Решение № 14365 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12869/2016 г.
ВАСIV отделение27.11.2017 г.докладчик Добринка Андреева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1718/29.09.2016 г. постановено по адм. дело № 1403/2016 г. на Административен съд П. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. фонд "Земеделие"за разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 14365 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12869/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрк. К. Недялкова, против решение № 1718/29.09.2016 г., постановено по адм. дело № 1403/2016 г. на Административен съд П. в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/1075/19.05.2016г за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие", за прихваната сума от 2 689,79 лева. Релевирани се доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с основни доводи, че прихващането на оторизираната сума е в резултат на влязло в сила прихващане за бъдещ период, определено с Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/8255 от 20.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г. Моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против извършеното прихващане от Д. фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция (ДФЗ-РА), както и да се присъдят направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответната страна Р. Р. Р., в писмено възражение чрез процесуален представител адв. И. Динков оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по съображения, че не са налице нарушения на материално-правните норми и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Счита за мотивиран извода за основателност на оспорването на уведомителното писмо предвид факта, че установеното по основание и размер публично вземане е прихванато в нарушение на чл. 58, ал. 3 от Регламент /ЕО/ 1122/2009 г. - след изтичане на три календарни години 2013 г., 2014 г. и 2015 г. след календарната година на констатацията, както и че правилно този тригодишен срок е приет за преклузивен, който за разлика от давността не погасява самото задължение, а поставя краен момент, до който то би могло да бъде прихванато по горе посочения ред. Освен това сочи и, че са наложени две санкции на две основания по чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. за СЕПП в размер на 1272.42 лв и по чл. 16 от Регламент 65/2011 за НР1- 1444.16 лв., поради което оспореният административен акт е издаден в пряко противоречие с приложимите правни норми - чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и чл. 16, т. 7 от Регламент 65/2011 г. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Р. Р. против Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/1075/19.05.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, в частта на прихваната сума от 2 689,79 лева по заявление за подпомагане от 18.04.2013 г. за кампания 2013 г., оторизирана по схема за национално доплащане за тютюн, необвързана с производството (НДТ), по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специални изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Оспорващият -в частта, относима към настоящия спор твърдял, че извършеното прихващане на оторизираната по общото заявление сума е незаконосъобразно, тъй като не било възможно да бъде осъществено. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно обсъдил, съдът приел за установено, че с предходно Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/8255 от 20.07.2012 г. изпълнителният Директор на ДФЗ оторизирал плащания във връзка с подадено от оспорващия общо заявление за плащане с УИН: 16/020611/02958 за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011г по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1), за декларираните в общото заявление за подпомагане за 2011 г. площи, отказал финансово подпомагане поради констатирани несъответствия и на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. за СЕПП наложил санкции за бъдещ период в размер на 1272,42 лв., а на основание чл. 16 от Регламент 65/2011 г. за НР1 - 1444,16 лв., общо 2716,58 лв, с посочване, че сумата се прихваща съобразно чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 г. Констатирал и че по подадено от оспорващия заявление за подпомагане за кампания 2013 г. по схема за национално доплащане за тютюн, необвързана с производството (НДТ) било издадено Уведомително писмо № 02-160-6500/1075 от 14.06.2014 г., с което на заявителя била оторизирана субсидия в размер на 2689,79 лв., като същата е приспадната без да е посочено по коя от трите хипотези на прихващане е осъществено, като това УП е обжалвано по съдебен ред и е отменено с решение на Административен съд П., оставено в сила с решение № 3673/31.03.2016 г. по адм. дело № 2927/2015 г. на ВАС. С. и че с процесното УП изпълнителният директор на ДФЗ прихванал оторизираната с предходното УП сума от 2 689,79 лева, като отразил, че го издава във връзка с посочените по - горе съдебни решения и при съобразяване с указанията на съда -по съображения, че с УП № 02-160-6500/8255 от 20.07.2012 г. на Р. Р. вече е била наложена санкция за бъдещ период, като удържането на сумата е на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009г и това УП /№ 02-160-6500/8255 от 20.07.2012 г./, като необжалвано, е влязло в сила. За да отмени обжалваното уведомително писмо първостепенният съд приел, че същото е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, че отговаря на изискванията за форма и съдържание на индивидуалния административен акт съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, при съобразяване с административнопроизводствените правила, но в нарушение и материално правни норми. Приел, че то не е съобразено с чл. 58, ал. 3 вр. ал. 1 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г., че съответната сума се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006
на Комисията, и ако тя не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Приел, че то не е съобразено и с чл. 16 от Регламент 65/2011 г. препращащ също към чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията
и предвиждащ същия период от три календарни години след календарната година на констатацията. Съобразил и чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 103 - чл. 105 ЗЗД, и най-вече че по отношение на санкциите, наложени по реда на чл. 58, ал. 3 вр. ал. 1 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. и чл. 16, т. 7 от Регламент 65/2011 г., каквито са процесните, изрично е предвидено, че ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 г. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Обосновал решаващ извод, че щом констатацията, въз основа на която е наложена санкцията, е обективирана във влязлото в сила УП. № 02-160-6500/8255 от 20.07.2012 г., и в него публичното вземане е определено по основание и размер, а прихващането за констатацията от 2012 г. е извършено от дължимите плащания за кампания 2013 г. едва през 2016 г., установеното по основание и размер публично вземане е прихванато в нарушение на чл. чл. 58, ал. 3 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. - след изтичане на три календарни години (2013 г., 2014 г. и 2015 г.) след календарната година на констатацията. Въз основа на тези съображения съдът извел решаващ правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в частта на прихващането и го отменил в тази част. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 58, ал. 3 вр. ал. 1 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г., ако по отношение на група култури площта, декларирана за целите на някакви схеми за помощи, свързани с площи, освен тези за картофи за нишесте и семена, както е предвидено в раздели 2 и 5 на глава 1 от дял IV от Регламент (ЕО) № 73/2009, превишава площта от 50 %, земеделският производител бива изключен отново от получаване на помощ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с чл. 57 от настоящия регламент. Съответната сума се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006
на Комисията. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Аналогично, в чл. 16 от Регламент 65/2011 г. е предвиден ред за намаления и изключвания по отношение на размера на площите и според т. 7 сумата, която се получава в резултат на изключванията, предвидени в § 5, трета алинея и в § 6, втора алинея от настоящия член, се приспада съгласно чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. От трета страна, съгласно чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006, в относимата редакция, е посочено, че без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициер. С оглед изложеното по-горе, правилно е прието, че правото на ЕС изисква задължението на бенефициера да бъде установено в съответствие с националното законодателство и това в случая е сторено-за да се пристъпи към прихващане, съответният акт за установяване на публично държавно вземане, респ. акт за налагане на санкцията е влязъл в сила, както и че вече установените дължими суми могат да бъдат предмет на прихващане при следващи оторизации- по отношение на санкциите, наложени по реда на чл. 58, ал. 3 вр. ал. 1 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. и чл. 16, т. 7 от Регламент 65/2011 г., каквито са процесните, и ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 г. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Правилен е изводът за характера на този срок и че при положение, че констатацията, въз основа на която е наложена санкцията, е обективирана във влязлото в сила УП от 20.07.2012 г., и в него публичното вземане е определено по основание и размер, а прихващането по тази констатация от 2012 г. е извършено от дължимите плащания за кампания 2013 г. едва през 2016 г., то публичното вземане е прихванато в нарушение на чл. 58, ал. 3 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. - след изтичане на три календарни години-2013 г. -2015 г. след календарната година на констатацията / 2012 г./ Първата група доводи в касационната жалба не държи сметка, че съгласно разпоредбата на чл. 5б Регламент (ЕО) № 885/2006 без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициент. Т. е. за да се извърши прихващане на първо място е необходимо наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към бенефициера, второто е да има неуредени задължения на същия бенефициер, които следва да са установени в съответствие с националното законодателство. Приложимостта на тази разпоредба към намаленията, респ. санкциите, се извежда от нормата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, която определя, че редът за събиране на санкцията е посочен в чл. 5б на Регламент № 885/2006 г. на Комисията, а ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочената норма в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Иначе казано, извършеното прихващане произлиза от наложени санкции от предходни периоди, поради което санкционираната сума следва да бъде прихваната- в съответствие с изискванията на чл. 5б от Регламент/ЕО/ № 885/2006 на Комисията, в течение на три календарни години след годината на констатацията. Така и в решения № 4417 от 07.04.2017 г. по адм. д. № 6507/2016 г., и № 3393 от 21.03.2017 г. по адм. д. № 6641/2016 г., двете- на IV отд. на ВАС. По втората група съображения в касационната жалба следва да се посочи и че с УП № 02-160-6500/8255 от 20.07.2012 г. са наложени две санкции на две основания - по чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. - за СЕПП в размер на 1272,42 лв. и по чл. 16 от Регламент 65/2011 г. за НР1-1444,16 лв., а в процесния акт за прихващане е посочено, че удържането на цялата сума от 2716,58 лв. става по силата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и е за покриване на част от санкциите за бъдещ период. При това положение правилно е преценено, че остава неясно защо се прихваща сума в размер на 2716,58 лв., след като санкцията по чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. за СЕПП е само в размер на 1272,42 лв, и че ако административният орган е осъществил прихващане на двете основания -по чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и по чл. 16 от Регламент 65/2011 г., то тогава защо не е посочил второто. Предвид изложеното не са налице нарушения на материално-правните норми. Съдът е формирал обосновани правни изводи. Правилно е приел, че липсва възможност за осъществяване на извършеното прихващане с процесната сума в размер на 2 689,79 лева по заявление от 18.04.2013 г. за кампания 2013 г. и обосновано го е намерил за незаконосъобразно. Правилно съдът е приел, че оспореният акт в тази част е незаконосъобразен. Останалите съображения в жалбата нямат характер на касационни доводи, поради което и не следва да бъдат обсъждани. Решението на съда в обжалваната част е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Цитирани разпоредби
1- чл. 221, ал. 2