Решение № 1951 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10241/2020 г.

Решение № 1951 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10241/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/, представен от юрисконсулт М. Христова, срещу решение № 131/08.07.2020 г. на Административен съд Сливен по адм. д. № 461 по описа за 2019 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 246/22.08.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/. Конкретни са доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за пороци на формата на административния акт, водещи до унищожаемост. Изразява убеждение, че грешките в съдържанието на акта не са засегнали възможностите на адресата му да разбере основанието на дължимата такса. Обжалва първоинстанционното решение и в частта за разноските. Настоява да е направил своевременно възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатски възнаграждение. Изразява убеждение, че възнаграждението не е съобразено с фактическата и правната сложност на спора. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Ответникът по касация "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения АС Сливен АУПДВ № 246/22.08.2019 г. са установени в тежест на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД задължения за такса за водовземане от подземни води за отчетен период 2018 г. по разрешително № 301036/26.09.2005 г., продължено с № РР-1080/27.09.2010 г., издадени от директора на БДИБР в размер 18 260. 10 лева с лихви за забава 953. 66 лева. Фактически основания за издаването на акта са разрешеното на адресата на акта водовземане по разрешителното от подземни води, както и за осъществено водовземане от повърхностен воден обект – р. Циганско река без издадено разрешително; извършено водовземане през отчетен период 2018 г. и наличието на незаплатени такси за водовземане. Размерът на таксите е изчислен по декларирания по реда на чл. 194б ЗВодите от касатора отнет при водовземането обем вода и при цена 0. 02 лева/куб. м. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2; чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите и § 9 от ПЗР на ЗВодите във вр. с чл. 166 ДОПК и с позоваване на разпоредби от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. По констатациите на първостепенния съд "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД е титуляр по разрешително за водоползване № 301036/26.09.2005 г., продължено с № РР-1080/27.09.2010 г., издадени от директора на БДИБР за водовземане от подземни води. В справките и в декларациите на дружеството по чл. 194б ЗВ бил посочен отнет воден обем по конкретното разрешително. В същото време от заключението на СТЕ се установявало, че водоснабдяването на гр. Твърдице се осъществява от три водоизточника – едно повърхностно и две подземни водовземания, водите от които се смесват в общ резервоар, като средството за измерване е монтирано на изхода му и е невъзможно измерването на отнето водно количество по водоизточници. Диспозитивът на оспорения акт обвързвал определеното задължение за такса за водовземане с разрешителното за водовземане от подземни води, т. е само за един от трите ползвани водоизточника. Декларираният отнет воден обем съответствал на обема по справките за цялото количество подадена вода за гр. Твърдица за 2018 г. Решаващият извод на съда е, че с акта неправилно са определени такси за водовземане от подземни води по разрешителното, тъй като са неправилно определени отнетите водни количества от този воден обект, защото е ползвана справка за отнетите количества от всички водни обекти за определяне на такса за отнет воден обем от конкретен воден обект. Издаването на акта било в противоречие с чл. 194, ал. 2 и ал. 6 ЗВ. Мотивите му не изразявали ясно волята на неговия издател, което е възприето като порок на формата по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. С първоинстанционното решение е осъден ответникът да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер 2 040 лева, от които 1 440 лева са договорено и платено адвокатски възнаграждение. Първоинстанционният съдебен акт е правилен, макар съдът да е ограничил обхвата на правораздавателната дейност. Използването на водите и водните обекти за стопанска дейност е възмездно /чл. 8, ал. 2 ЗВ/. В съответствие с § 9 от ПЗР на ЗВ използващото водите лице дължи такси и когато ползването е без основание. За водовземането от повърхностни и от подземни води, като форма на правото на използване на водите, се дължи такса за водовземане /чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" ЗВ. Таксата се определя на база отнетия воден обем до новелата на чл. 194, ал. 2 ЗВ от ДВ бр. 58/2015 г., като след изменението на нормата е дължимо съобразяване и с нормите на водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а ЗВ /когато целите на водопотреблението са измежду тези по чл. 3, ал. 2 от Наредбата за нормите за водопотребление/. Правилото е, че отнетият при водовземането обем вода се измерва с измервателни устройства, отговарящи на нормативните изисквания /чл. 194а, ал. 1 ЗВ/. Споделими са изводите на първостепенния съд за значението на неразграничеността в мотивите на АУПДВ на водните обекти, с използването на водите от които е обвързано възникването на определените с акта задължения за такса за водовземане и то при множеството на водоизточниците за водоснабдяване на гр. Твърдица и различният режим на ползване на водите – правомерно по издадено разрешително /за водовземането от подземни води/ и без основание /за водовземането от повърхностни води/. Порокът на формата на акта е задълбочен в разпоредителната част на акта, установяваща задължения само за такса за водовземане от подземни води по разрешително за водоползване № 301036/26.09.2005 г., продължено с № РР-1080/27.09.2010 г., издадени от директора на БДИБР. Административният съд не е отрекъл съществуването на задължение за такса за водовземане, а е приел за опорочен начина на определяне на отнетия воден обем и на размера на таксата. От това следва, че и след отмяната на АУПДВ пред администрацията остава висящ за решаване въпроса за съществуването и размера на дължимата от "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД такса за водовземане от повърхностни и от подземни води за осъществено през 2018 г. използване на водите за питейно-битово водоснабдяване на гр. Твърдица. Множеството на водоизточниците и съмненията за начина на определяне на отнетия воден обем - за всеки от водоизточниците или общо /провокирани и от поведението на субекта на ползването на водите да декларира в привръзка с разрешителното и ползването на води без основание/ сочат на естество на акта, изключващо разрешаването на спора по същество от съда след отмяната на утежняващия акт. При действието на чл. 173, ал. 2, пр. 2 АПК е било дължимо изпращането на преписката на директора на БДИБР за издаване на нов АУПДВ, доколкото мотивите на първоинстанционното решение съдържат достатъчни указания по тълкуването и прилагането на закона. Това опущение на съда се преодолява по реда на чл. 176, ал. 1 АПК с постановяване на допълнително решение по искане на страна по делото или по инициатива на съда. Неоснователна е и жалбата срещу решението на административния съд в частта за разноските. Присъдените на жалбоподателя разноски за един адвокат са в размер надвишаващ с около 34 % минималните размери по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Фактическата и правната сложност на делото не предполагат редуциране на платеното адвокатско възнаграждение до минималните размери по Наредба № 1. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 440 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение