Решение № 16117 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8075/2009 г.

Решение № 16117 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8075/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалби на министъра на отбраната (МО) и Изпълнителна агенция "Социални дейности на министерство на отбраната" (ИА СДМО) срещу решение № 30 от 6.04.2009 г., постановено по адм. дело № 4906/2008 г. от Административен съд София-град, с което е отменена заповед № РД-07-338 от 31.07.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на министерство на отбраната". Касационният жалбодател - министърът на отбраната счита, че решението е недопустимо, като постановено срещу ненадлежна страна. Твърди, че с влизане в сила на § 9 от ПМС № 167/11.07.2008 г. МО не е правоприемник на цялата дейност на закритата агенция и следователно не е пасивно легитимирано по административния спор, тъй като от 1.08.2008 г. дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на изпълнителна агенция "Държавна собственото на МО" (ИА ДСМО) се поемат от МО по отношение на управлението и разпореждането с движими вещи и недвижими имоти - държавна собственост, необходимостта от които за МО е отпаднала, а от ИА СДМО - по отношение на жилищния фонд на МО. Алтернативно счита, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът ИА СДМО излага същите твърдения като счита, че не е правоприемник на цялата дейност на закритата ИА ДСМО и алтернативно излага твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Ответницата, оспорва двете жалби и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменена заповед № РД-07-338 от 31.07.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на министерство на отбраната", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл ( при закриване на администрацията) във връзка с ПМС № 167/11.07.2008 г. е прекратено служебното правоотношение с Мая Янакиева с ранг II младши на длъжност Началник отдел "Правно-нормативно обслужване" към дирекция "Административно -правно, финансово-счетоводно и информационно обслужване", считано от 1.08.2008 г. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административно процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Правилно в обжалваното решение е установено, че служебното правоотношение на Янакиева е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл, което изисква закриване на администрацията. В случая правилно съдът е установил, че в случая независимо от закриването на ИА ДСМО общата администрация, в която Янакиева е заемала длъжност не е закрита. Действително съгласно § 9 от ПМС № 167/11.07.2008 г. дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на закритата агенция се поемат от МО по отношение управлението и разпореждането с движимите вещи и недвижими имоти - държавна собственост, необходимостта от които за министерството е отпаднала, а от ИА СДМО по отношение управлението на жилищния фонд на МО, но от сочената разпоредба не може да се обоснове еднозначен извод, че администрацията на ИА ДСМО е закрита, тъй като съгласно § 11, ал. 2 от същото ПМС служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните организационни структури и административни звена се уреждат по реда на чл. 87а от ЗДСл, а в случаите на съкращаване на длъжности - по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че в МО преди влизане в сила на ПМС 167/2008 г. по длъжностно разписание в МО - правна дирекция е имало 33 длъжности, от които 25 заети и 8 броя свободни, а след влизане в сила на постановлението, общият им брой е бил увеличен на 48, от които заети са били 35, а 13 броя са били свободни. В ИА СДМО към 1.08.2008 г. в отдел правен по щатно разписание е имало9 броя длъжности, от които 8 броя заети и една свободна, а след 1.08.2008 г. броят им е увеличен на 12 броя общо, от които 10 броя са били заети и 2 броя са били свободни, при което и с оглед предвидената в § 11, ал. 2 на ПМС 167/2008 г. уредба на служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните структури по реда на чл. 87а ЗДСл се установява, че заповедта е издадена в нарушение на същата. Първоинстанционният съд не е изяснил, кой в случая е правоприемник на закритата агенция с оглед уреждане на служебните правоотношения със служителите от същата. Доколкото с оглед разпоредбата на чл. 122 ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение, в конкретния случай с оглед разпоредбата на § 9 ПМС № 167/2008 г. остава неизяснен въпросът за това коя е съответната администрация в конкретния случай. Настоящият състав счита, че в случая правоприемник във всички останали случаи, попадащи извън хипотезата на § 9 ПМС 167/2008 г. следва да бъде Министерство на отбраната. Съгласно разпоредбата на чл. 53 Закона за администрацията изпълнителна агенция е администрация към определен министър за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряване на дейността на органите на държавната власт и администрацията, при което при закриване на такава, доколкото същата е администрация към министър, то съответното министерство по смисъла на чл. 153, ал. 2 АПК - в случая Министерство на отбраната. С оглед на изложеното съдът намира, че неправилно първоинстанционният съд е конституирал като ответник освен министъра на отбраната и изпълнителния директор на ИА СДМО, доколкото ИА СДМО не е правоприемник за конкретния случай на ИА ДСМО, при което първоинстанционното решение, в тази му част следва да бъде обезсилено, като производството по настоящето дело по отношение на този касатор следва да бъде прекратено. В останалата - по отношение на министъра на отбраната обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение