Решение № 5322 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11370/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Караджов 20-20 ЕООД, ЕИК 205817054, чрез адв. Н. Станев - АК Варна, срещу Решение 9946/03.10.2024 г. по адм. дело 1597/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против Решение 2153-03-79/22.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-03-01318346/08.03.2023 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ - Варна. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспореното решение, както и присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна, чрез процесуалния представител гл. юриск. Лазарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира касационното обжалване за неоснователно и предлага на съда да остави в сила обжалвания съдебен акт като законосъобразен. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното Решение 9946/03.10.2024 г. по адм .дело 1597/2024 г. по описа на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата на Б. Караджов 20-20 ЕООД срещу Решение 2153-03-79/22.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Задължителни предписания ЗД-1-03-01318346/08.03.2023 г. по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО към Констативен протокол КП-5-03-01317286/06.03.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Варна като неоснователна и са присъдени разноски. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за недоказан осигурителния стаж на В. Л. за периода 15.09.2021г. - 31.01.2023г. При извършения анализ на събраните по делото доказателства е установено, че Л. не е упражнявала реално трудова дейност като организатор дейности по сключения между нея и осигурителя Б. Караджов 20-20 ЕООД трудов договор от 15.09.2021 г., с оглед на което същата не е имала качество на осигурено лице по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО, вр. §1, т.3 ДР на КСО. Обжалваното съдебно решение е постановено при повторно разглеждане на спора, след като с Решение 8949/18.07.2024г. по адм.д. 3665/2024г. Върховният административен съд е отменил предишното постановено Решение 1781/18.12.2023г. по адм.д. 1451/2023г. на Административен съд Варна и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Дадени са указания, при новото разглеждане съдът да се произнесе по същество, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и да формира съответните фактически и правни изводи, след като отговори на всички относими доводи и възражения на страните по делото. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 224 от АПК, при новото разглеждане на делото първоинстанционният административен съд е изпълнил дадените му задължителни указания с отменителното касационно решение, като от фактическа страна е установил следното: Със Заповед ЗР-5-03-01194993/14.09.2022г. на ръководителя на ТП на НОИ Варна е било възложено извършването на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Б. Караджов 20-20 ЕООД, за срок от 20 работни дни, във връзка с постъпило писмо изх. 1042-03-91/23.03.2022 г. на Началник Сектор КП-2 при ТП на НОИ - Варна, по повод преценка правото на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 16.02.2022г. - 01.04.2022г. с причина [заличен текст], издаден болничен лист на В. Б. Л. с [ЕГН]. Със Задължителни предписания ЗД-1-03-01196702/19.09.2022 г. на осигурителя Б. Караджов 20-20 ЕООД е било указано в срок от 3 работни дни от съобщаването да предостави изисканите с тях документи, като в мотиви било отбелязано, че се касае за установяване на обстоятелства, свързани с извършвана трудова дейност. В резултат на извършената проверка е бил съставен Констативен протокол КП-5-03-01233434/03.11.2022г. със заключение, че за периода 15.09.2021 г. до 25.09.2021 г., не са събрани данни В. Л. да е упражнявала реално трудова дейност като организатор дейности по сключения на 15.09.2021г. трудов договор с Б. Караджов 20-20 ЕООД, с оглед на което не е установено възникване на осигурително правоотношение за осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО. Във връзка с констатираното от контролните органи са били издадени Задължителни предписания ЗД-1-03-01233665/09.11.2022г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за В. Б. Л. за периода 15.09.2021 г. до 30.09.2022 г., с вид осигурен 01, декларация обр.1. Същите са били обжалвани пред директора на ТП на НОИ Варна, който с Решение 2153-03-179/23.12.2022 г. ги е отменил с указания и е върнал преписката за ново разглеждане, с оглед на което е издадена нова Заповед ЗР-5-03-01286354/23.01.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Варна, с която е възложено извършването на проверка по разходите на ДОО на Б. Караджов 20-20 ЕООД. Във връзка с възложената проверка са издадени Задължителни предписания ЗД-1-03-01286475/23.01.2023г., с които са изискани документи свързани с реално осъществяван труд от В. Л.. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол КП-5-03-01317286/06.03.2023 г., към който на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, със Задължителни предписания ЗД-1-03-01318346/08.03.2023 г. на осигурителя Б. Караджов 20-20 ЕООД е било вменено задължение, в срок от 18 работни дни от получаването им, да заличи подадените по чл. 5, ал. 4 от КСО данни с вид осигурен 01, декларация образец 1 за В. Б. Л. за периода от 15.09.2021 г. - 31.01.2023 г. Задължителни предписания ЗД-1-03-01318346/08.03.2023 г. са били обжалвани пред директора на ТП на НОИ- Варна, който с Решение 2153-03-79/22.05.2023г. ги е потвърдил и е отхвърлил жалбата като неоснователна. След анализ на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт - решението на ТП на НОИ Варна от 22.05.2023 г. е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Според първоинстанционния съд от всички събрани по делото доказателства се извежда изводът, че Л. не е осигурено лице по смисъла на чл.10, ал.1 КСО, вр. с § 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не са налице данни, че лицето е извършвало трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Липсата на реално полаган труд по трудово правоотношение от лицето, за което е поискано заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, налагат извода, че за него не е възникнало основанието за осигуряване и няма качеството осигурено лице . Предвид изложеното, съдът е приел, че издадените задължителни предписания и Решение 2153-03-79/22.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ са правилни и законосъобразни административни актове и е отхвърлил като неоснователна подадената срещу тях жалба. Решението на Административен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно. Съгласно дефинираното в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО понятие осигурено лице , това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването - денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й, респ. лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го трудово такова, за да придобие право на парично обезщетение. Предвид това, наличието на валидно възникнало трудово правоотношение само по себе си не е основание за началото на осигуряването. То е предпоставка за това, но само в случаите, когато лицето е започнало да упражнява реално трудова дейност. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение. Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и е извел обосновани изводи относно релевантните фактически обстоятелства и приложимите към спорните правоотношения материалноправни норми. Тежестта на доказване в процеса е разпределена правилно, съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на поддържаната от всеки от тях теза в представените становища. Не се споделят оплакванията в касационната жалба, че съдът е оставил неизяснени и необсъдени ангажираните от страните писмени доказателства и гласните такива показанията на разпитаните И. Е. М. и Д. Г. Д. като свидетели по делото. Правилна е преценката на съда, че представените от касатора доказателства /както писмени, така и гласни/ не допринасят за установяване на спорните по делото факти, свързани с реално извършвана от Л. дейност в дружеството. В тази връзка касационният състав намира за неоснователни доводите за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт, както и за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, като е преценил всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е съобразил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение и мотивирано е приел, че органите на НОИ законосъобразно са дали задължителни указания за заличаване на данните досежно осигурителните права на В. Л.. Събраните доказателства, които са в административната преписка и са ангажирани от страна на осигурителния орган, дават основание да се приеме, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния административен съд, че В. Л. не е полагала труд в дружеството за спорния период от време. Последното обстоятелство изключва качеството й на осигурено лице, от което следва задължение за осигурителя да заличи първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, доколкото неправилно е декларирано с Декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице", че Л. е осигурено лице. Предвид изложеното и с оглед събраните в хода на административното производство непротиворечиви доказателства, настоящият касационен състав намира за правилни изводите на административния орган за липса на категорични данни за спорния период В. Л. да е упражнявала реално трудова дейност като организатор дейности по сключения между нея и жалбоподателя /сега касатор/ трудов договор от 15.09.2021г., с оглед което няма качество на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 100,00 /сто/ лева за настоящата инстанция, т.к. в първата инстанция са присъдени разноски в негова полза. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,