Решение № 10905 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15553/2014 г.

Решение № 10905 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15553/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Иван Нанев в качеството му на процесуален представител на И. С. Д., срещу решение № 2242 от 24.10.2014 г. по адм. дело № 627 по описа за 2014 г. на административния съд - Пловдив, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против ревизионен акт № 091303650 от 24.10.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 98 от 27.01.2014 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която са му установени задължения за ДДС в общ размер на 32 695.59 лв. и лихви в размер на 13 637.91 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че извършените от него сделки на разпореждане с недвижими имоти неправилно са определени като извършване на независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Счита, че спорната сграда е построена по силата на разрешение за строеж № 337 от 10.10.1984 г., поради което същата не е нова. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бъчварова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Георги Камбуров дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е бил ревизионен акт № 091303650 от 24.10.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 98 от 27.01.2014 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени задължения за данък по чл. 48 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2009 г. и 2010 г. в размер на 1 287 лв. и прилежащи лихви в размер на 368.38 лв. и са установени допълнително задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) общо в размер на 32 696.59 лв. и лихви в размер на 13 637.91 лв. С решение № 2242 от 24.10.2014 г. по адм. дело № 627 по описа за 2014 г. на административния съд - Пловдив е отменен ревизионен акт № 091303650 от 24.10.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 98 от 27.01.2014 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която на ревизираното лице допълнително са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г., ведно с прилежащите лихви, както и в частта на допълнително установения за 2010 г. данък по чл. 48 ЗДДФЛ за разликата от 391.26 лв. до пълния размер на допълнително установения с ревизионния акт данък от 903 лв., ведно с прилежащите лихви и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице в останалата й част. Предмет на настоящия спор е първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Д. срещу процесния ревизионен акт, в частта с която са му определени задължения за ДДС в общ размер 32 696.59 лв. за данъчни периоди на 2009 г. и 2010 г. и лихви за забава в общ размер 13 637.91 лв. По делото е установено, че ДДС е начислен на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС за квалифицираните като облагаеми доставки на стоки продажби от Д. и неговата съпруга на недвижими имоти след 14.02.2009 г. Органите по приходите са констатирали, че прагът за регистрация за целите на ДДС по чл. 96, ал. 1 ЗДДС е достигнат от ревизираното лице към 31.01.2009 г., като същото не е подало заявление за регистрация. Като данъчна основа е възприета продажната цена, а размерът на данъка е определен по правилото на чл. 67, ал. 2 ЗДДС. По делото е установено, че ревизираното лице е придобило по договор за продажба във формата на нотариален акт № 32/22.01.2008 г. поземлен имот с идентификатор № 40909.123.70 по кадастралната карта на гр. Кърджали и построената в имота четириетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 40909.123.70.1. В документа за собственост РЗП на сградата е с посочен размер 1 546.71 кв. м., а изчислена като сбор от РЗП на етажите - 1 308.87 кв. м. Източник на средствата за покупката е банков кредит в размер 320 000 лв., отпуснат на Д. по договор за ипотечен кредит № 0006/18.01.2008 г. със СИБанк. Кредитът е целеви - за преустройства, довършителни работи, ремонт и подобрения на недвижимия имот. На сградата са извършени преустройство, надстрояване и пристрояване в съответствие с разрешение за строеж № 299/23.10.2008 г. и допълнение към него от 11.12.2008 г., в резултат на които е увеличен броят на самостоятелните обекти по етажи /а за партерния етаж и предназначението им/; сградата е надстроена с две мансардни нива и е увеличена РЗП от 1 308.87 кв. м. на 1 775.30 кв. м. За строежа не е издавано разрешение за ползване по чл. 304 и сл. от ППЗТСУ (отм.), а въвеждането му в експлоатация е извършено с удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от IV категория № 53/13.11.2009 г. За да постанови спорното решение в обжалваната част административният съд - Пловдив е приел, че за придобиването, ремонтирането и продажбата на придобитата през 2008 г. сграда са налице признаците на независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Прието е, че с пет продажби на недвижими имоти през м. януари 2009 г. на обща стойност 129 000 лв., с припадаща се част за ревизираното лице 64 500 лв. (1/2 от 129 000 лв., тъй като е в режим на СИО), е достигнат регистрационния праг по чл. 96 ЗДДС без да е подадено заявление за регистрация по ЗДДС, поради което и съобразено с чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС е начисляването на ДДС за всяка от продажбите, извършени след 14.02.2009 г. и то в данъчния период на продажбата и в размера по чл. 67, ал. 2 ЗДДС. Решението е правилно. Настоящият състав намира, че ревизираното лице е предприело активни действия за продажбата на самостоятелните обекти в придобитата през 2008 г. сграда, които включват преустройство, надстрояване и пристрояване, както и придобиване на съседен общински поземлен имот с площ 172 кв. м. с договор за продажба от 07.05.2009 г. за осигуряване на достъп до улица. Тези действия са извън обхвата на обикновеното упражняване на правото на собственост от неговия титуляр и са проява на независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Извършването на такава дейност определя оператора като данъчнозадължено лице /в този смисъл вж. решение на СЕС по съединени дела С-180/10 и С-181/10, т. т. 36-40/. Той действа като търговец. Съгласно т. 37 и т. 39 от цитираното решение не са определящи броят и мащабите на конкретните продажби, за да се определи дейността като такава по чл. 3, ал. 2 ЗДДС, а характерът на извършените действия и използваните средства за продажбата - такива използвани от търговец. Ревизираното лице е извършило през м. януари 2009 г. облагаеми доставки на недвижими имоти, като сборът от данъчните им основи е 64 500 лв., т. е надвишава облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, чието достигане поражда задължението за специална данъчна регистрация по ЗДДС. Неоснователен е доводът на касатора, че спорната сградата не е нова. Сградата, от която са продадените самостоятелни обекти, е нова по смисъла на § 1, т. 5 от ДРЗДДС. Собствеността върху обектите е прехвърляна в данъчни периоди от м. 01.2009 г. до м. 03.2010 г. С преминаването на собствеността националният закон обвързва настъпването на данъчното събитие /вж. чл. 25, ал. 2 ЗДДС/, както и изискуемостта на данъка - чл. 25, ал. 5 ЗДДС в ред. до ДВ бр. 95/2009 г., сега ал. 6. Към датите на изискуемостта на данъка не е изтекъл шестдесетмесечния срок по § 1, т. 5, б. "б" от ДР ЗДДС от издаването на 13.11.2009 г. на разрешението за ползване по чл. 177, ал. 3 ЗУТ. Без значение за отнасянето на сградата към категорията на новите по смисъла на цитираната легална дефиниция и за целите на облагането с ДДС е продължителността на устояване на етапа на завършеност груб строеж и фактът на придобиване на сградата в този етап на завършеност. Изтеклото време е от значение за загубата на качеството нова сграда само за строеж с издадено разрешение за ползване, а не и за този на етап груб строеж - сравни б. "а" и "б" на § 1, т. 5 от ДРЗДДС. Поради изложеното не са налице предпоставките на чл. 45, ал. 3 ЗДДС, за да се третират доставките като освободени от ДДС. Решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна не се дължат съдебни разноски за настоящата инстанция, понеже са присъдени в първоинстанционното производство, в съответствие с чл. 161, ал. 1 ДОПК в действащата редакция към датата на последното съдебно заседание. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение