Решение № 8075 от 22.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 474/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от О. П. Ф., гражданка на Нигерия, чрез адв. Е. Станчева, против Решение 22118 от 04.11.2024 г., постановено по адм. дело 9513/2024 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, О. П. Ф., гражданка на Нигерия, се явява лично и с адв. Лютфиева, която поддържа касационната жалба, а по същество развива съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени устно в хода по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на О. П. Ф., гражданка на Нигерия, срещу Решение 8883/27.08.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което ѝ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при съблюдаване на административнопроизводствените правила. Анализирайки подробно бежанската история на чужденката на база дадените от нея интервюта в хода на производството пред административния орган по няколкото, последователно подадени от нея молби за международна закрила, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на О. П. Ф. не съществуват никакви заплахи от каквото и да било естество не е имала проблеми с властите, които да обосновават у нея основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденката по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за неправдоподобност на изложената от нея бежанска история във връзка със [заличен текст], предвид съществените противоречия с обстоятелствата, довели до напускане на страната й на произход, изложени от нея в предходни интервюта по предходни, подадени от нея молби за международна закрила, споделянето на въпросния проблем със [заличен текст] на доста по-късен етап,т.е. за първи път в интервюто, проведено по последната й, пета по ред молба за закрила, както и липсата на достатъчно доказателства за твърдяната от нея [заличен текст]. Съдът е приел за законосъобразни изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне на О. П. Ф. и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ и, при изследване на териториалния обхват и степента на насилие в Нигерия, не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие, резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собственото си решение при упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на О. П. Ф. не сеи доказва наличието на реални заплахи от каквото и да било естество по смисъла на изброените в чл. 8 от ЗУБ - изнесените от молителката факти не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието ѝ да се завърне в държавата си по произход. Според изложените от чужденката в последващата ѝ молба и интервюто в производството по нея факти, същата не е била тормозена и/или преследвана заради [заличен текст]. Отделно от това изнесената от чужденката бежанска история поради съдържащите се в нея противоречия - веднъж причината за напускане на Нигерия е терористичните атаки на Боко Харам , а друг път - страхът от завръщането й там поради [заличен текст], се преценява от настоящия касационен състав като недостоверна. Самата молителка е заявила, че въпреки забраната на [заличен текст] в страната ѝ на произход, същата не се е притеснявала да демонстрира [заличен текст] на публични места. Дори да се приеме за валидно и относимо доказателство представеното от същата за първи път едва в последното производство по разглеждане на петата й молба за международна закрила писмо от директора на основно училище в щата Борно, Нигерия от 28.10.2016г., то и от него се установява, че въпреки евентуаолната [заличен текст] на молителката, същата може да се премести в друго училище в и извън конкретния щат на Нигерия.Не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденката по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на О. П. Ф. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността ѝ като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последните официални справки и е заключил, че същите не дават основание да се приеме наличието на безогледно насилие, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Нигерия към настоящия момент липсват основания да се приеме,че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 год. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд , трето отделение,