Решение № 23 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 736/2008 г.

Решение № 23 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 736/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане от осъдения М. Р. И. от Нови пазар, област Шумен по чл. 420, ал. 2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 152/13.11.2008 г. по ВНОХД № 300/2008 г. на Окръжен съд-Шумен, в което обаче няма наведени каквито и да е доводи за неправилността му, а само е посочено основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възможността да се направи такова искане от осъдения. Иска се обаче отмяна на атакуваното въззивно решение и възобновяване на производството от стадий, посочен от ВКС, със задължителни указания по приложението на закона. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, включително и поради липсата на каквито и да е доводи в негова подкрепа. Осъденият И., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, който да изложи съответни съображения за направеното искане. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 2.06.2008 г., постановена по НОХД № 84/2008 г. на Районен съд-Нови пазар отговорността на подсъдимия М. Р. И. от Нови пазар е ангажирана за извършено на 7.04.2007 г. в Нови пазар престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на наказание 6 месеца лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален общ режим. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия Мл. И. с оплакване за незаконосъобразността й поради явна несправедливост на наложеното му наказание с отказа да му се наложи друг вид наказание или да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК с искане за изменяването й и отлагане изтърпяването на наложеното му наказание, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет въззивно решение, необжалваемо пред касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: При протекло съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК, при процедурата по чл. 373, ал. 2 и 3 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, са приети за установени обстоятелствата, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са признати от осъдения и са били основата, върху която защитата му е изградила доводите си и пред въззивната инстанция както за осъждането му, така и за явната несправедливост на наложеното му наказание, претендирайки отлагане на изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Въззивният съд се е съгласил с извода на първоинстанционния, че както миналите осъждания на този жалбоподател, макар и далеч в миналото, така и обществената опасност на настоящето му деяние, с което е посегнато на вещи на значителна стойност, налагат по-сериозно въздействие върху него и наново е отказал отлагане на изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода, което е счел за твърде снизходително. В искането, освен визирането на законовата възможност в чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1 от НПК за проверка на влезлите в сила съдебни актове, не се навеждат от осъдения каквито и да е доводи за неправилността им, включително и такива, свързани с явната несправедливост на наказанието му, което следва да изтърпи ефективно. Както при касационната проверка, още повече в производството по възобновяване на наказателни дела, ВКС действа в рамките на заявените основания в искането. В случая, с твърде общото искане не се оспорва, че с приложението на чл. 55 от НК наказанието на осъдения М. И. не може да бъде друго, освен лишаване от свобода, което правилно е определено под законовия минимум на чл. 195, ал. 1 от НК в размер на 6 месеца. Относно възможността то да бъде отложено за изпълнение Съдът с основание е посочил компромиса в миналото с условното му осъждане за такова престъпление и останалите две осъждания за умишлени престъпления, както и упоритостта на този деец в няколко поредни дни да свои отнетите вещи, сам и привличайки и други лица, които са на значителна стойност (извън допуснатата грешка по размера в присъдата на РС над 1513,10 лв, за които той е обвинен и осъден, очевидно, при компютърното пренасяне от диспозитива на осъдения Б. А. ). Няма основание за корекция на въззивното решение както по приложението на материалния закон, така и относно справедливостта на наложената му санкция с ефективното й изтърпяване, поради което искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение