Решение № 10770 от 5.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8192/2016 г.

Решение № 10770 от 5.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8192/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт С. Попова, в качеството й на процесуален представител на главния секретар на ДНСК - София (пълн. стр.22 съд. досие), срещу решение № 25 от 14.04.2016 г. по адм. дело № 2 по описа за 2016 г. на административния съд - Габрово. С него по жалба на М. К. е отменен негов мълчалив отказ по повод искане на лицето по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е и по жалба на М. К., наименувана "касационна" срещу решението, в частта за съдебните разноски и след проведено производство по реда на чл. 248 от ГПК, и постановено определение № 339 от 15.06.2016 г., с което искането за изменението на решението е оставено без уважение. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като се иска неговото обезсилване, съответно неговата отмяна, като постановено в нарушение на закона, отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Съображенията затова са, че исканата от лицето информация не попада в приложното поле на ЗДОИ, съответно не е налице акт по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и не подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗДОИ. В условия на алтернативност се иска отмяна на решението, като постановено в нарушение на закона, понеже се иска предоставяне не на информация, а на носителя на такава информация - посочената от искателката справочна литература и вече предоставена информация. Ответната страна по касационната жалба - М. К. оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. В жалбата с характер на частна се иска отмяната на съдебния акт, с който не се уважава искането на М. К. за присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по тази жалба не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на подадените жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. По касационната жалба. Производството пред административния съд (АС) - Габрово е по повод проведено административно производство пред ДНСК - София, в изпълнение на решение № 8735 от 15.07.2015 г. по адм. дело № 13201 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В това касационно производство, след отмяна на обжалвано съдебно решение на АССГ, е отменено решение № ГС-05-13 от 09.05.2014 г. на главния секретар на ДНСК - София и е върната преписката на този административен орган за ново произнасяне по подадено заявление вх. № ГБ-1450-05-575 от 28.04.2014 г. от М. К. С това решение на ВАС са дадени указания за преценяване от страна на органа дали исканата информация е такава по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и с оглед на това да приложат съответните правни разпоредби от този закон по повод направеното искане за предоставяне на информация. В мотивите на съдебното решение, което сега е предмет на касационно разглеждане, а именно това на АС - Габрово, е посочено конкретно съдържанието на това заявление (стр.10 към адм. дело № 5619/2014 г. на АССГ). Същото е за предоставяне на: 1.) план за безопасност и здраве; 2.) анализ на единичните цени КСС по протокол – приложение към чл. 15, ал. 1 от Наредба № 13/23.07.2001 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ); 3.) опис на справочната литература, използвана при съставяне на анализите на единичните цени от КСС; 4.) справка, посочваща до кои коти е извършено принудителното събаряне на жилищната ми сграда, 5.) договор № ФО-13-233/30.05.2013 г. между ДНСК - София и "Бенеострой 09" ЕООД, Габрово. Административният съд - Габрово е отчел, че административният орган е издал в изпълнение на решението на ВАС решение № ГС-05-13 от 24.08.2015 г. Също така е отчел, че административният оран е издал по повод заявление от същото лице с вх. № ГБ-1450-15-057 от 02.09.2015 г. решение № ГС-05-14 от 11.09.2015 г. Според него това искане на лицето от 2.09.2015 г. по естеството си представлява прецизиране на искането от 28.04.2014 г. Съдът е счел също, че с така посочените две решения на административния орган не е налице произнасяне по повод заявлението от 28.04.2014 г. От правна страна е приел, че задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ дължи писмено мотивирано произнасяне, което се обосновава от съдържанието на чл. 28, ал. 1, чл. 34, чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ. Прието е, че административният орган не се е произнесъл в изпълнение на законовите изисквания, както и на цитираното съдебно решение, поради което актът е незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо. Съдът е следвало да констатира липсата на подлежащ на оспорване акт по реда на Закона за достъп до обществената информация. Наличието на подлежащ на обжалване акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Произнасянето без да е налице тази предпоставка прави постановеното съдебно решение недопустимо. Касационната инстанция, с оглед на чл. 218, ал. 2 АПК, следи служебно за допустимостта на съдебното решение. Обжалваното решение следва да го обезсили и да прекрати съдебното производство. Съображенията за това са тези изложени от друг съдебен състав на ВАС, в решение № 10444 от 28.07.2014 г. по адм. дело № 1183 по описа за 2014 г., седмо отделение, между същите страни, по повод незаконен строеж, реализиран в недвижим имот, собственост на ответната страна, във връзка с който тя изисква писмени документи по реда на ЗДОИ, съдържащи информация относно него. По делото не е бил спорен фактът, че между М. К. и компетентния орган е проведено административно производство по установяване на законността на процесния строеж. В това производство тя е имала законовото право да бъде страна и следователно е имала право на достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката, съгласно чл. 34 от АПК, във връзка с чл. 219 от Закона за устройство на територията. Когато исканата информация не е във връзка с административно производство, в което лицето е страна, правото на достъп до информация може да се реализира по реда на Закона за достъп до обществена информация, при положение, че информацията има изискващите се от този закон характеристики. Но тогава, когато търсената от органа информация е във връзка с образувано административно производство, т.е. във връзка с предходно сезиране на органа, тя може да бъде получена в рамките на това производство, а не по реда на Закона за достъп до обществената информация. Следва да се отбележи, че с цитираните по-горе актове на гл. секретар на ДНСК, а именно решение № ГС-05-13 от 24.08.2015 г. и решение № ГС-05-14 от 11.09.2015 г., исканата информация е предоставена, което обуславя липсата на правен интерес от оспорване и също недопустимост на производството. При този изход от спора се явява безпредметно произнасянето по жалбата в частта за съдебните разноски, понеже съдебното производство е недопустимо, съответно цялото съдебно решение се обезсилва. За точност следва да се посочи, че определение № 339 от 15.06.2016 г. по делото пред АС - Габрово, с което искането за изменението на решението е оставено без уважение не е обжалвано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 от АПК Върховният административен съд, пето отделение