Решение № 2215 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12363/2009 г.

Решение № 2215 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12363/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на община Дългопол чрез процесуален представител - адв. Зайков, против решение № 1210 от 8.07.2009 г. по адм. дело № 760/2009 г. по описа на АС - Варна. Наведените касационни оплаквания са за неправилност на съдебното решение, поради което се претендира неговата отмяна. Ответникът - Гюляет Осман Мустафа от с. Медовец, община Дългопол чрез процесуален представите счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба с доводи, кореспондиращи на оспорването решение. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Видно от жалбата и административната преписка, административният орган е сезиран с молба вх. № 9400-70/23.01.2009 г., с която Гюляет Осман Мустафа е поискал, чрез своя пълномощник адв. Кр. Папанчев от кмета на Община Дългопол да завери подадената от него молба - декларация за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка за имот, находящ се с. Медовец, представляващ дворно място с площ от 1875 кв. м, съставляващ имот с идентификатор 47620.501.018 по кадастралния план на селото, ведно с построената в това дворно място едноетажна сграда с РЗП от 60 кв. м и лятна кухня с РЗП 60 кв. м, като му завери молба-декларация, съответно да издаде удостоверение, че имотът не е общинска собственост. С изричния отказ, обективиран в писмо изх. № 9400-70/1/24.02.2009 г. зам.-кметът на Община Дългопол Емурла Емурла е отказал да завери молба- декларация за признаване правото му на собственост и да се произнесе по молбата на жалбоподателя за издаване на индивидуален административен акт - удостоверение, от което да е видно има ли издаден акт за общинска собственост върху имот, находящ се в с. Медовец, ПИ 501.018. Този отказ е обжалван пред административния съд, който с оспореното понастоящем решение е отменил отказа и е върнал преписката на административният орган за ново произнасяне по искане с вх. № 9400-70 от 23.01.2009 г. на Гюляет Осман Мустафа. Решението е правилно. Налице е отказ по чл. 21, ал. 3 от АПК, поради което е налице правен интерес от търсене на съдебна защита. Незаконосъобразен е отказът за заверка на молба-декларация за признаване право на собственост и за произнасяне по молбата на жалбоподателя за издаване на индивидуален административен акт - удостоверение, от което да е видно има ли издаден акт за общинска собственост върху имот, находящ се в с. Медовец, ПИ 501.018, За молителя винаги е налице правен интерес да иска административната услуга във връзка с претендиране и защита на вещни права, като в правомощията на решаващия орган е да преценява основателността на претенциите или относимостта на представеното писмено доказателство към предмета на евентуалния спор. Евентуалното исково производство за защита правата на съсобственика също обосновава правния интерес от издаването на документите и прави отказа незаконосъобразен. Очевидно е налице превратно упражняване на властнически правомощия, защото с постановения отказ се цели недопустима превантивна защита на право на собственост за конкретни физически лица чрез преграждане правото на други лица да инициират защита на правото си на собственост. Като е стигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143 АПК претендираните от жалбоподателя разноски пред първата инстанция се дължат от касатора, поради което решението и в тази му част е правилно. Предвид изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,