Решение № 7863 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 622/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София, чрез юрк. С. Ердир срещу Решение 7349 от 27.11.2023 г. по адм. дело 1996/2023 г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 45 състав. С обжалваното решение по жалба на Алфа Компани България ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ -Р-22221020004247-091-001 от 28.07.2022 г., поправен с РА П22221722156216-003-001 от 12.09.2022 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърден с Решение 10 от 05.01.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че от събрания доказателствен материал не е доказано приемо-предаването на процесните стоки / различни видове млечни продукти/ от прекия доставчик Александрова Лоджистикс ЕООД на получателя Алфа Компани България ЕООД. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на дружеството срещу РА. Претендират се разноски. Ответната страна Алфа Компани България ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ -Р-22221020004247-091-001 от 28.07.2022 г., поправен с РА П22221722156216-003-001 от 12.09.2022 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърден с Решение 10 от 05.01.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП. С процесния РА в потвърдената част на Алфа Компани България ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по подробно описани на стр. 12 и стр. 13 от РД фактури, издадени от Александрова Лоджистикс ЕООД, на основание чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 ЗДДС в общ размер на 93 229,52 лева, от които главница в размер на 73 147,75 лева и лихви в размер на 20 081,77 лева. Спорът е относно обстоятелството дали прекият доставчик е предал на ревизираното лице /РЛ/ процесните стоки по фактурите, подробни описани в РД на стр. 12- стр. 13. Предмет на доставките са краве сирене , млечен имитиращ продукт Ветово , млечен продукт с растителни мазнини , аванс за доставка на млечен продукт с растителни мазнини . Приходните органи приемат, че от страна на прекия доставчик не е представен стоков поток по отношение на млечни и имитиращи изделия и последващите доставки към клиенти със съответните експедиционни бележки/складови разписки и др. документи съгласно изискванията на ЗВМД, ЗХраните. В РД се съдържа констатацията, че независимо от наличието на данни за осъществени последващи доставки с млечни продукти и др. такива от страна на РЛ към гръцки дружества чрез ВОД, няма доказателства, че реалният доставчик на тези стоки е именно Александрова Лоджистикс ЕООД. Съдът е развил съображения за материална незаконосъобразност на РА, като се е мотивирал, че от събраните писмени доказателства / договор, приемо-предавателни протоколи/ се установява факта на приемо-предаване на съответните стоки от прекия доставчик в полза на получателя. Позовал се е на показанията на разпитания свидетел и на заключението по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/, според което няма други доставчици, извършили доставки на идентични/сходни стоки към Алфа Компани България ЕООД като тези, доставени от Александрова Лоджистикс ЕООД, както и че фактурираните от РЛ доставки към гръцки дружества през периода м.02 м.12.2019 г. като количества и вид съответстват на получените от Александрова Лоджистикс ЕООД доставки. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от доказване по безспорен начин от РЛ на основание на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС, че е вследствие на реално извършени доставки на стоки, какъвто е процесният случай, т. е. извършено е разпореждане с предмета на доставките от доставчика в патримониума на получателя. Установено е, че в хода на ревизионното производство освен издадените от доставчика фактури с предмет " краве сирене , млечни продукти с растителни мазнини , млечен имитиращ продукт , млечен продукт с PM Pizza Plus са представени и приемателно предавателни протоколи, подписани от страните по доставките, които са оформени подобно на издадените фактури. Видно от съдържанието на фактурите и протоколите към тях, касае се за големи количества млечни продукти/млечни имитиращи продукти, което изисква необходимостта от представяне на кантарни бележки /експедиционни бележки/ и/или складови разписки, установяващи предаването, респ. приемането на процесните стоки. Такива не са представени. Липсва достатъчна индивидуализация на процесните стоки, като например продуктът краве сирене не е описан като вид, марка, единична цена, партиден номер, като същото се отнася и до другите продукти млечни продукти с растителни мазнини и млечен имитиращ продукт . Като се има предвид видът на стоките, не са представени и съответните сертификати, които би трябвало да ги придружават съгласно Закона за храните. Следователно, не може да се приеме, че приемо-предаването на стоките е установено по категоричен начин с оглед големите количества, които са фактурирани. До друг извод не се достига и чрез кредитирането на заключението по ССчЕ, както необосновано е процедирал първоинстанционният съд. При разпита си в открито съдебно заседание вещото лице изрично заявява, че е изготвило заключението освен от материалите по делото и въз основа на документи, които са му изпратени по мейл от счетоводителя на доставчика Александрова Лоджистикс ЕООД, но не знае имената на счетоводителя, както и поддържа, че не се е свързвал в упълномощено лице на доставчика. Отделно от това вещото лице изрично потвърждава, че отговорите на поставените задачи са дадени, без същото да е извършило проверка в счетоводството на доставчика. В този смисъл ангажираните писмени документи в рамките на съдебното производство, като извадка от различни счетоводни сметки на доставчика, също не удостоверяват факта на приемо-предаването на съответните стоки от Александрова Лоджистикс ЕООД на РЛ. Следователно, необосновано първостепенният съд е ценил заключението по ССчЕ, без да отчете факта за неизвършена от страна на вещото лице проверка в счетоводството на прекия доставчик и отговори на поставените въпроси, дадени въз основа на материалите по делото и извадки от счетоводни сметки без достоверна дата. Показанията на свидетеля Г. Димитров, намиращ се в трудови правоотношения с Алфа Компани България ЕООД през периода 2018 г. 2020 г., също не удостоверяват по категоричен начин приемо-предаването на съответните стоки от Александрова Лоджистикс ЕООД в полза на РЛ. Настоящата касационна инстанция намира, че не е доказано по категоричен начин, че стоките по фактурите от Александрова Лоджистикс ЕООД са били предмет на ВОД през съответните данъчни периоди, който е признат от приходните органи с процесния РА. Никъде в придружаващите документи относно ВОД не се съдържа информация, че съответните продукти са придобити от РЛ именно от Александрова Лоджистикс ЕООД, за да се направи обвръзка между доставките. С оглед на горното, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на РА, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго с отхвърляне на жалбата на дружеството срещу РА. При този изход на спора, решението следва да се отмени и в частта на присъдените в полза на дружеството разноски. В полза на НАП следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 744,76 лева и юрисконсултско възнаграждение за 1700 лева за всяка една съдебна инстанция, доколкото претендираното в размер на 16 955, 08 лева юрисконсултско възнаграждение се явява прекомерно с оглед предмета на делото и фактическата и правна сложност на спора и се съобрази приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на Съда на ЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,