Решение № 5027 от 26.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по две касационни жалби срещу решение 239/29.10.2019 г., постановено по адм. дело 100/2018 г. по описа на Административен съд Ямбол /АС - Ямбол/, с което съдът, по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е прогласил нищожността на мълчаливия отказ на Общински съвет гр. Приморско да изпълни решение 9856/04.11.2003 г. постановено по адм. дело 6026/2003 г. по описа на ВАС, 4 отделение, поправено с решение 8362/18.10.2004 г. на ВАС по същото дело; отхвърлил е като неоснователен и недоказан предявеният от ЕТ Ела-Прим-Е. Стамова иск да бъде осъдена Община Приморско да заплати обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неосъществени по вина на ответника инвестиционни намерения съобразно действащия ПУП на гр. Приморско на мястото на обекта, предмет на приватизацията, в размер на 850 000 лв. главница, явяваща се като разлика между инвестиционната цена и тази по сега актуалните пазарни цени на недвижими имоти, както и законната лихва върху главницата до окончателното й плащане, считано от датата на завеждането на исковата молба, които вреди са произтеклите от бездействието на Общински съвет гр. Приморско да изпълни съдебните решения по адм. дело 6026/2003 г. на ВАС; осъдил е Община Приморско да заплати на ЕТ Ела-Прим-Е. Стамова сумата 73 525 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените имуществени вреди, явяващи се разликата в продажната цена на обекта за приватизация-магазин Децфонд, находящ се в гр.Приморско, [улица]като обособен обект на ОФ Търговия - гр. Приморско определена към 2003 г. съобразно Наредба за оценка на обектите подлежащи на приватизация /отм./ и настоящата цена на същия обект за приватизация, които вреди са произтеклите от бездействието на Общински съвет - гр. Приморско да изпълни съдебните решения по адм. дело 6026/2003 г. на ВАС, като е отхвърлил претенцията в разликата й до 244 200 лв.; осъдил е Община Приморско да заплати на ЕТ Ела-Прим-Е. Стамова сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и трайно продължаващо болестно състояние на Е. Стамова, които вреди са произтеклите от бездействието на Общински съвет - гр. Приморско да изпълни съдебните решения по адм. дело 6026/2003 г. на ВАС, като е отхвърлил претенцията в разликата й до 40 000 лв., както е отхвърлил иска за присъждане на законната лихва върху сумата 40 000 лв. за периода 18.02.2006 г. - 18.02.2011 г. в размер на 15 083,50 лв. С решението в полза на ЕТ Ела-Прим-Е. Стамова са присъдени съдебни разноски за производството в размер на 710 лв. и разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 291,72 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенцията. Касационния жалбоподател ЕТ Ела-Прим-Е. Стамова, чрез пълномощника си адв. Атанасов, оспорва решението в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв., както и е отхвърлен искът за присъждане на законна лихва сумата от 15 083,50 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода 18.02.2006 г. - 18.02.2011 г. Касационния жалбоподател Община Приморско, чрез процесуалните си представители, оспорва решението в частта, с която е прогласена нищожността на мълчаливия отказ на Общински съвет гр. Приморско да изпълни решение 9856/04.11.2003 г. постановено по адм. дело 6026/2003 г. по описа на ВАС, 4 отделение, поправено с решение 8362/18.10.2004 г. на ВАС по същото дело, както и в частта, с която Община Приморско е осъдена да заплати на ЕТ Ела-Прим-Е. Стамова сумата от 73 525 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените имуществени вреди, явяващи се разликата в продажната цена на обекта за приватизация-магазин Децфонд, находящ се в гр.Приморско, [улица]като обособен обект на ОФ Търговия - гр. Приморско определена към 2003 г. съобразно Наредба за оценка на обектите подлежащи на приватизация /отм./ и настоящата цена на същия обект за приватизация, както и в частта, с която Община Приморско е осъдена да заплати на ЕТ Ела-Прим-Е. Стамова сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и трайно продължаващо болестно състояние на Е. Стамова. Съответно оспорва решението в частта, с която Община Приморско е осъдена да заплати разноски по делото. В двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на съдебното решение в съответната обжалвана част постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Всеки касатор оспорва жалбата на другия и претендира отмяна на съдебното решение в съответната обжалвана част. Подробни съображения в подкрепа на релевираните отменителни основания са изложени в касационните жалби, в писмен отговор и писмени бележки, както и в съдебното заседание. Постъпила е и частна жалба от Община Приморско и Общински съвет Приморско против определение 671/18.12.2019 г. постановено по адм. дело 100/2018 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което на основание чл. 248 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК е отхвърлена молбата на Община Приморско и Общински съвет Приморско за изменение и допълване на решението в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на определението. Иска се неговата отмяна и постановяване на съдебен акт по същество, с който да се уважи искането за допълване и изменение на решението в частта за разноските. Ответникът по частната жалба ЕТ Ела-Прим-Е. Стамова, в представен писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното определение, поради което счита, че определението следва да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност, както на касационните жалби, така и на частната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че касационните и частната жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С решението административният съд е прогласил нищожността на мълчаливия отказ на Общински съвет гр. Приморско да изпълни решение 9856/04.11.2003 г. постановено по адм. дело 6026/2003 г. по описа на ВАС, 4 отделение, поправено с решение 8362/18.10.2004 г. на ВАС по същото дело; отхвърлил е като неоснователен и недоказан предявеният от ЕТ Ела-Прим-Е. Стамова иск да бъде осъдена Община Приморско да заплати обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неосъществени по вина на ответника инвестиционни намерения съобразно действащия ПУП на гр. Приморско на мястото на обекта, предмет на приватизацията, в размер на 850 000 лв. главница, явяваща се като разлика между инвестиционната цена и тази по сега актуалните пазарни цени на недвижими имоти, както и законната лихва върху главницата до окончателното й плащане, считано от датата на завеждането на исковата молба, които вреди са произтеклите от бездействието на Общински съвет - гр.Приморско да изпълни съдебните решения по адм. дело 6026/2003 г. на ВАС; осъдил е Община Приморско да заплати на ЕТ Ела-Прим-Е. Стамова сумата 73 525 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените имуществени вреди, явяващи се разликата в продажната цена на обекта за приватизация-магазин Децфонд, находящ се в гр.Приморско, [улица]като обособен обект на ОФ Търговия - гр. Приморско определена към 2003 г. съобразно Наредба за оценка на обектите подлежащи на приватизация /отм./ и настоящата цена на същия обект за приватизация, които вреди са произтеклите от бездействието на Общински съвет - гр. Приморско да изпълни съдебните решения по адм. дело 6026/2003 г. на ВАС, като е отхвърлил претенцията в разликата й до 244 200 лв.; осъдил е Община Приморско да заплати на ЕТ Ела-Прим-Е. Стамова сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и трайно продължаващо болестно състояние на Е. Стамова, които вреди са произтеклите от бездействието на Общински съвет - гр. Приморско да изпълни съдебните решения по адм. дело 6026/2003 г. на ВАС, като е отхвърлил претенцията в разликата й до 40 000 лв., както е отхвърлил иска за присъждане на законната лихва върху сумата 40 000 лв. за периода 18.02.2006 г. - 18.02.2011 г. в размер на 15 083,50 лв. С решението в полза на ЕТ Ела-Прим-Е. Стамова са присъдени съдебни разноски за производството в размер на 710 лв. и разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 291,72 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенцията. Обжалваното решение е постановено след като с решение 15984/22.12.2017 г. постановено по адм. дело 11296/2017 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия е отменил на основание чл. 239, т. 6 от АПК решение 14547/03.12.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд-трето отделение по адм. дело 3719/2014 г. и потвърденото с него решение 27/ 03.01.2014г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. дело 465/2011 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Бургас. С определение 4651/12.04.2018 г. постановено по адм. дело 4426/2018 г. ВАС на основание чл. 133, ал. 6 АПК е изпратил делото за разглеждане и решаване от Административен съд-Ямбол. При новото разглеждане на делото и съобразяване с мотивите в решението на Европейския съд по правата на човека от 19.04.2017 г. постановено по жалба вх. 8725/2007 г. - Стамова срещу България, административният съд е извършил преценка на основателността на исковите претенции. От фактическа страна съдът е установил, че между ЕТ Ела-Прим-Е. Стамова, представляван от Е. Стамова и Общинска фирма (ОФ) Търговия Приморско на 28.04.1993 г. е сключен договор за наем на магазин Децфонд в гр.Приморско, [улица]. В качеството си на наемател Стамова подава на 18.09.1995 г. предложение до Общински съвет - Царево за приватизация на наетия търговски обект по реда на ЗППДОП (отм.). Към момента на предложението община Приморско не е била обособена като административно-териториална единица, отделна от община Царево. С указ 258/18.07.1997 г. на Президента на Република България е създадена община Приморско, в състава на която е включен и гр. Приморско. След създаването на община Приморско с решение 62/11.05.2000 г. Общински съвет - Приморско на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА изважда магазин Децфонд в гр. Приморско от баланса на Търговия ЕООД - Приморско (правоприемник на ОФ Търговия - Приморско) и разпорежда да бъде предаден за демонтаж на реституиралите терена под него собственици - наследници на Д. Бодуров. С решение 9856/04.11.2003 г. по адм. д. 6026/2003 г. ВАС отменя Мълчаливият отказ на Общински съвет - Царево за приватизация на обекта по заявлението от 18.09.1995 г., поради което на 30.04.2004 г. Стамова отново подава заявление до Общински съвет - Царево за приватизация на магазина по реда на чл. 35 от ЗППДОП (отм.). С решение ІІ-276/2005 г. по адм. д. 595/2004 г. Окръжен съд Бургас обявява за нищожен повторния мълчалив отказ на Общински съвет - Царево за произнасяне по заявлението и изпраща преписката на Общински съвет - Приморско, явяващ се след обособяването на община Приморско компетентен административен орган, за произнасяне по същество, което решение на БОС е оставено в сила с решение 10519/28.11.2005 г. по адм. д. 6322/2005 г. на ВАС. В хода на производството председателят на Общинския съвет - Царево с писмо 355/23.03.2005 г. изпраща преписката за разглеждане на Общинския съвет - Приморско, като в писмото е посочено, че с оглед създаването на Община Приморско с административен център гр. Приморско, компетентен да се произнесе е Общински съвет - Приморско. С решение 450/25.11.2005 г. Общински съвет - Приморско отказва откриване на процедура за приватизация на магазина по заявлението Стамова. Със заповед 134/14.02.2006 г. кмета на Община Приморско е разпоредил премахването на магазина, която заповед е оттеглена с негова заповед 142/15.02.2006 г. Магазинът е съборен на 18.02.2006 г., като премахването на търговския обект е извършено, без да бъдат извадени вещите на ищцата. С решение І-155/14.06.2007 г. по адм. д. 43/2007 г. БОС е прогласил нищожността на решение 450/25.11.2005 г. на Общински съвет - Приморско, отменил е изричен отказ на същия, обективиран в писмо 69/30.10.2006 г., с който е отказано откриване на процедура по приватизация на магазин "Децфонд" в гр.Приморско и Общински съвет - Приморско е задължен да вземе решение за приватизацията на този магазин, при условията на чл. 35, ал. 1,т. 2 от ЗППДОбП /отм./ по заявлението на Стамова, което решение на БОС е оставено в сила с решение 3717/31.03.2008 г. по адм. д. 11580/2007 г. на ВАС. Със заявление вх. 479/23.05.2008 г. Стамова представила влязлото в сила решение І - 155/14.06.2007 г. по адм. д. 43/2007 г. по описа на Окръжния съд - Бургас и поискала незабавно да бъде прието решение за приватизация на обособена част - магазин "Децфонд". С писмо 273/16.02008 г. председателят на Общинския съвет - Приморско уведомил търговеца, че предстои създаването на временна комисия, която да предложи на съвета решение на въпроса. С писмо 345/30.01.2009 г. едноличния търговец бил уведомен, че временната комисия е решила да изпрати запитване до Агенцията за приватизация за възможността за приватизация на обект, който не съществува. Агенцията за приватизация в писмо от 05.03.2009 г. посочила, че въпроса за разрушаването на магазина не е повдиган в производствата пред съдилищата, но въпреки това Агенцията постановила, че общината е длъжна да се съобрази със съдебните решения. За време от подаване на заявлението за приватизация на търговския обект и последвалите съдебни производство до завеждане на исковата молба Стамова няколко пъти е постъпвала за лечение в Център за психично здраве Проф. д-р Иван Темков Бургас. От правна страна съдът е приел, че при наличието на последователни и непротиворечиви съдебни актове, с които е прието, че са налице материалноправните предпоставки на чл.35, ал.1 т.2 от ЗППДОбП /отм./, Общински съвет Приморско е бил длъжен в двумесечен срок от датата на влизане на решението в сила да открие процедура за приватизация, да извърши необходимите действия по предприватизационната подготовка и да предложи обекта за изкупуване на правоимащите, като не съществува законова възможност административният орган да вземе решение различно от указаното в закона и влезлите в сила съдебни решения. Непроизнасянето на органа е формирало мълчалив отказ, който на основание чл. 177, ал. 2 АПК е нищожен, което не се променя от приетите Решение 456/31.05.2018 г. и Решение 514/28.11.2018 г. на Общински съвет - Приморско, тъй като с първото е открита процедура за приватизация на процесния обект съгласно предложение от 18.09.1995 г. от ЕТ Ела-Прим-Е. Стамова, но с второто е отказано предложението за приватизация и е прекратена процедурата по същото. Съдът приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неосъществени по вина на ответника инвестиционни намерения съобразно действащия ПУП на гр.Приморско на мястото на обекта, предмет на приватизацията, в размер на 850000 лв. главница, явяваща се като разлика между инвестиционната цена и тази по сега актуалните пазарни цени на недвижими имоти, за неоснователен, поради липса на изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Първоинстанционният съд съобразил, че административния орган е задължен да открие и проведе процедура по приватизация единствено и само на описания магазин, но такова задължение не е било налице и не е съществувало относно земята, върху която е построен магазина. Установил е и липса на причинно-следствена връзка между нищожния мълчалив отказ на Общинския съвет - Приморско и твърдените от ищеца пропуснати ползи. По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в размер на 244200 лева, представляващи разликата в продажната цена на процесния обект за приватизация, определена към 2003 г. съобразно Наредба за оценка на обектите подлежащи на приватизация /отм./ и настоящата цена на същия обект за приватизация, съдът приел, че е доказан по основание и частично по размер. Задължението на административния орган за откриване на приватизационната процедура не е отпаднало, независимо от събарянето на магазина, като в изпълнение на трите окончателни съдебни решения ищцата е имала легитимното очакване да се реализира правото й да закупи процесния магазин при преференциални условия. Съобразявайки приетите по делото три съдебно-технически експертизи определил размера на обезщетението в размер на 73 525 лв., явяващо се разликата между стойността на обекта към 2003 г. и към 2013 г. Административният съд е преценил, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен. Според събраните по делото доказателства, Е. Стамова претърпяла значително душевно страдание от неправомерните откази на администрацията, в това число и от сполетелите я нещастия през 2006 г., изразяващи се в загуба на значителни материални ценности. Тя преживяла тежко очевидното пренебрегване на актовете на съда, като от 2006 г. до февруари 2011 г. била лекувана амбулаторно три пъти, а анамнезата й, без изключение, е свързана с продължаващите проблеми във връзка с магазина. Съдът е приел, че описаните негативни преживявания са причинили значително емоционално страдание, довело до настъпване на неимуществени вреди, като преценил, че част от тях са във връзка и по повод загубата на търговския обект, поради което ги определил по справедливост в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска. Претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираната сумата за неимуществени вреди от 40 000 лв. за периода 18.02.2006-18.02.2011 г. в размер на 15083.50 лв. приел за недоказана и я отхвърлил. Решението, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ЕТ Ела-Прим-Е. Стамова иск да бъде осъдена Община Приморско да заплати обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неосъществени по вина на ответника инвестиционни намерения съобразно действащия ПУП на гр. Приморско на мястото на обекта, предмет на приватизацията, в размер на 850 000 лв. главница, явяваща се като разлика между инвестиционната цена и тази по сега актуалните пазарни цени на недвижими имоти, както и законната лихва върху главницата до окончателното й плащане, считано от датата на завеждането на исковата молба, които вреди са произтеклите от бездействието на Общински съвет - гр.Приморско да изпълни съдебните решения по адм. дело 6026/2003 г. на ВАС, не е обжалвано и е влязло в сила. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. За да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети или пропуснати ползи; вредата следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. От събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Както по делото, така и с решението на Европейския съд по правата на човека от 19.04.2017 г. постановено по жалба вх. 8725/2007 г. - Стамова срещу България, безспорно е установено наличието на неизпълнение от страна на административния орган на влезли в сила съдебни решения, довело до формиране на нищожен мълчалив отказ, настъпването на вредоносни последици за ищеца, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между нищожния мълчалив отказ и част от претендираните вреди. Исковите претенции са доказани по основание. Възраженията в касационната жалба на Община Приморско са неоснователни. Постановените съдебни решения са задължителни за страните и техните правоприемници, което означава, че Общински съвет Приморско, след конституирането му като орган на местно самоуправление е бил длъжен да ги изпълни, като това негово задължение е и по силата на специалния закон. Съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗППДОбП /отм./ органът по чл.3 от същия закон е длъжен в двумесечен срок от датата на влизане на решението в сила да открие процедура за приватизация, да извърши необходимите действия по предприватизацинната подготовка и да предложи обекта за изкупуване на правоимащите. В случая Общински съвет - Приморско е бил длъжен да открие тази процедура и няма право да избира какво да бъде решението му, защото действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че е бил длъжен да открие приватизационната процедура за този магазин. Отказът му да изпълни влязлото в сила решение или да предприеме действия по стартиране на приватизационната процедура представлява нищожен административен акт, тъй като е лишен от законно основание. Липсва законова възможност административният орган, в случая Общински съвет - Приморско, да вземе друго решение, извън указаното в закона и влезлите в сила съдебни решения. Правилно административният съд е приел, че ищеца е претърпял имуществена вреда изразяваща се в разликата на продажната цена на процесния обект за приватизация, определена към 2003 г. съобразно Наредба за оценка на обектите подлежащи на приватизация /отм./ и настоящата цена на същия обект за приватизация. Неоснователни са доводите на Община Приморско, че не е налице причинно-следствена връзка. Макар ищецът да не е придобил собствеността на обекта, да не е заплатил цената и обекта да е погинал, задължението на Общински съвет Приморско да започне и доведе до край приватизационната процедура не е отпаднало и е следвало да се изпълни. Както и в решението на Европейския съд по правата на човека от 19.04.2017 г. е посочено, че ЕТ Ела-Прим-Е. Стамова е имала легитимно очакване, състоящо се в правото да й бъде предложено да закупи въпросния магазин при преференциални условия и съответно е имала притежание по смисъла на чл. 1 от Протокол 1. По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът правилно е приел за настъпили само част от претендираните от ищеца вреди, поради което не е присъдил пълния размер на поисканото обезщетение в размер на 40 000 лв., а е редуцирал същото до размер на 10 000 лв. Обосновано и в съответствие със събраните доказателства по делото, съдът е приел за доказано, че вследствие на нищожния мълчалив отказ, за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в значително емоционално страдание, а именно понижена самооценка, намалени удоволствени изживявания (анхедония), стеснения на интересите, емоционална лабилност, която се проявява в повишена раздразнителност. В тази връзка съдът е кредитирал показанията на свидетеля Недева - Белчева, клиничен психолог в Център за психично здраве гр. Бургас. Показанията на свидетеля са обективни и вътрешно безпротиворечиви, същите представляват показания на свидетел очевидец, който е бил в пряк контакт с ищеца. Законосъобразно е прието от съда, че свидетелските показания са допустимо, относимо и достатъчно доказателствено средство за доказване на приетите за доказани факти. Правилно е позоваването от страна на съда на установеното от представените по делото амбулаторни листи, че част от неимуществените вреди са настъпили по повод загубата на търговския обект. Именно в този контекст съдът е приел претенцията за частично основателна. Законосъобразно е решението и в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД и съобразно обема на доказаните в съдебното производство вреди. Предвид обстоятелството, че ищецът е доказал само част от претендираните вреди да са в следствие от неизпълнението на влезлите в сила решения, съдът правилно е редуцирал обезщетението до размер на 10 000 лв. Изложените в тази връзка мотиви на първоинстанционния съд се споделят от настоящата съдебна инстанция. Предвид изложеното настоящият касационен състав на ВАС намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 от ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. С обжалваното определение в производство по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Административен съд Ямбол е отхвърлил молбата за изменение и допълване на решението в частта за разноските. Правилно административният съд е приел, че не следва да намери приложение в производството разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. В чл. 10 ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат или юрисконсулт, съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, като неприключилите до влизането в сила на този закон производствата се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или касационно обжалване. В случая е налице неприключило производство по смисъла на § 6 ПЗР на ЗОДОВ, при което касационният жалбоподател няма право на разноски. Съображенията на съда, изложени в определението, се споделят от касационния състав, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски на страните не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение