Решение № 1380 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9355/2013 г.

Решение № 1380 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9355/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Колев от гр. Варна, чрез адв. Левкова срещу решение № 676/18.03.2013 г. по адм. д. № 4557/2011 г. на Административен съд -Варна. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението са претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците Елена Стоянова и Василка Ташкова, чрез адв. Ташев излагат становище за неоснователност на жалбата и молят да бъде потвърдено решението. Претендират разноски. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № КД 14-03-2644/18.10.2011 г. на началника на СГКК - Варна, в частта, с която на основание § 4к, ал. 13, т. 2 във връзка с ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, като се вписва нов собственик за имот с идентификатор 10135.5404.1610 с площ 1045 кв. м. - Васил Колев и се заличава Ташко Ташков /наследодател на Елена Стоянова и Василка Ташкова /. За да постанови този правен резултат, съдът е съобразил установеното в административното производство и от съдебно-техническата експертиза разминаване между титулите на собственост и отразената в кадастралната карта квадратура на претендирания от Колев имот. Прието е, че процедурата по § 4к изисква пълна преценка от СГКК, вкл. и събиране на доказателства за вещните права, с оглед правилното отразяване на имотите, както и че при наличие на конкуренция на вещни права за имот по ПНИ и кадастралната карта е приложима разпоредбата на ал. 8, т. 1, предл. 2-ро на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. индицията за спор за собственост е основание за отказ на исканото изменение на кадастралната карта. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при липса на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Безспорно е обстоятелството, че процедурата по изменение на кадастралната карта и регистър е започнала и проведена по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази норма се явява специална по отношение нормите на ЗКИР, както правилно е прието от административният съд. Това обаче не игнорира задължението на СГКК за всеобхватна преценка правата на собственост на лицата -фигуриращ в регистъра собственик и претендиращ грешка в ПНИ, тъй като в ал. 8, т. 1 на § 4к е визирано, че "при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред". Следователно решението на комисията за изменение плана на новообразуваните имоти, не е обвързващ СГКК акт, а СГКК следва да установи наличие на констатациите, залегнали в решението на комисията и наличие на основания за изменение в кадастралната карта и регистър. Предвид това изводът на съда за допуснато съществено нарушение на процесуалните норми от административния орган, довело до издаване на незаконосъобразна заповед е правилен . Разпоредбата на § 4к, ал. 13 ПЗР ЗСПЗЗ задължава СГКК да започне производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, но не визира обвързаност с решението на комисията. В случаите, в които се констатира спор за материално право, е налице пречка за допускане на изменението на основание ал. 8, т. 1 на § 4к, както от комисията, така и от СГКК. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба-без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и изрично и своевременно заявената от ответниците Елена Стоянова и Василка Ташкова претенция за разноски, касаторът Васил Колев дължи направените в настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв, съставляващи адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 16.04.2013 г. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение