Решение № 17209 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2441/2013 г.

Решение № 17209 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2441/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Общински съвет Търговище чрез председателя му Севим Али срещу решение № 98 от 09.01.2013 г. по адм. дело № 191/2012 г. на Административен съд Търговище, в частта му в която е отменена разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Търговище (Наредбата) и е върнато делото в тази си част на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Твърди, че решението в тази му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му в обжалваната част с произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на Маринела Йорданова срещу текста на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата. Подадена е и втора касационна жалба от Маринела Йорданова от гр. Търговище срещу решение № 98 от 09.01.2013 г. по адм. дело № 191/2012 г. на Административен съд Търговище, в частта му в която жалбата й против чл. 25, ал. 2, т. 2, б. "б" от Наредбата е оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото е прекратено в тази му част, както и в частта му, с която жалбата й срещу чл. 25, ал. 1 от Наредбата е отхвърлена като неоснователна. Иска се отмяна на решението в обжалваната част с решаваме на спора по същество, като се отменят оспорените текстове на Наредбата. Ответникът - кмета на община Търговище в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба на Маринела Йорданова като неоснователна и иска да се потвърдят текстовете на чл. 25, ал. 1, чл. 25, ал. 2, т. 2, б. "б" и чл. 25, ал 2, т. 1, б. "в" от Наредбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Общински съвет Търговище, и за основателност на касационната жалба на Маринела Йорданова. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационните жалби за допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, и двете са неоснователни. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд Търговище в производство по реда на чл. 185 и сл. от АПК е оставил без разглеждане жалбата на Маринела Йорданова от гр. Търговище против чл. 25, ал. 2, т. 2, б. "б" от Наредбата и е прекратил производството по делото в тази му част. Съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Маринела Йорданова срещу чл. 25, ал. 1 от същата Наредба. Наред с това е отменил разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата и е върнал делото в тази част на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: С решение № 2 по Протокол № 8 от 24.04.2008 г. Общински съвет Търговище е приел Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Търговище. С решение № 4 по Протокол № 14 от 30.08.2012 г. Общински съвет Търговище е приел изменение и допълнение на чл. 25, ал. 2 от Наредбата относно дължимите такси за задължителна предучилищна подготовка на децата на 5 и 6 г. в целодневните детски градини (ЦДГ) в града и селата на общината. Определена е такса от 1.40 лв. на ден за присъствие в града и 1.00 лв. в селата. Изменението е в сила от 17.09.2012 г. Жалбоподателката пред първоинстанционния съд е майка на дете, което е записано и редовно посещава ПГ на ЦДГ № 8 "Слънце", гр. Търговище. За да остави без разглеждане жалбата на Маринела Йорданова срещу чл. 25, ал. 2, т. 2, б. "б" от Наредбата, решаващият състав е приел, че същата няма правен интерес от оспорването й, тъй като цитираната разпоредба касае размера на таксата за задължителна предучилищна подготовка на деца (5 и 6 годишни) в ЦДГ в селата, който е 1.00 лв. на ден. За да отхвърли жалбата срещу чл. 25, ал. 1 от Наредбата, първоинстанционният съд е приел, че същата е приета в унисон с нормите на чл. 19, ал. 1 и 2 от Закона за народната просвета (ЗНП), както и на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, б. "в" и чл. 81 от ЗМДТ, които също предвиждат, че общините събират месечни такси за ползването на ДЯ и ДГ. За да отмени чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата и да върне делото в тази му част като преписка на административния орган за ново произнасяне, Административен съд Търговище е приел, че при приемането на оспорената разпоредба е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Последното се изразявало в това, че докладът към проекта на изменението по смисъла на чл. 28, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове, към който препраща чл. 80 от АПК, не съдържа финансово обосноваване за размера на предлаганата за събиране такса от родителите или настойниците на децата, посещаващи предучилищна група в ДГ. Липсата на финансова обосновка лишава съда от възможност да провери дали е спазена разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ за определянето на местните такси въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставянето на услугата. Мотивиран по този начин, решаващият състав е постановил акта си. Оспореното решение е законосъобразно. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Правният интерес от обжалване на административните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие. Според чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконовите нормативни актове имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Като гражданин в хипотезата на чл. 186 от АПК жалбоподателката може да оспорва подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати нейни права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за същата. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 2, б. "б" от Наредбата гласи, че "В селата таксата за задължителна училищна подготовка на деца (пет и шест годишни) в ЦДГ: 1.00 лв. на ден за присъствие". Жалбоподателката не оспорва, че детето й е записано и редовно посещава ПГ на ЦДГ № 8 "Слънце", гр. Търговище. Следователно за същата не е налице правен интерес от оспорване на Наредбата в тази й част и като е приел жалбата за недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК административният съд е направил законосъобразен извод. При правилно прилагане разпоредбите на материалния закон, решаващият състав е направил извод за неоснователност на жалбата на Маринела Йорданова срещу чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Цитираната разпоредба гласи, че "За ползването на детски ясли и детски градини родителите и настойниците дължат месечни такси". Цитираната норма е съответна на разпоредби от нормативни актове от по-висока степен - съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗМДТ "За ползването на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси", чл. 6, ал. 1, б. "в" от ЗМДТ, който е в същия смисъл, чл. 19, ал. 2 от ЗНП - "Родителите или настойниците заплащат такси в размери, определени от общинския съвет, в съответствие със Закона за местните данъци и такси". В тази връзка, неоснователно е позоваването на чл. 20, ал. 2 от ЗНП, който регламентира освобождаването от заплащане на такса за обучението, а не за хранене на децата. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че при приемане изменението на разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, обосноваващи отмяната й. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗНА проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, а според втората алинея мотивите, съответно докладът съдържат причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Анализът на цитираната правна норма сочи на извод, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Неизпълнението на което и да е от тях, води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт. В конкретния случай, административният орган не оспорва, че в Доклада към предложеното изменение липсва финансова обосновка, което е предпоставка за провеждане на съдебния контрол. В тази връзка, правилен е и изводът на решаващия състав, че липсата на финансова обосновка за приемане на оспорената норма лишава съда от възможност да провери дали е спазена разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ. По аргумент от разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗНА е следвало Общински съвет Търговище въобще да не разглежда проекта за изменение на Наредбата, тъй като към него не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, както и финансова обосновка по чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ. По изложените съображения, като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената разпоредба на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата и я е отменил, съдът е постановил своето решение в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. С оглед гореизложеното постановеното от първоинстанционния съд решение, е валидно, допустимо и правилно - не страда от релевираните в касационните жалби пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират, поради което и не са присъдени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,