Решение № 8240 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6373/2015 г.

Решение № 8240 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6373/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството против решение № 2577/14.04.2015 г., постановено по адм. дело № 166/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон- касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу административния акт. Ответната в производството страна - Ц. П. Ч. оспорва основателността на касационната жалба. Релевира доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и претендира оставянето му в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Намира същото за постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспореното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, състав на Административен съд С. - град отменя заповед № РД-02-16-543/12.12.2014 г. на главния секретар на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Ц. П. Ч. за заеманата от нея длъжност главен експерт в отдел "Финансово-правна дейност" в дирекция "Обновяване на жилищни сгради" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че не са налице материалноправните предпоставки, установени в хипотезата на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. и не е налице реално съкращаване на щата. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд напълно споделя изложените в обжалваното решение фактическа обстановка и правни изводи, поради което счита, че не следва да се преповтарят. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. На тази база е и заключението, че не е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното й правоотношение, не е упражнено законосъобразно. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (т. е. като нормативно определена позиция) в щатното разписание за съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, установени с длъжностна характеристика. Наличието на двете предпоставки трябва да бъде установено кумулативно. По отношение на заеманата от служителката длъжност, при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон, решаващият съд законосъобразно е приел, че горните предпоставки не са осъществени. Неоснователни са доводите на касатора за липсата на съвпадение на функции и правомощия при сравняване на функционалната компетентност на дирекция "Обновяване на жилищни сгради", съгласно чл. 35 от Устройствения правилник на МРРБ /обн., ДВ, бр. 70 от 9.08.2013 г./ и дирекция "Жилищна политика", съгласно чл. 39 от Устройствения правилник на МРРБ /обн., ДВ, бр. 102/12.12.2014 г./. Направеният в първоинстанционното решение подробен анализ на доказателствата и извършената при точно цитиране на относимите данни съпоставка на функционалните характеристики на Дирекция "Обновяване на жилищни сгради", в която е работила служителката Ч. и на създадената с Устройствения правилник на МРРБ Дирекция "Жилищна политика", потвърждава правилността на формирания извод, че функциите на първата дирекция са изцяло запазени. При анализа правилно се установява, че в дирекция "Жилищна политика" са добавени 3 нови функции - свързани с подготовката на проекти на стратегии, концепции, национални планове и програми и планове за действие за развитието на жилищния сектор, свързани с предлагането на мерки за подобряване на състоянието на съществуващия жилищен фонд, свързани с организирането и провеждането на научни и приложни изследвания във връзка с жилищната политика и жилищния сектор. Следователно е налице покриване на функциите, осъществявани от дирекция "Обновяване на жилищни сгради" в МРРБ с функциите, осъществявани от дирекция "Жилищна политика" в МРРБ, като е извършена само промяна на наименованието на двете дирекции. Аналогични и правилни са констатациите и относно функциите на отделите в двете дирекции, съответно отдели "Финансово-правна дейност" и "Технически контрол" в Дирекция "Обновяване на жилищни сгради", и "Стратегии и програми" и "Финансово управление, контрол и мониторинг" в Дирекция "Жилищна политика". Правилно е установено, че в създадената дирекция "Жилищна политика" е осъществено обединяването на съществувалите в дирекция "Обновяване на жилищни сгради" 2 отдела - отдел "Финансово правна дейност" и отдел "Технически контрол", като само е променено наименованието на отдела, който вече се нарича отдел "Финансово управление, контрол и мониторинг", при напълно запазване на функциите на съществуващите два отдела, като е създаден освен това и нов отдел - отдел "Стратегии и програми". При така направения анализ се установява пълно съответствие между функциите, осъществявани от отдела, в който е заемала длъжност служителката с функциите на новосъздадения отдел "Финансово управление, контрол и мониторинг". Предвид наличието на напълно съвпадащи си функции, правилен е извода за запазване на функциите за заемане на длъжността. Същевременно, по делото е установено, че в новосъздадената дирекция бройките за длъжността "главен експерт" са с една повече в сравнение със съществуващите до тогава в Дирекция "Обновяване на жилищни сгради", както и че основното изискване за заемане на тази длъжност в отдел "Стратегии и програми" е притежаването на образователна степен "магистър" в професионална област "Право" с придобита юридическа правоспособност. При тези данни обосновано и правилно административният съд е приел, че съответната длъжност е запазена не само като нормативно определена позиция, но и като система от функции, задължения и изисквания и съответно, че не е налице реално съкращаване по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Изводът на съдебния състав за отмяна на оспорената заповед следва да се допълни със съображения за противоречие на административния акт и с целта на закона - порок, който съгласно чл. 146, т. 5 от АПК е самостоятелно основание за нейната отмяна. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата на съответното административно звено като дейността се възложи на по-малко на брой, но по-квалифицирани служители. В случая в противоречие с целта на закона общата численост на новосъздадената дирекция "Жилищна политика" е увеличена, при запазени функционални характеристики на закритата дирекция и пълно съответствие между функциите, осъществявани от отдела, в който е заемала длъжност служителката с функциите на новосъздадения отдел "Финансово управление, контрол и мониторинг". Това налага извода, че действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на работата на административната структура, а към прекратяване на служебното правоотношение с конкретен служител, което е в противоречие с целта на съкращението. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - Пето отделение,