Решение № 14850 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8828/2017 г.

Решение № 14850 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8828/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба за отмяна наименована "молба за възобновяване" от И. Иванов находящ се в [наименование] [населено място], към Затвора [населено място] на влязло в сила определение № 120 от 7.03.2017 г. по адм. дело № 39/2017 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № 113/27.01.2017 г., издадена от началник на Затвор [населено място] I – ва категория на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС и е прекратено производството по делото поради невнасяне в срок на държавна такса. В искането си молителят не е посочил конкретно основание за отмяна, но от съдържанието на направеното искане може да се направи извод, че съдебния акт се атакува на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Излага доводи, че поради невъзможност да заплати държавна такса за образуване на делото пред Административен съд - Ловеч е бил лишен от възможност да оспори посочената по–горе заповед. Твърди се, че полага доброволен и безвъзмезден труд в [наименование] [населено място] и не разполага с необходимите средства за заплащане на държавна такса, а също че е неграмотен и не е могъл да изпълни в срок дадените от съда указания. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в лишаването му от възможността да се гледа делото по същество. В съдебно заседание молителят се явява лично. Ответникът по молбата за отмяна – началникът на Затвора [населено място], не взима отношение по молбата. Редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди допустимостта на молбата и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира молбата за отмяна за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна, а по същество е основателна поради следното: Производството пред Административен съд – Ловеч е било образувано по жалба на И. Иванов – изтърпяващ наказание в [наименование] [населено място], към Затвора [населено място] против заповед № 113/27.01.2017 г. на началника на Затвора [населено място] I –ва кат. на основание чл. 101, т. 7 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за налагане на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" за срок от 7 денонощия. Делото пред съда е било разгледано повторно, след като с определение № 5069/24.04.2017 г. по адм. дело № 4182/2017 по описа на ВАС, осмо отделение е било отменено определение № 120/7.03.2017 г. постановено по адм. дело № 39/2017 г. на Административен съд - Ловеч и делото е върнато на административния съд за разглеждане при спазване на задължителните указания дадени с него. При новото разглеждане на делото с обжалваното определение съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължителните указания дадени му с определение от 23.05.2017 г. - да представи попълнена и подписана декларация по чл. 83 от ГПК, както и в 3–дневен срок от получаване на съобщението да направи искане за освобождаване от държавна такса. Въз основа на това е приел, че е налице хипотезата на чл. 158, ал. 3 от АПК, съгласно която при неотстраняване в срок на констатираните нередовности жалбата се оставя без разглеждане и производството по делото се прекратява. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Поради това И. Иванов може да иска отмяна на определението на Административен съд - Ловеч. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК съдебно решение, което е влязло в сила подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Доколкото отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънинстанционен способ за защита на страната, за която съдебният акт е неблагоприятен и чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, в чл. 239, т. 5 от АПК законодателят ограничава приложимостта му само до тези процесуални нарушения, които водят до невъзможност за страната да вземе участие при разглеждане на делото или чрез надлежен представител. Презумпцията е, че в тези случаи делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и съдебният акт е неправилен. В случая необосновано съдът е приел в мотивите си, че жалбоподателят Иванов не е изпълнил дадените му с предходни определения от 2.05.2017 г. и 23.05.2017 г. указания. Видно е, че Иванов е представил по делото заявление с вх. № 480/17.02.2017 г. (л. 16 от адм. дело № 39/2017 г.), написано от друго лице – л. св. Д. Петков, под диктовка на частния жалбоподател, в присъствието и с подписа на служител на [наименование] [населено място], поради неграмотност на жалбоподателя. В същото е декларирано, че И. Иванов не разполага с никакви средства, с които да внесе държавна такса. Видно също така е, че посоченото заявление не е написано от Иванов, а в негово присъствие от друго лице, в присъствието на служител на затвора. Ето защо следва да се приеме, че Иванов не би могъл да попълни и подпише образец на декларация по чл. 83 от ГПК съгласно дадените от съда указания с определения от 13.06.2017 г., 23.05.2017 г. и от 2.05.2017 г. Съдът неправилно е приел, в определение от 2.05.2017 г., че представената декларация не представлява изрично искане за освобождаване от държавна такса. На следващо място административният съд е следвало да вземе предвид, че лицето е посочило в жалбата си, че полага доброволен и безвъзмезден труд в [наименование] [населено място] по чл. 80 от ЗИНЗС и съдът е следвало да изиска изпращането на такива доказателства от администрацията на Затвора [населено място]. В разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК се предвижда съдът да освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като в т. 5 и т. 6 от същата разпоредба е предвидено по молбата за освобождаване съдът да вземе предвид трудовата заетост на лицето, както и други констатирани обстоятелства. По изложените съображения, съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 158, ал. 3 от АПК, което сочи на неправилност на посоченото в молбата за отмяна определение на Административен съд - Ловеч. При тези данни тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение приема, че в производството пред Административен съд – гр. Ловеч е допуснато процесуално нарушение, което обуславя наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на постановеното решение. Изложените фактически обстоятелства и правни констатации обуславят извода за основателност на претендираното отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Същото следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата срещу процесната заповед по същество, като в мотивите на крайния съдебен акт, съда следва да направи преценка относно редовността на молбата за освобождаване от държавна такса и съобрази същата с предпоставките посочени в чл. 83, ал. 2, т. 1-7 от ГПК. Водим от изложеното, на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение,