Решение № 4352 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11109/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Гинчев от гр. София, чрез процесуален представител адв. Димитрова-Филипова срещу Решение 6111 от 18.10.2023 г., постановено по адм. дело 7811/2023 г. от Административен съд София-град. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се цялостна отмяна на съдебния акт, уважаване на исковата претенция за понесени неимуществени вреди и присъждане на понесените от касатора разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Държавна агенция за закрила на детето /ДАЗД/ излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила и в писмения си отговор излага подробно съображенията си. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение, писмено и в съдебно заседание за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Д. Гинчев, с която е предявен иск срещу Държавна агенция за защита на детето, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с искане да бъде осъдена да му заплати обезщетение на стойност от 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие за периода от 04.04.2019 г. до датата на подаване на иска /14.08.2023 г./, заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Съгласно уточнителната молба на ищеца с дата 04.09.2023 г. съдът е приел, че предмет на иска е търсено обезщетение в размер на 10 000 лв. за понесени неимуществени вреди, настъпили в исковия период, вследствие незаконосъобразни бездействия на ответника, в качеството му на държавен орган по закрила на детето, изразяващи се в неизпълнение на задължения пряко произтичащи от Закона за закрила на детето и Правилника за прилагане на закона и по-конкретно чл.17а, ал.1, т.14 от ЗЗДет, чл. 4, чл. 58, ал.2 и чл. 59 от ППЗЗДет. След анализ на събраните по делото доказателства, доказателствени средства и възраженията на страните съдът е установил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е приел от правна страна, че искът е неоснователен. Решаващият съд е установил, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на ответника при осъществяване на контрол в изпълнение на правомощията му по ЗЗДет и Правилника за прилагането му. Ищецът не е установил, при условията на пълно и главно доказване наличието на кумулативно изискуемите от специалната норма на ЗОДОВ предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата, а именно незаконосъобразни бездействия на ответника или негови длъжностни лица, при изпълнение на административната им дейност, настъпили вреди, вследствие на тези незаконосъобразни бездействия, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните бездействия на ответника или неговите длъжностни лица и настъпилите вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от касационните жалбоподатели основания за отмяната му. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и с оглед възраженията на страните и въз основа на това е формирал обосновани правни изводи. В случая е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на ДАЗД. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Правилен е изводът на решаващия съд, че в случая, от събрания по делото доказателствен материал, не се констатира незаконосъобразно бездействие от страна на ДАЗД и по-конкретно неизпълнение на правомощията й по чл.17а, ал.1, т.14 от ЗЗДет, чл. 4, чл. 58, ал.2 и чл. 59 от ППЗЗДет. Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът се е обосновал, като правните му изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят и към които препраща въз основа на правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Не е налице необоснованост на решението, защото въз основа на правилно установени от доказателствения материал фактически констатации съдът е извел единствено дължимите се правни изводи по приложението на закона към тях. Несъгласието на касатора с изводите на първоинстанционния съд не основава необоснованост на съдебното решение. Държавната агенция за закрила на детето, в лицето на нейния председател, е специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето чл. 17, ал.1 от ЗЗДет. Действително в правомощията му по чл. 17а от ЗЗДет в т.14 е описано, че извършва контрол чрез организиране на проверки за спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, центровете за подкрепа за личностно развитие, лечебни заведения, дирекции "Социално подпомагане", доставчици на социални услуги за деца и на юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето, и при установяване на нарушение дава задължителни предписания за отстраняването им лично или чрез оправомощено от него лице , но като че ли ищецът е имал очаквания държавните институции изцяло да решат проблемите в отношенията между детето му и майката на детето Иванова. Липсата на незабавен и категорично проявен резултат от намесата на агенцията в деликатната сфера на личните отношения между родител и дете, което стои в основата на оплакванията на касационния жалбоподател, не е равнозначна на незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в който случай държавата отговаря за причинените на засегнатото лице вреди. За изграждане на трайни и пълноценни взаимоотношения и връзки в семейството са необходими усилията на всички замесени в тези отношения. От доказателствата по делото става ясно, че всъщност и тримата Гинчев, детето Г. и Иванова, не са съдействали в пълна степен и всъщност с действията си, са препятствали усилията на служителите на институциите, които са се занимавали със случая. Безспорно са констатирани пропуски в работата на Дирекция Социално подпомагане /ДСП/ към Агенцията за социално подпомагане, за които ДАЗД е издала задължително предписание до директора на Дирекция Социално подпомагане с рег. РД-14-99/25.10.2021 г., съдържащо пет точки. От доклад с дата 09.03.2022 г. /лист 66 от делото пред АССГ/ става ясно, че в по-голямата си част предписанието е изпълнено, като едно изискване на задължителното предписание остава неизпълнено. То е било свързано с провеждане на групова семейна конференция по случая на детето, но видно от писмените доказателства родителите, детето и личния лекар не са се отзовали. Неизпълнението не би могло да се вмени във вина на административния орган. Както правилно посочва и първоинстанционният съд ОЗД при ДСП не е йерархически подчинен на ДАЗД и в тази връзка правомощията на агенцията са ограничени и възможността за въздействие се свежда до даване на методически указания, каквито несъмнено са давани. Контролът, съгласно чл. 59 от правилника, се осъществява чрез периодични планирани проверки и проверки по сигнал. От установената по делото фактическа обстановка става ясно, че в периода 04.04.2019г. 30.01.2022г. касаторът е подал 7 сигнала до ДАЗД или до други институции с копие до агенцията. На всички тях е реагирано като по 6 от тях е осъществен мониторинг и контрол, а по седмия е извършена проверка и е дадено задължително предписание за отстраняване на констатираните нарушения. Настоящата инстанция споделя решаващият извод на съда, че ДАЗД е изпълнил всички свои задължения, произтичащи от ЗЗДет и правилника за приложението му. Неоснователно също така е възражението за допуснати от съда процесуални нарушения. Нарушенията на съдопроизводствените правила рефлектират или върху възможността на някоя от страните да защити свои права и законни интереси, или върху пълното и точно установяване на съществуващите релевантни и доказателствени факти, като пораждат непълнота на доказателствата. В случая, съдът от първата инстанция е разпределил доказателствената тежест между страните. Дал им е указания да представят по делото доказателствата, относими към твърдените от тях факти, допуснал е и е събрал релевантните за правилното решаване на спора. Обсъдил е доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка с направените възражения. Въз основа на това е изяснил фактите и ги е отнесъл към приложимата правна норма. Ето защо не е налице непълнота на доказателствата, като съдът е обсъдил кои от тях са относими за правилното решаване на спора и е посочил неотносимите. Не е налице и неизясненост на правния спор от фактическа страна. Неоснователно е и възражението на касатора за допуснато от съда нарушение на материалния закон. В мотивите си административният съд е дал ясен, пълен и подробен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона, като изрично и подробно са обсъдени наведените от страните възражения. Процесният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, действие или бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и настъпилата вреда. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки обосновава неоснователност на исковата претенция и отхвърлянето й. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си. Действието или бездействието, на които се основава конкретната искова претенция, са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т.е. при липса на законово основание. Под действия и бездействия, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по ТД 3/2004 година на ОСГК, се разбират фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В този случай на задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния административен орган и дължал ли е той определено действие . В случая първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са налице незаконосъобразни бездействия от страна на ответника. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на приложимата правна норма чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ води до отхвърляне на иска. Настъпването на неимуществени вреди следва да бъде доказано от ищеца, а не презумирано, както правилно и обосновано е направил това АССГ. Претендираните неимуществени вреди са останали недоказани, въпреки правилно разпределената от първостепенния съд доказателствена тежест и изрично дадените на ищеца указания в тази насока. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение в обжалваните му части, като правилно, следва да се остави в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна. Претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото под формата на платено адвокатско възнаграждение е основателна и такива следва да му се присъдят за настоящата инстанция в размер на 1300 лв., съгласно чл.8, ал.1 във връзка с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение