Решение № 7681 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2212/2015 г.

Решение № 7681 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2212/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалба на Иван Василев Кинчев от гр. Габрово, представляван от адв. Христо Бонев от Адвокатска колегия - Габрово, срещу Решение № 30 от 19.01.2015 г. на Министерския съвет на Република България (МС на РБ) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път III - 5004 "Обход на град Габрово" от км 0+000 до км 31+000, трети етап, от км 10+940.74 до км 20+124.50 и етапна връзка от км 0+000 до км 3+130, и участък от км 20+124.50 до км 30+673.48" на територията на област Габрово и област Стара Загора. Жалбоподателят обжалва административното решение в частта относно определеното обезщетение за поземлен имот описан в Приложение към т. 1 на Решението: пореден № 12, с идентификатор № 97.10, стар номер на имота № 97010, намиращ се в гр. Габрово, Община Габрово, с обща площ 4,058 дка, от които се отчуждават 1,013 дка естествени ливади; стойност на паричното обезщетение - 2 026 лева, като поддържа, че при изчисляване на обезщетението за отчуждената част не са отчетени редица обстоятелства и определената цена е занижена и не съответства на пазарните цени. Прилага като доказателства: 1. Договор за аренда вписан в Агенция по вписванията с вх. № 1181/13.05.2013 г., акт № 35, том I, per. № 1081/13.05.2013 г.; 2. Нотариален акт № 136 том II, рег. № 5524 дело № 300/2011 г. по описа на Нотариус Светослав Василев; 3. скица на имота № 2450/05.04.2013 г; 4. талон за регистрация на договор за аренда. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез пълномощника си юрк. Тодорова поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да не включва в оценката претенцията за обезщетяване за сключения договор за аренда, тъй като този договор е извън предмета на спора, касаещ оценката на принудително отчуждаван за държавна нужда недвижим имот. Процесуалните представители на заинтересованите страни - юрк. Андреева, юрк. Иванова и юрк. Петков също оспорват жалбата и искат отхвърлянето й. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява жалбата за допустима, като подадена от лице, легитимиращо се като собственик на подлежащия на отчуждаване имот чрез нот. акт № 136 от 16.09.2011 г., вписан в Службата по вписванията с № 174, том VII, дело № 1359 и скица № 2450 от 05.04.2013 г., издадена от АГКК гр. Габрово. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК предвид Определение № 5169 от 11.05.2015 г., постановено по адм. дело № 4962/2015 г. от петчленен състав на ВАС. По същество на жалбата, и с оглед нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът приема следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от МС, т. е. от компетентен орган. Решението е със съдържанието, посочено в закона и съответства на нормата на чл. 34б от ЗДС. В него се посочва държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът и отчуждаваните площи, местонахождението, размерът на обезщетението и собствениците. При постановяване на административния акт са спазени процесуалните правила, установени в чл. 34, чл. 34а, чл. 34б, ал. 2 от ЗДС и целта на закона. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС целта на отчуждаването на имоти, собственост на физически или юридически лица е за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Законодателят е предвидил, в чл. 33, ал. 2 от ЗДС, и доказателственото средство за установяване на наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, и това е влязъл в сила подборен устройствен план (ПУП), предвиждащ изграждане на обектите за задоволяване на държавни нужди, или ПУП, предвиждащ изграждането на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закона. В конкретния случай от данните в преписката - заповед № РД-02-15-141 от 29.10.2014 г., подписана от зам.-министъра на МРРБ, се установява, че е одобрен ПУП за обект "Път-III-5004 "Обход на гр. Габрово от км 0+000 до км 31+000, трети етап от км 10+940.74 до км 20+124.50 и етапна връзка от км 0+000 до км 3+130 и участък от км 20+124.50 до км 30+673.48 с изключение на имотите, попадащи в регулационните черти на кв. Борово ...", който не е бил оспорван в законоустановения 14-дневен срок и е влязъл в сила, съгласно писмо на министъра на РРБ изх. № АУ-14-10 от 01.12.2014 г. При тази фактическа установеност съдът намира следното: Конкретното оплакване на жалбоподателя е относно стойността на определеното обезщетение за отчуждавания имот и във връзка с оплакването е ангажирал съдебно-оценителна експертиза. Съгласно заключението на експерта, назначен от съда, същият е ползвал пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл. 32 ЗДС, след изменението на закона от 19.12.2014 г., като са взети предвид сделки, по които едната страна е търговец; сделки с имоти с подобни характеристики на отчуждавания имот; изповядани в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на независимата експертна оценка от административния орган. При осредняването на стойностите вещото лице е изчислило, че пазарната цена на отчуждавания имот възлиза на 3 434 лева. В заключението изрично е посочено, че административният орган е допуснал грешка при изчисляването на обезщетението, тъй като е приел средно-аритметичната величина от площ и стойност вместо сбора от единичната цена за 1 кв. м разделен на броя на сделките. Експертизата е приета в открито съдебно заседание, проведено на 18.06.2015 г., без възражения от страните. Съдът я възприема като обективна, правилна и изготвена в съответствие с нормите на ЗДС. Оспорваното решение на МС следва да бъде изменено като равностойното парично обезщетение следва да бъде увеличено на 3 434 лева. Пълномощникът на жалбоподателя поддържа искане за увеличаване на размера на обезщетението, съгласно заключението на експертизата, но и със сумата от 20 000 лева, представляваща стойността на пропуснатите арендни вноски по договор за аренда от 15.03.20143 г., представен с жалбата. По същество искането за увеличаване на обезщетението със сумата от 20 000 лева представлява искане за репариране на имуществена вреда под формата на пропусната полза, настъпила вследствие на отчуждаването. Пропуснатите ползи обаче (или вреди въобще) не се включват в методиката на изчисляване на равностойното парично обезщетение по чл. 32 ЗДС и § 1а от ДР на същия закон и не подлежат на обезвреда в административното производство по оспорване на размера на равностойното парично обезщетени, поради което искането, като неоснователно, не следва да бъде уважено. При този изход на правния спор претенцията на жалбоподателя за присъждане на понесените по делото разноски е основателна. От приложените по делото доказателства - вносна бележка към бюджета (л. 188) е видно, че са заплатени 200 лева за изготвяна не експертиза по делото. Други разноски не са доказани. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя, на осн. чл. 143, ал. 1 АПК, 200 лева разноски по делото. По тези съображения и на осн. чл. 173 , ал. 1 АПК Върховният административен съд