Решение № 562 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ДЖОРДАН ЦЦ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Й. Цанков, чрез пълномощника адвокат Х. Костадинов, против Решение 25/16.02.2023 г., постановено по адм. дело 198/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването на дружеството против Заповед Т-РД-27-885/04.04.2022 г., издадена от Министъра на туризма. Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и противоречия с материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадената заповед и преписката да бъде върната на административния орган за отпускане на исканата безвъзмездна помощ. Възведена е претенция за присъждане на сторените разноски. Ответникът - Министърът на туризма не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед Т-РД-27-885/04.04.2022 г. на Министъра на туризма, с която, на основание чл. 8, ал. 3 и чл. 6, ал. 2, т. 1 от Постановление 405 от 25 ноември 2021 г. за определяне на условията, критериите, реда и размера на средствата по схема за предоставяне на безвъзмездни средства за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки във връзка с чл. 1, ал. 5, т. 9, буква "в" и ал. 7 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., е отхвърлено подаденото в СУНИ заявление с вх. BG-176789478-2021-06-2823 и на ДЖОРДАН ЦЦ ЕООД е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-06, обявена в изпълнение на държавна помощ SA. 100885 (2021/N) от 17.01.2022 г. Отказът е мотивиран с неизпълнение на предварително обявения Критерий за оценка на административното съответствие и допустимост на заявленията, отразен в т. 7 Недопустими кандидати от Указанията за кандидатстване, подт. 7.1 и Критерии VI.3, VI-ти етап от Критериите за оценка на административното съответствие от Оценителен лист (Приложение 1 към Указанията), а именно: кандидатът да няма задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата, към Столична община или общината по седалище на предприятието преди 01.01.2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако не са отсрочени, разсрочени или обезпечени. От фактическа страна, първоинстанционният съд приема за установено, че ДЖОРДАН ЦЦ ЕООД подава формуляр за кандидатстване по проект за предоставяне на безвъзмездни средства за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки. При извършената служебна проверка от НАП е представена справка, в която са описани задължения на кандидата към 16.03.2022 г. Предвид констатациите при извършения предварителен контрол е обективирано предложение за отхвърляне на заявлението. От председателя на оценителната комисия е изпратен доклад до министъра на туризма, въз основа на който е издадена процесната заповед. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд отхвърля доводите на жалбоподателя за нищожност на акта, обвързани с тезата за неспазване на установената форма. Приема, че актът е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите, изброени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни основания за издаването му, които се извличат от съпътстващите документи, съдържащи се в административната преписка. По отношение на спорния по делото въпрос, отговаря ли кандидатът на предварително обявения критерий за допустимост да няма задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 ДОПК към държавата или общината преди 1 януари 2020г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, първоинстанционният съд приема, че от приложените по делото доказателства, в частност от справка за задълженията на жалбоподателя от НАП към 16.03.2022 г. дружеството има задължения за данъци и осигурителни вноски общо в размер на 50 825,82 лв., от които главница 37 948,03 лв. и лихви 12 877,79 лв. Предвид висящността по оспорването валидността на Ревизионен акт Р-04000420000841-091-001 / 20.08.2020г. по образуваното адм. дело 602 / 2021г. по описа на Административен съд - Велико Търново, първоинстанционният съд намира, че тези задължения не отговарят на изискванията на постановлението на Министерски съвет, тъй като не представляват установени с влязъл в сила акт на компетентен орган задължения за данъци. Въпреки горният извод, това обстоятелство е прието за ирелевантно от първоинстанционния съд, доколкото задълженията по посочения ревизионен акт са в размер на 10 978,82 лв. главница и лихва, а общият размер на задълженията на дружеството е 50 825,82 лв., т.е. налице е разлика от близо 40 000 лв., която представлява декларирани и неплатени задължения за данъци и осигурителни вноски. В контекста на изложеното от първоинстанционния съд е формиран решаващ мотив, че наличието на неплатени задължения сочи на неизпълнение на изискването на чл. 6, ал. 2, т. 1 от ПМС 405/ 2021 г., съответно на чл.7.1 от Условията за кандидатстване. Въз основа на развитите съображения, съдът намира за правилен извода на административния орган за недопустимост на заявлението на жалбоподателя. Върховният административен съд - шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Независимо от правилното определяне на предмета на правния спор, в мотивите на постановения съдебен акт са направени необосновани изводи. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на базата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Предвид изложеното се налага извода, че законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. Нарушаването на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите и правните основания за издаването му е основание за неговата унищожаемост. В конкретния случай оспореният акт страда от порока липса на форма. Действително, съгласно ТР 16 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В разглеждания случай в административния акт липсва позоваване на документи, предхождащи издаването му. Според разрешенията, дадени с ТР 16/31.03.1975 г. допълнително изложените мотиви следва да бъдат своевременно доведени до знанието на адресата, за да може той пълноценно да организира и проведе защитата си срещу оспорения административен акт. Процесуалното задължение за мотивиране на акта тежи върху водещия производството административен орган и съдът не може да преодолее липсата на мотиви със собствени фактически установявания. В оспорената заповед, в която е обективиран отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на жалбоподателя, е посочено, че след извършена служебна проверка от НАП / Община, е установено, че кандидатът има задължения към Държавата, поради което не попада в кръга на допустимите кандидати по схемата. Органът не сочи нито в заповедта, нито в Докладна записка Т-93-00-623/21.03.2022 г. за какви публични задължения към Държавата става въпрос, за да може да се прецени дали същите попадат в обхвата на приложимото правило. Констатираните задължения не са индивидуализирани в заповедта на органа по основание и размер и не е изследван въпроса, установени ли са с влязъл в сила акт на компетентен орган, в съответствие с нормативно установеното изискване по чл. 6, ал. 2, т. 1 от ПМС 405/2021 г., възпроизведено в т. 7 "Недопустими кандидати" от Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по схема BG-176789478-2021-06, подт. 7.1. и Критерии VI.3, VI. Група, VI-ти етап от Критериите за оценка от Оценителен лист (Приложение 1 към Указанията). Следва да се отбележи, че на настоящия състав е служебно известно, че с Решение 11415/ 22.11.2023 г., постановено по адм. дело 5027/2023 г. по описа на ВАС е прогласена нищожността на Ревизионен акт Р - 04000420000841 - 091 - 001/20.08.2020 г., издаден от началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, ръководител на ревизията, на "ДЖОРДАН ЦЦ" ЕООД, потвърден с Решение 173/06.11.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново. В нарушение на изискванията на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК, административният орган не е изяснил служебно фактите и обстоятелствата от значение за претендираното материално право на заявителя за съответното кандидатстване по обявената схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Констатираните факти, релевантни за законосъобразността на издадения акт, налагат извод, че в настоящия казус нарушението на административнопроизводствените правила се преценява като съществено, тъй като е повлияло върху крайното решение на органа. При тези констатации, касационната инстанция намира, че издаденият отказ противоречи и на нормите на материалния закон и неговите цели. Не се установява наличие на посоченото основание за недопустимост на заявлението, а никакви други факти и обстоятелства не са обосновали издаване на процесния отказ. Само при наличие на конкретни доказани факти може да се постанови правомерно отказ от страна на административния орган, респективно отхвърляне на заявлението, но при липса на утвърдените от самия орган основания означава, че отказът е постановен и в разрез със законовите цели на подпомагането, защото само недопустимите кандидати не подлежат на финансиране, съответно техните заявление подлежат на отхвърляне. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че оспорената пред първата инстанция Заповед Т-РД-27-885/04.04.2022 г. на Министъра на туризма, е издадена в нарушение на императивното изискване за форма и мотивираност на административния акт, довели до противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона основания за незаконосъобразност на административния акт по чл. 146, т. 2, т. 3, т.4 и т.5 АПК. Предвид горното и при наличие на касационните основания по чл.209, т.3, пр.1 и пр.3 АПК, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което обжалваната заповед следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, акцесорната претенция на касационния жалбоподател за присъждане на съдебни разноски, които следва да бъдат изплатени от бюджета на органа, издал отменения акт, е основателна. Видно от представените доказателства, същите са в общ размер за двете съдебни инстанции от 1485 лева (хиляда четиристотин осемдесет и пет лева), от които 350 лева за производството пред АС Велико Търново, 835 лева държавна такса за касационната инстанция и 300 лева възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,