Решение № 10313 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6210/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу частите от решение 3846/16.04.2025 г. по адм.дело 217/2024 г. на Административен съд - Хасково, с които е отменено негово уведомително писмо /УП/ с изх. 02 -260- 65000/2184#6 от 13.02.2024 г. относно извършени намаления и наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, относно извършени намаления по СЕПП в размер на 2947, 85 лева и ЗДП в размер 1017, 42 лева, както и в частта относно присъдените разноски на Е. Г. С.. Касаторът поддържа в касационната жалба и уточняващата молба, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и в нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу описаната част от УП, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Е. Г. С., с адрес [населено място], общ Стамболово, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в оспорената част в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС, за да отмени УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 в посочените по - горе части, е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, включително фактически и правни основания за издаването си, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. АС, е приел, че площите по колона 6 от Таблица 1 са допустими за подпомагане по СЕПП, в противоречие с приетото от административния орган. АС е приел, че парцели 22856-16-13-1 и 22856 -16 -11- 1 с обща площ 2,07 ха са заявени за подпомагане с култура "детелина", същите са "пасище" и неправилно административният орган е приел, че са недопустими за подпомагане по СЕПП и ЗДП. По отношение на площите по 03006 -197 -11 -1 /0,25 ха/ - ливада, декларирана с "люцерна", 22856 -16 -11 -1 /0,76 ха/ и 22856-16-13-1/0,67 ха/ попадат в хипотезата на чл.8, ал.1 от Наредба 2/26.03.2018 г. и след като същите са били заявени за подпомагане по СЕПП, то за тях е следвало да бъде извършена оторизация на плащането по тази схема, а не да се извърши намаление в размер на 2947, 85 лева. Включването на площта на посочените парцели от 1,68 ха в общата недопустима площ по СЕПП е довело и до грешно изчисляване на санкцията за наддеклариране по таблица 1, ред 22 .Неправилно определеният размер недопустима площ по СЕПП е идентичен и по ЗДП, доколкото съгласно чл.2 от Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, земеделските стопани с право на плащане по СЕПП имат право на плащане и по тази схема, което е довело и до грешно изчисляване на санкцията за наддеклариране . Решението е правилно в обжалваната част. Неоснователно е оплакването на касатора за неточно установяване на АС, че за 03006 -197 -11 -1 /0,25 ха/ - ливада е приета за недопустима за подпомагане. Видно от оспореното УП 0,25 ха от този парцел е приет за установена, а 0,08 ха - за наддекларирана поради установена разлика при измерването/ разликата между декларираната площ от 0,33 ха и установената от 0,25 ха/. Именно за установената площ от 0,25 ха с люцерна е отказано подпомагане по СЕПП поради недопустимост за подпомагане, като липсата на основания за отказ за така установената площ съдът е мотивирал, кредитирайки заключението на вещото лице Д.. Недопустимо е оспорването на заключението на вещото лице Д. в касационната жалба с позоваване на неустановени в съдебното производство фактически твърдения - а именно, твърдението, че заявените площи по СЕПП с люцерна и детелина не били поддържани чрез косене или паша. Подобни въпроси не са поставяни на вещото лице нито в първоначалната, нито в повторната експертиза, нито е бил формулиран подобен предмет на спора. Недоказано е и възражението, че трите спорни парцела с люцерна и детелина, независимо, че са били заявени като "обработваеми" земи са били включени в слоя "Постоянно затревени площи", одобрен със заповед на министъра на земеделието и храните по чл.33а, ал.3 от ЗПЗ, поради което не могат да бъдат подпомагани по СЕПП, а могат да се декларират за подпомагане с директни плащания само като постоянно затревени площи. На първо място подобни фактически основания /включване в слоя ПЗП/ за постановения отказ по СЕПП липсват в УП. Подобни фактически твърдения не са формулирани от административния орган и в съдебното производство. Не на последно място, видно от административната преписка, съдържаща се в приложеното адм. дело 115/23 на АС - Хасково, в двата доклада за проверки на площи на трите спорни парцела / л.143 - 148 и л.158 - 163/ проверяващите експерти от Регионалните технически инспекторати Хасково и Кърджали изрично са отбелязали за парцелите, че не попадат в слой ПЗП. Неоснователно е оплакването и за завишен размер на присъденото адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав споделя доводите на АС относно фактическата и правна сложност на делото и справедливия баланс между правото на ефективна защита и разумния размер на разноските, като съдът е съобразил, че дължимите разноски са съобразно уважения размер на жалбата и ги е присъдил пропорционално на резултата по същество на спора. Предвид изложеното решението като правилно в обжалваната част следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба не е претендирал разноски за настоящето производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение