Решение № 27 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 368/2011 г.

Решение № 27 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 368/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Р. З. чрез пълномощник адв. М. Г. срещу решението по в. гр. дело № 3414/10 г. на Софийски градски съд. С него е отменено решението от 10.02.10 г. по гр. дело № 50896/09 г. на Софийски районен съд, 62-ти състав и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от същата страна против [фирма]. С определение № 1354 от 25.10.11 г. на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуален въпрос за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, за да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, в случая за липсата на работодателска власт на лицето, издало и подписало процесната уволнителна заповед. Жалбоподателят З. Р. З. поддържа неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове. Ответникът [фирма] моли решението да бъде оставено в сила. Ако бъде отменено и исковете по чл. 344, ал. 1 КТ бъдат уважени моли обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ да бъде прихванато с изплатеното му обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 1 КТ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 4-222/1.10.09 г. на изп. директор на ответното дружество, с която трудовото правоотношение на ищеца З. З. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ - спиране на работа повече от 15 работни дни, считано от 1.10.09 г., е законосъобразна. Направен е извод, че е налице приложеното основание за уволнение - за периода от 1.09.09 г. до 1.10.09 г. работникът не е осъществявал преките си трудови задължения поради закриване на склада, където е работил като магазинер. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване настоящият състав приема, че съдът го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 715 от 5.11.10 г. по гр. дело № 139/10 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 324/22.04.10 г. по гр. дело № 1413/09 г. на ВКС, IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, предвиждаща, че въззивният съд следва да изложи свои собствени изводи по поставения за разрешаване въпрос, в случая за липсата на работодателска власт от страна на лицето, издало и подписало процесната уволнителна заповед. Като основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение ищецът е въвел обстоятелството, че не е издадена от компетентен орган, оправомощен по силата на закона да упражнява правата на работодател. В обжалваното решение не е обсъден този довод. По делото не се спори, че заповед № 4-222/1.10.09 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, е подписана от В. Н., на длъжност"Ръководител направление възнаграждения и администрация", дирекция"Човешки ресурси", упълномощена от И. К. и А. Д. в качеството си на членове на Управителния съвет на [фирма] да подписва от тяхно име и от името на дружеството документи, отнасящи се до персонала, в т. ч. и за прекратяване на трудово-правните отношения на работници и служители. Според задължителната практика на ВКС /решение № 1218/3.05.10 г. по гр. дело № 1138/09 г. на ВКС; решение № 346 от 23.07.10 г. по гр. дело № 468/09 г. на ВКС, решение № 320 от 28.10.11 г. по гр. дело № 1818/10 г. на III г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/недопустимо е работодателската правоспособност да бъде делегирана чрез упълномощаване извън случаите, в които законът изрично допуска това. Кодексът на труда не предвижда нормативна възможност работодателят да делегира правомощия на други лица и органи, които да изпълняват правата и задълженията му по трудовия договор, извън възможността да прехвърли дисциплинарна власт, като правомощие за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ. В този смисъл работодателят не може да делегира правата си, когато прецени, позовавайки се на общите гражданскоправни норми във връзка с упълномощаването. Предвид изложеното следва, че в разглеждания случай трудовото правоотношение е прекратено от лице без пълномощия, независимо, че е действало в рамките на учредената му представителна власт. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необосновани изводи и следва да се отмени, като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ следва да се уважат. Основателно е възражението на ответника за прихващане между обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ и получените на отпаднало основание от ищеца обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 1 КТ. Последващото отпадане на основанието няма отношение към добросъвестността по чл. 271, ал. 1 КТ, защото не може да се отнесе към момента на получаване на сумата. Видно от представените по делото фишове да трудовото възнаграждение на ищеца за м. 09. и м. 10.09 г. получените от него обезщетенията по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ са в размер на 2979.60 лв. Последното му брутно трудово възнаграждение е в размер на 745 лв, а обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за шестмесечния период след уволнението възлиза на сумата 4470 лв. Безспорно е установено, че през процесния период от 1.10.09.до 1.04.10 г. ищецът не е започнал работа по друг трудов договор /вж констатация по трудовата книжка в с. з. на 27.10.10 г./Като съобрази основателността на възражението за прихващане дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на сумата 1490.40 лв, като за разликата до претендирания размер от 4470 лв. искът е неоснователен като погасен чрез прихващане. С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноските за всички инстанция в размер на сумата 1550 лв. Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.