Решение № 814 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4211/2011 г.

ВАСVII отделение16.01.2012 г.докладчик Павлина Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 430 от 02.02.2011 г. по адм. д. № 3608/2010 г. на Административен съд София град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 814 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4211/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба, подадена от "Мода Булита" ООД гр. Кюстендил срещу решение № 430 от 02.02.2011 г. по адм. д. № 3608/2010 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № РД-01-413/22.03.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за прекратяване на правата, произтичащи от лиценз на Общността № 472 за международен превоз на товари, издаден на 30.10.2007 г. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопризводствените правила. Решението е основано на единствения извод, че жалбоподателят не е представил в предвидения в ЗАвтП преклузивен срок писмени доказателства удостоверяващи финансова стабилност. В хода на съдебното производство са били представени доказателства за финансова стабилност, които установяват наличието на предпоставки за продължаване действието на лиценза, което не са обсъдени, тъй като съдът е приел, че поради изтичане на прекулизивните срокове установяването на тези обстоятелства в хода на съдебното производство е недопустимо. Ответната страна не е взела становище в настоящото производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда заповед на основание чл. 11, т. 1, б."б", във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози и чл. 8, т. 5 и чл. 6, ал. 6, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари са прекратени правата на жалбоподателя, произтичащи от лиценз на общността № 472 за международен превоз на товари, издаден на 30.10.2007 г. В мотивите на оспорената пред съда заповед е посочено, че от страна на дружеството не са представени доказателства за финансова стабилност, в срок от един месец преди изтичане на двегодишния срок от датата на издаване на лиценза, определен в чл. 6, ал. 6, т. 3 и ал. 8 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен транспорт на пътници и товари, поради което е престанало да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози. За да отхвърли подадената жалба, съдът е изложил съображения, че процесуалните срокове, установени за упражняването на права на частноправните субекти са преклузивни. Приел е, че с оглед характера си разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. е императивна, а установения в нея едномесечен срок- преклузивен. Представянето на доказателства по чл. 6, ал. 7 от наредбата пред съда, след изтичането на преклузивния срок е ирелевантно за законосъобразността на административния акт, с който са прекратени правата на лицензирания превозвач. Възможно е при представяне на книжа в пълен комплект, което не е налице в конкретния случай, превозвачът да не е финансово стабилен и правата по лиценза да бъдат прекратени. Представянето на доказателства не установява финансова стабилност, а е предпоставка за нейното определяне, съгласно разпоредбите на наредбата. Решението е правилно. Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, в редакцията действаща към момента на издаването на заповедта, лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност на всеки две години от датата на издаване на лиценза на Общността. Ал. 7 от същият текст предвижда, че финансовата стабилност се доказва чрез представяне на справка / приложение № 3/ със следните документи: 1. счетоводен баланс към последното число на предходния месец, 2. банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5, удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Ал. 8 от същият текст изисква при доказване на финансова стабилност на всеки две години от датата на издаване на лиценза на Общността документите по ал. 7 се представят период един месец до изтичане на двегодишния срок. Наредба № 11 от 31.10.2002 г. съдържа изискване лицата по чл. 2, ал. 1 да доказват финансова стабилност на всеки две години от датата на издаване на лиценза на Общността и да представят документите по ал. 7 в период един месец до изтичане на двегодишния срок. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Закона за автомобилните превози, условията и редът за установяване на изискванията по ал. 2 и за издаване на лиценз се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С поставените със закона изисквания в случай на неизпълнението им произтичат и определени правни последици. Непредставянето на необходимите документи в рамките на законовия срок, е основание за постановяване на административен акт, с който се погасяват предоставените на превозвача права, предвид на това, че той не отговаря на изискването на чл. 7, ал. 2, т. 3 от закона. Преклузивния характер на определения със закона срок се извежда и от разпоредбата на чл. 14, т. 3 от Наредбата, съгласно която лицензът се отнема ако в 14-дневен срок от настъпването на промяна в обстоятелствата, които се удостоверяват с документите по чл. 8, Агенцията не е уведомена за това. В конкретния случай, срокът за представяне на документите за финансова стабилност на жалбоподателя е бил до 30.09.2009 г., като две години от издаването на лиценза изтичат на 30.10.2009 г., а документи са представени в съдебно заседание на 20.09.2010 г. Не е спорно, че нормативният срок не е спазен, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че оспорения административен акт е издаден при наличие на предвиденото в закона материално - правно основание. Законосъобразно съдът е приел, че в съдебното производство не може да преценява наличието на финансова стабилност по представените документи. Правилни са изводите, че по силата за законовата норма административния орган следи служебно за спазването на срока и не е длъжен да отправя на превозвачите специално уведомление за това. В тежест на лицето получило лиценз е да удостоверява обстоятелството за представяне в срок на документ за финансова стабилност на фирмата. Независимо от този факт, административният орган е уведомил неизрядните превозвачи чрез поставяне на съобщение на сайта на Агенцията още на 07.01.2010 г. Понастоящем разпоредбата е изменена и съгласно чл. 6, ал. 7, т. 3 /ДВ бр. 92 от 2011 г./ финансова стабилност се доказва всяка година: а/ в 30 дневен срок от съставянето на годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор, за последния отчетен период, б/ преди изтичането на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция. С изменение на Закона за автомобилните превози, в чл. 11, т. 1, б."е" /ДВ бр. 17 от 2011 г./ е предвидено като основание за прекратяване на правата произтичащи от лиценза неспазването на сроковете за представяне на документите за доказване на финансова стабилност, указани в наредбата по чл. 7, ал. 3. Установената съдебна практика по прилагането на закона е станала част от съдържанието на разпоредбата. Лицензията е отнета на всички превозвачи, непредставили в срок доказателства за финансова стабилност и всички следва да бъдат еднакво третирани. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

Цитирани разпоредби

3
  • чл. 6, ал. 6, т. 3
  • чл. 7, ал. 2, т. 3
  • чл. 8, т. 5