Решение № 5773 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3010/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Алекс - 64 ЕООД, представлявано от адвокат И. Тосков, против Решение 1328/07.10.2024 г., постановено по административно дело 193/2023 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 21/30.06.2023 г. на Главния архитект на Община Смолян, обективираща отказ за издаване на удостоверение за търпимост за строеж : Сграда с идентификатор 69345.6.114.1 по КК на [населено място], общ. Смолян. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт, поради противоречието му с материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Касационната жалба се поддържа от адвокат Тосков по изложените съображения. Ответникът Главен архитект на Община Смолян се представлява от адвокат С. Николова която в съдебно заседание и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В оспорената пред съда заповед, компетентният орган е развил подробни мотиви за да обоснове отказа да уважи подаденото от Алекс - 64 ЕООД заявление и издаде удостоверение за търпимост на процесната сграда. Установено е, че същата е изградена в имот държавна собственост, който представлява земеделска земя, чието застрояване не е било предвидено съгласно Общия подробен план за територията, а конкретно за имота няма и действащ Подробен устройствен план. Именно тези обстоятелства са мотивирали органа да приеме отсъствие на предпоставките по § 16 ПР ЗУТ и по § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, които квалифицират строежа за търпим. Съдът е отхвърлил подадената жалба, като след обстоен анализ на събраните по делото доказателства е потвърдил възприетия от органа извода за нетърпимост на строежа, доколкото същият не е допустим съгласно градоустройствен план, който да предвижда застрояване на имота. Допълнително съдът е развил мотиви за отсъствие и на първата предпоставка за да бъде квалифициран строежа за търпимост, а именно да е изграден преди 31 март 2001 г. Съпоставил е представените от управителя на дружеството две декларации, съдържащи противоречиви данни относно периода на реализиране на строежа, със всички останали писмени доказателства по делото, след което е достигнал до верния извод за това, че сградата в сегашния си вид е построена след 2011 г., когато съществуващият на нейно място временен обект е изгорял и е възстановен в друг вид, представляващ едноетажна сграда за търговия. Установено е отсъствие на две от кумулативните предпоставки, определящи даден строеж за търпим по смисъла на ЗУТ, поради което съдебното решение е постановено при правилно приложение материалния закон и е обосновано. Не са допуснати твърдените в касационната жалба процесуални нарушения съдът е конституирал правилно страните, които в този вид съдопроизводство са единствено дружеството, заявило издаването на удостоверението за търпимост като жалбоподател и органа, издал процесния отказ като ответник. Трети заинтересовани страни, в това число други собственици/съсобственици на строежа и/или имота, в който се намира, не следва да бъдат конституирани по делото, доколкото постановеният отказ не поражда правни последици в тяхната сфера. В този смисъл се е произнесъл и Върховният административен съд досежно държавата като собственик на поземления имот и по отношение на Б. Т. ООД съсобственик на процесната сграда, видно от Определение 12332/12.12.2023 г. по адм.дело 11539/2023 г. и Определение 6928/06.06.2024 г. по адм.дело 4713/2024 г. С оглед изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и искането за присъждане на разноски, съдържащо се в отговора на Главния архитект на Община Смолян, в полза на ответната страна не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,