Решение № 15603 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8573/2018 г.

Решение № 15603 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8573/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. Райков Коев, подадена чрез процесуалният му представител адв. Димова срещу решение № 320 от 16.05.2018 г., постановено по адм. дело № 223/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 18-0938-000306/1.02.2018 г., издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Плевен. Със същата му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от шест месеца. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски за две инстанции. Ответната страна – началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Плевен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на Х. Райков Коев срещу заповед № 18-0938-000306/1.02.2018 г., издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Плевен. За да постанови този резултат, първоинстанционния съд е приел че автомобила на Коев е бил управляван от Ж. Димитрова Димова – Коева, съпруга на жалбоподателя, която не е притежавала валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради факта, че същото й е отнето с наложена друга заповед за ПАМ, поради неплащане на наложено наказание глоба в срок. За извършеното нарушение й е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 484261/1.02.2018 г., в който е посочена приетата за нарушена разпоредба – чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Иззети са, като доказателства СРМПС и 2 броя табели с рег. [рег. номер на МПС]. Въз основа на така съставения АУАН на 1.02.2018 г. е издадена и процесната заповед, с която на Х. Райков Коев - собственик на горепосоченото МПС, е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на заповедта, както и представените от страните в хода на делото доказателства. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Изложени са подробни мотиви, че императивният характер на разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, задължава органа при наличието на някоя от изброените в нея хипотези, да приложи съответната ПАМ. Прието е, че в случая безспорно е налице една от визираните хипотези, а именно съпругата на жалбоподателя е управлявала чуждо МПС без да притежава съответното свидетелство за управление, поради което и ПАМ е приложена законосъобразно. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП в приложимата редакция /ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г./ с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е безспорно установено, че Ж. Димитрова Димова – Коева е управлявала лек автомобил марка "Волво" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Х. Райков Коев. В конкретния случай правилно е установено, че свидетелството на Ж. Димова – Коева е било отнето с ЗПАМ № 18-0350-000037/26.01.2018 г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ – Стражица, с която й е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "д" ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата административна валидност. Правилни са изводите на съда, че в случая са били налице и двете предпоставки по чл. 171, т. 2а, предл. последно от ЗДвП, а именно – управление на чуждо ППС от лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. Наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП е нормативно предвидена като съответстваща на нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Правната квалификация на наложената мярка съответства на описаното нарушение. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Неоснователни са доводите на касатора, че наложената ПАМ е несъразмерно тежка спрямо преследваната от закона цел, и същата е в нарушение на един от основните принципи в административния процес, залегнал в чл. 6 АПК. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. Обстоятелството, че Ж. Димова – Коева, след съставяне на АУАН на 1.02.2018 г. незабавно е предприела действия и е подновила свидетелството си за управление на МПС, като е заплатила дължимата глоба, не оборва факта, че към датата на нарушението водачът на автомобила не е притежавал валидно свидетелство за управление, каквото е задължението му по чл. 100, т. 1 и чл. 150а, ал. 1 ЗДвП /в редакцията в ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. / За неоснователно следва да се приеме и касационното оплакване, че в заповедта за налагане на ПАМ не е описано моторното превозно средство. Идентифицирането на автомобила, който е управлявал нарушителят е марка "Волво" с рег. [рег. номер на МПС] и това изрично е описано в мотивите на заповедта за ПАМ, както е описана и ЗПАМ с която е отнето СУМПС на Ж. Димитрова Димова – Коева и съставения й АУАН. Заповедта съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които са изложени в АУАН и приложената справка за нарушител /л. 12-15 от адм. д. № 223/2018 г. по описа на на АС – Плевен/. Тези писмени доказателства са част от писмената преписка и имат характер на официални писмени документи и се ползват с обвързваща административния орган и съда доказателствена сила. В тази връзка, правилни са изводите на административният съд, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма и съдържа необходимите фактически и правни основания за издаването й. С оглед гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,