Решение № 15875 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12254/2017 г.

Решение № 15875 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12254/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искането на Фондация "М.-У.", със седалище и адрес на управление гр. М., ул. "Д. Ц." №..., офис "Кино 99", подадено чрез процесуалния представител адвокат И. Ч., за отмяна на влезли в сила определения - № 544/17.10.2014 г. постановено по адм. дело № 509/2014 г. на Административен съд - М. и определението, с което последното е потвърдено - № 15097/12.12.2014 г. по адм. дело № 14699/2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. В искането са изложени съображения за наличието на отменително основание по чл. 239, т. 4 АПК, с оглед приложените към него доказателства, по-конкретно определение № 4653/13.04.2017 г. по адм. дело № 1626/2017 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като се твърди, че то противоречи на определенията, чиято отмяна се претендира, и при това е постановено по спор между същите страни, за същото искане и на същото основание. Наред с горното, в отношение на евентуалност - при условието, че бъдат отменени горепосочените определения, постановени съответно по адм. дело № 509/2014 г. на АС - М. и адм. дело № 14699/2014 г. на ВАС, четвърто отделение, е предявено искане за отмяната и на влезлите в сила определение № 163/3.05.2017 г. по адм. дело № 154/2017 г. на АС - М. и определение № 8099/26.06.2017 г. по адм. дело № 6666/2017 г. на ВАС, трето отделение, в частта, в която определението по адм. дело № 154/2017 г. на АС - М. е оставено в сила. Следва да се отбележи, че с оглед недопустимостта на жалба, подадена срещу влезли в сила съдебни актове и предмета на настоящото извънинстанционно производство, ирелевантни и неподлежащи на обсъждане от настоящия състав са релевираните от подателя на искането, доводи за неправилност на определенията, чиято отмяна се претендира. Ответникът по молбата за отмяна - заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. М. оспорва предявеното искане като неоснователно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустимо. С определение № 544/17.10.2014 г. по адм. дело № 509/2014 г. на Административен съд - М., оставено в сила при обжалването му пред тричленен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 229 и сл. АПК, с определение № 15097/12.12.2014 г. по адм. дело № 14699/2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение - влезлите в сила съдебни актове, чиято отмяна се претендира на основание чл. 239, т. 4 АПК, е прието за недопустимо по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК, оспорването на уведомително писмо изх. № 01 5100/18/25.07.2014 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което на Фондация "М.-У." е частично отказано междинно плащане по заявка 05/03/04/0027-2. Страни по горепосочените дела са жалбоподателят Фондация "М.-У." и заместник изпълнителния директор на ДФЗ. На свой ред, определение № 4653/13.04.2017 г. е постановено по адм. дело № 1626/2017 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, в производство, образувано по реда на чл. 135, ал. 3 АПК - за определяне на подсъдността на искова молба, подадена от Фондация "М.-У." - гр. М., срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ и Д. фонд "Земеделие", с цена на иска 43 670.08 лв, представляваща неизпълнени разходи по изпълнение на задължения по договор № 156/1.02.2013 г., по силата на който ИАРА, действаща чрез ДФЗ - Разплащателна агенция се е задължила да предостави безвъзмездна финансова помощ по проект "Регионална кампания на територията на северозападна България за повишаване на информираността на обществото по отношение на продуктите от рибарство и аквакултура", с одобрена обща стойност на проекта 500 289 лв. Твърди се, че от последния са одобрени и заплатени 393 793.18 лв, като за остатъка в размер на 43 670.08 лв, определен като недопустим разход, е отказано плащане, във връзка с което на фондацията са изпратени уведомителни писма изх. № № 01-5100/18/25.07.2014 г. и 01-5001/10/13.02.2015 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С уточнения към исковата молба, подателят й заявява, че предмет на обжалване са изявленията на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, обективирани в посочените уведомителни писма, с които е частично отказано уговореното по договора плащане - за сумата в размер на 43 670.08 лв. Другояче казано, с определението, постановено по адм. дело № 1626/2017 г. на ВАС, Втора колегия, във връзка с повдигнатата от СГС и ВАС препирня за подсъдност, петчленен състав на ВАС, Втора колегия, е приел, че образуваното по искова молба, съединена с жалба, срещу горепосочените писма производство, инициирано от Фондация "М.-У.", е от компетентносттта на Административен съд - М., като първа инстанция, при което я изпратил за разглеждане на този съд. Предвид установеното от фактическа страна съдът приема подаденото искане за отмяна за неоснователно, поради следното: Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочени в чл. 239 АПК отменителни основания. С оглед доводите в искането, по което е образувано настоящото производство, в случая се твърди наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение/определение, противоречащо на решението/определението, чиято отмяна се иска. В тази връзка с молбата е посочено и представено определението от 13.04.2017 г. по адм. дело № 1626/2017 г., с което обаче е разрешен спор не относно допустимостта на жалба, срещу гореописаните уведомителни писма на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, а за подсъдността на исковата молба, съединена с жалба, първоначално подадена от Фондация "М.-У." пред Софийски градски съд срещу ИАРА и ДФЗ. С оглед липсата на тъждество в предмета и на страните по делата, по които са издадени този съдебен акт и влезлите в сила определения, чиято отмяна се претендира при условията на чл. 239, т. 4 АПК, настоящият състав приема, че в случая не е осъществена хипотезата на последния текст. По изложените съображения счита, че не е налице основание за отмяната на влезлите в сила определения № 544/17.10.2014 г. по адм. дело № 509/2014 г. на Административен съд - М. и № 15097/12.12.2014 г. по адм. дело № 14699/2014 г. на ВАС, четвърто отделение, по чл. 239, т. 4 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода от спора по искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК, съдът не дължи произнасяне и по предявеното в отношение на евентуалност, искане за отмяната на основание чл. 239, т. 3 АПК, на определение № 163/3.05.2017 г. по адм. дело № 154/2017 г. на АС - М. и определение № 8099/26.06.2017 г. по адм. дело № 6666/2017 г. на Върховния административен съд, трето отделение, в частта с която определението на АС - М. е оставено в сила. Наред с горното, с оглед отхвърлянето на искането за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, основателно се явява предявеното от процесуалния представител на ответната страна, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Поради това, на основание чл. 249 АПК вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Фондация "М.-У." следва да бъде осъдена да заплати на ДФЗ, разноски в определен от съда размер от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,