Решение № 41 от 26.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1753/2014 г.

Решение № 41 от 26.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1753/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Касационното производство е по касационен протест от Софийска градска прокуратура и има за предмет постановената по ВНОХД № 2945/2014 г. от Софийския градски съд нова присъда № 217 от 18.09.2014 г., с която е отменена присъдата от 01.10.2013 г., постановена по НОХД № 16889/2011 г. на районен съд-София в наказателно-осъдителната й част и двамата подсъдими М. Й. Б. и В. П. К. са признати за невинни и оправдани по обвинението им по чл. 214, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Заявени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК с искане за отмяната й "в частта, с която подсъдимите .... са били осъдени за извършено от тях престъпление по чл. 214, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК" и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и моли да бъде уважен по съображенията, развити в допълнението към него. Частните обвинители Т. Д. Х. и Д. К. Х. от София, лично и чрез повереника си адв. М. А. от САК заявяват съгласие с подадения протест и молят да бъде уважен. Подсъдимите М. Б. и В. К., лично и чрез защитниците си адв. М. Г. и адв. Ив. К. от САК оспорват протеста и молят да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите на чл. 347 от НПК, като съобрази следното: С присъда от 01.10.2013 г., постановена по НОХД № 16889/2011 г. Софийският районен съд е признал подсъдимите М. Й. Б. от Б. и В. П. К. от [населено място], област София за виновни за извършено на 26.05.2008 г. в София, [жк], в съучастие като извършители на престъпление по чл. 214, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК спрямо св. Т. Д. Х. и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК са осъдени на по 10 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанията е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. С присъдата двамата подсъдими са признати за невинни и оправдани по обвинението да са осъществили в периода 27-28.05.2008 г. същото престъпление по чл. 214, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и спрямо св. Д. К. Х. за сумата от 1 000 лв. Подсъдимите са осъдени да заплатят по 160,11 лв. направени разноски по водене на делото. Присъдата е била обжалвана в осъдителната й част от защитниците на двамата подсъдими, адв. Ст. Б. от САК с допълнение от адв. М. Г. от САК и адв. А. Б. от САК с допълнения лично от подс. В. К., с оплаквания за необосноваността и процесуалната й незаконосъобразност във връзка с извеждане от доказателствената съвкупност на правно значимите факти, довело до несправедливото им осъждане с искане за отмяната й в атакуваната част и постановяване на нова оправдателна присъда по останалото предявено им обвинение. Присъдата не е била протестирана или обжалвана от частните обвинители в оправдателните й части и е влязла в законна сила. С въззивна присъда № 217 от 18.09.2014 г. по ВНОХД № 2945/2014 г. Софийският градски съд е отменил първоинстанционната присъда в осъдителните й части и като е признал подсъдимите за невинни, ги е оправдал по описаното по-горе обвинение за извършено от тях престъпление по чл. 214, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за сумата от 400 лв спрямо св. Т. Х. Постановено е направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата. В допълнението към бланковия касационен протест прокурорът от градската прокуратура-София изразява недоволството си от въззивния съдебен акт, като счита при постановяването му да се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствения анализ на съда и изведените от него фактически и правни изводи, довело до неправилно приложение на материалния закон, като отправя искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд с указания по приложението на закона. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение приема протеста за подаден в установения от закона срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка съгласно чл. 346, т. 2 от НПК, поради което е допустим, но разгледан по същество, за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения: Основен довод на протестиращия прокурор за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила е свързан с отказа да кредитира показанията на пострадалите св. Т. Х. и баща му св. Д. Х., както и на техните роднини - св. Х. (майка на първия и съпруга на втория), св. Ц. (съответно сестра и дъщеря), св. И. (снаха), от които доказателствени източници по категоричен начин се извеждали фактите в подкрепа на онази част от обвинението, по което подсъдимите били осъдени от първата инстанция. В този смисъл следва да се приеме искането в протеста, дословно посочено по-горе, колкото и противоречиво да е то, включително и в допълнението му. Така изложени обаче, съображенията на прокурора са твърде общи и не са съобразени както с резултатите от проведеното от първоинстанционния съд подробно съдебно следствие, така и с убедителните мотиви на градския съд да не се съгласи с фактическите и правни изводи на първия, вложени в осъдителните части на присъдата му. Градският съд е извършил собствен прецизен, обективен и всестранен анализ на двете групи гласни доказателствени източници, проверявайки ги за тяхната достоверност, преди всичко тези на посочените в протеста, констатирайки множество вътрешни и помежду им противоречия и непоследователност. Те са били налични още на досъдебното производство и това обяснява продължителността на разследването над 3 години, така и разнопосочните заключения за приключването му от разследващите и прокурора. Тези противоречия в хода на съдебното следствие са се задълбочили още повече и в крайна сметка са довели до отпадане на част от обвинението още пред районния съд, което не е било атакувано от страна на обвинителите. Въззивният съд е отчел тази колебливост, като е защитил нововъзприетите фактически и правни изводи с логично звучащи и съответстващи на закона доводи. Той се е спрял на онези части от свидетелските показания, даващи съществена информация относно правно значимите факти, както и на събраните по инициатива на районния съд редица писмени доказателства, което му е дало основание да не се довери на баща и син Х. и техните роднини. Безспорно е установено въз основа на последните кога е станало въпросното ПТП, кой е бил обявен от пътните полицаи за виновен и наказан и защо, имало ли е и какви уговорки за репариране на вредите по колата на св. В., кога и от кого е имало посещения от подсъдимите пред имота на Х.. Това е дало възможност на въззивния съд да изкоментира по-категорично наличните противоречия в показанията на кредитираните от районния съд свидетели и да не се съгласи с неговите заключения. Право на инстанциите по фактите е да възприемат едни или други факти и когато са го сторили съобразно процесуалните правила, те не могат да бъдат преразглеждани от или по указание на касационната инстанция. В случая, при надлежния доказателствен анализ ясно и категорично е изразено вътрешното убеждение на въззивния съд по установяване на фактите от предмета на доказване по делото, поради което ВКС не намира за допуснато каквото и да е нарушение на процесуални правила. Житейски логично е при опасността от търсене на отговорност за виновно причинените при ПТП вреди (л. 60-65 от НОХД), при неуредените взаимоотношения с предишния собственик на колата, управлявана от неправоспособния св. Т. Х. и регистрирания "скандал" между него и бащата св. Д. Х. (л. 82-85 НОХД) последният да се отрече от обещанието да ремонтира колата на подс. М. Б., което да е предизвикало и инкриминираните пререкания с участие и на подс. К. Тези обстоятелства обаче подсилват съмненията както за възможността семейство Х. да разполагат с въпросните парични средства (обяснена от св. Д. Х. и като събрана след продажбата на ударената им кола за скрап), така и за манипулиране на показанията им за създадена от подсъдимите застрашеност чрез въвличане на полицейски служители за установяване на твърдяни конфликти с тях. Или, съзряната от въззивния съд липса на категоричност за установяване на упражнена принуда върху "пострадалите" Х. и предаване на подс. Б. против волята им на сумата от 400 лв с основание го е мотивирала да отмени обжалваната пред него осъдителна присъда и да постанови нова, но оправдателна и за тази част от предявеното на подсъдимите обвинение. ВКС намира, че не е налично основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на атакуваната въззивна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд. При правилно установените факти, не е налично и неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е налице съставомерност на инкриминираното деяние на подсъдимите като престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК, извършено от тях като извършители, т. е. не е налице и касираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касационният протест, като изцяло неоснователен, следва да бъде оставен без уважение, а обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд - първо наказателно отделение