Решение № 8474 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1455/2024 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Образувано е по касационна жалба от ЕТ И. Ш., ЕИК 202587527, чрез упълномощен адвокат И. Младенов, срещу решение 2400 от 07.12.2023 г. по адм. д. 599/2023 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ И. Ш. срещу решение 01/312/02753/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. 01-6500/8844 от 15.03.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подписано от зам.-изпълнителен директор на ДФЗ съгласно заповед 03-РД/1000 от 08.03.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени оспореното решение за налагане на финансова корекция. Претендира се присъждане на разноските в двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание се представлява от адв. Младенов. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване по жалба на ЕТ И. Ш., ЕИК 202587527, на решение 01/312/02753/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. 01-6500/8844 от 15.03.2023 г. на ДФЗ, с което е определена финансова корекция в размер 367 653,77 лева на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 16, ал. 2 и §1,т. 19 от ДР, както и чл. 46, ал. 3 от Наредба 29/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), т. 2, т. 3, т. 7, т. 9, т. 18 и т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и съответно неизпълнение на договор 01/312/02753 от 31.10.2014 г. по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПСРС 2007-2013 г. с предмет Къща за гости УПИ XIII 165.166, кв. 15, [населено място] общ. Гърмен, обл. Благоевград - а именно т. 8.1. във вр. с т. 4.4., букв. б и е, т. 4.12, т. 4.17, букв. а, б и е, т. 4.18 вр. т. 9.1., букв. г от договора, изразяващо се в установено след проверки на място и допълнително извършени административни проверки неизпълнение на финансовите показатели за одобрения бизнес план по договор за три последователни пълни финансови години; неспазване на заложените в бизнес плана параметри по отношение на устойчива заетост чрез разкриване на четири работни места; заключение за изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта по мярката с цел получаване на предимство и в противоречие с целите на мярката, с оглед наличието на индикатори, водещи до съмнение, че реалният собственик на субсидираната инвестиция е друг ; липса на част от субсидираните активи в обекта на инвестицията и съответно използването им не по предназначение; неподдържането на информационна табела/билборд, указваща, че финансирането на инвестицията е извършено с подкрепа на ЕЗФРСР. С оспореното решение на Административен съд Благоевград жалбата на ЕТ И. Ш. е отхвърлена като неоснователна и е осъден на разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, мотивиран по отношение на фактическите и правните основания за издаването му и не страда от пороци, които да водят до материална незаконосъобразност. При постановяването на първоинстанционното съдебно решение са обсъдени конкретните доводи на жалбоподателя с детайлно посочване на относимите за спора факти и приложимата правна уредба по извършваната от ДФЗ проверка след уведомяването на ЕТ И. Ш. с писмо изх. 01-6500/8844#11 от 09.02.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, че е открито производство по налагане на финансова корекция по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и в изпълнение на влязло в сила решение 2279/30.12.2021 г. по адм. д. 193/2021 г. на Административен съд Благоевград, като в указания 14-дневен срок пред административния орган не е постъпило възражение или документи във връзка с откритото производство по налагане на финансова корекция. По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза (СЧЕ) по отношение на т. 1 и т. 2 от установеното в административния акт и е изяснено, че за трите пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) преди извършената проверка, заложените в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност са в общ размер 744 000,00 лв. с ДДС, или по 248 000 лв. за всяка от тях. Според СЧЕ през 2016 г. са реализирани общи приходи 2844, 27 лв., като 2609, 42 лв., са осчетоводени и отчетени като приход в регистъра на счетоводна сметка 703 приходи от услуги, а начислено ДДС - в размер 234. 85 лв. в регистъра на счетоводна сметка 4532, като за 2016 г. постигнатото процентно изпълнение на реализираните приходи от субсидираната дейност спрямо заложените по одобрения бизнес план е 1.15%. За 2017 г. били реализирани общи приходи 13 385, 17 лв., като 12 279,98 лв. са осчетоводени и отчетени като приход в регистъра на счетоводна сметка 703 приходи от услуги, а начислено ДДС - в размер 1105, 19 лв. в регистъра на счетоводна сметка 4532, като за 2017 г. постигнатото процентно изпълнение на реализираните приходи от субсидираната дейност спрямо заложените по одобрения бизнес план е 5.40%. През 2018 г. реализираните общи приходи са 22 970, 01 лв., като 21 073, 40 лв. са осчетоводени и отчетени са като приход в регистъра на счетоводна сметка 703 приходи от услуги и начислено ДДС - в размер 1896, 61 лв. в регистъра на счетоводна сметка 4532, и съответно за 2018 г. постигнатото процентно изпълнение на реализираните приходи от субсидираната дейност спрямо заложените по одобрения бизнес план е 9,62%. Вещото лице е установило, че реално реализираните приходи от субсидираната дейност са в размер 39 199, 45 лв. за трите последователни финансови години и формират среден процент на изпълнение 5.27%. Експерта е уточнил, че получения процент на изпълнение средно аритметично за трите финансови години в решението е 4,83%, т. е. разлика от 0.44%. Тази разлика се дължи на това, че при проверката и в решението процентното съотношение е изчислявано на база заложени приходи от дейността в бизнес плана с включено ДДС, а данните за фактическото изпълнение били взети без да бъде включен размера на ДДС. По отношение на броя на наетите служители, които по бизнес план следвало да поддържат постоянна годишна заетост в инвестицията на жалбоподателя, от които 3 бройки нает персонал и 1 бройка на управителя, вещото лице е дало два варианта на установената заетост. При първия вариант процентът на изпълнение за периода 2016 г. -2018 г. е 50,69%, а процентът на неизпълнение е 49.31%, като е приело бройката на управителя като заета. Съответно във втория случай средно за трите финансови години е получена устойчива заетост от 1.03 бройки лица, което съставлявало изпълнение от 25.69% спрямо заложената заетост в бизнес плана. Първоинстанционният съд е изложил детайлни мотиви по всеки от доводите в жалбата и констатациите в административния акт и е приел, че е отчетено частичното процентно неизпълнение за трите пълни финансови години и административният орган правилно е определил размера на финансовата корекция 100% от безвъзмездната финансова помощ по договора. Съдът още е приел, че неизпълнението спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост е по-голямо от 50 %, поради което тежестта на нарушението е голяма, тъй като засяга критерий за допустимост по съответната мярка и засяга подпомаганата дейност в цялост. На следващо място е обсъдил като правилен извода на ДФЗ, че новосъздаденото предприятие ЕТ И. Ш.", което не е подпомагано от ЕС и е със собственик млада жена, която видно от документите не извършва никаква реална дейност по управлението на субсидираната инвестиция, които условия при оценката на проекта и ранкирането му са донесли 25 точки при оценката за подбор като по този начин изкуствено е създадено предимство пред други кандидати. По отношение на последните две констатации в акта на ДФЗ, съдът е дал указания по реда чл. 170 от АПК, но от страна търговеца не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите за липсата на активите и за неподдържане на видно място на информационна табела. Така в съдебния акт са кредитирани изводите на органа, че когато нарушението засяга по малко от 50% от стойността на изплатената финансова помощ, размерът, подлежащ на възстановяване, е равен на финансовата помощ изплатена за тези активи и съответно се определя по реда на т. 9 от Приложение към раздел I Общи положения към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. В заключение съдът е приел, че решението за налагане на финансова корекция е правилно и досежно определената окончателна, подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, в размер 367 653,77 лева, като вземане, което представлява най-голямото по размер задължение в съответствие с т. 3.1. от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г.. С тези фактически установявания административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона и е изложил мотиви, с които е отхвърлил жалбата против решение 01/312/02753/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция на ДФЗ като неоснователна, присъждайки разноски в тежест на жалбоподателя. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд, при правилно установена фактическа обстановка, е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Поддържаните касационни възражения са идентични с оплакванията и защитната теза на жалбоподателя пред първата инстанция, като същите правилно са отхвърлени. Настоящата касационна съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт и изпълнението на нормативните изисквания за постановяването му. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на решение 2400 от 07.12.2023 г. по адм. дело 599 от 2023 г. на Административен съд Благоевград. Съдът се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, правилно е приложил материалния закон и решението е обосновано. Правилно е прието за неоснователно оспорването на решение 01/312/02753/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8844 от 15.03.2023 г., за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, като с оглед на тъждествените оплакванията в жалбите пред двете съдебни инстанции и непосочването на конкретен касационен порок на съдебното решение са налице основания касационната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, чл. 221, aл. 2, изр. второ от АПК. Неоснователни са оплакванията на касатора по отношение на констатациите на ДФЗ за неизпълнение на приходи съгласно бизнес плана и неспазването от негова страна на задълженията за разкриване на 4 работни места и изпълнението на параметрите за устойчива заетост за период от три пълни финансови години, като всъщност с касационната жалба не са посочени конкретни пороци на съдебния акт по касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които настоящият състав да направи проверката по чл. 218 от АПК. За изчерпателност на мотивите на касационната инстанция единствено следва да бъде отбелязано, че първоинстанционният съд правилно е проверил дали сочените фактически предпоставки са подведени под приложимата нормативна уредба, европейска и национална, и правилно е приел, че същата е тълкуван и приложена правилно от административния орган. Настоящият състав споделя аргументацията по чл. 71 от ЗУСЕФСУ, че с извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Основанията за определяне на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ (на която разпоредба се е позовал административния орган) такова основание е неизпълнение на одобрени индикатори. Правилно е позоваването в случая на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013, че нередност" е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Възприето е наложеното и в практиката положение, че определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като "нередност", изисква наличието на три елемента от обективна страна: 1. действие или бездействие на икономически оператор; 2. това действие или бездействие да води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане; и 3. да има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Правилни са изводите, че бенефициера ЕТ И. Ш." има качеството на икономически субект. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни и не се подкрепят от фактите по делото, вкл. приетата експертиза като се потвърждава неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри. Правилен е изводът на съда, че поетите с подписването на договора ангажименти не са прогнозни, а конкретно посочени параметри за изпълнение на проекта за всяка финансова година (така в решение 11380/21.11.2023 г. по адм. д. 6330/2023 г. на ВАС). Настоящият състав счита, че заложените в бизнес плана параметри не са индикативни, като по отношение на приходите следва да се съобрази, че са част от бизнес плана и са носители на информацията за съответствието със задължителните условия по чл. 16, ал. 2 от Наредбата като съществена част от одобрения и финансиран проект - цялост от разходи и планирани и очаквани приходи. Именно в бизнес плана са заложени, както приходите от субсидираната дейност, така и броят и видът на работните места, които субсидираната с европейски и национални средства инвестиция ще създаде и които са една от целите на съотв. мерки 312, 311 и 41 от ПPCP 2007 2013 г. Построяването и обзавеждането на къщата за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПPCP. Правилно е възприел решаващият съд изводите на административния орган, че в случая не са достигнати одобрените индикатори за приходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като при проверката на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, вкл. в частта за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Съдържанието на бизнес плана със заложените в него параметри и индикатори за изпълнение, като съвкупност от данни и предвиждания, позволяват на проверяващия орган да прецени изпълнението на нормативните изисквания за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Според настоящият състав с реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане, поради което и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил тези оплаквания като неоснователни. Решението на първоинстанционния съд е правилно и по отношение на неспазването на разпоредбите на т. 4.4, б. е от договора и на чл. 46, ал. 3, т. 1 и на чл. 47 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., довели до изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта по мярката, с цел получаване на предимство в противоречие с целите на мярката, с оглед наличието на индикатори, водещи до съмнение, че реалният собственик на субсидираната инвестиция е друг и правилно е определена санкция в размер на 367 653,77 лв., представляваща 100% от получената субсидия, определен по реда на т. 7 от Приложение към раздел I Общи положения към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП вр. с чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013,вр.с чл.4, §.3.от Регламент (ЕО,Евратом) 2988/95. Тези изводи не са опровергани с касационната жалба. Съгласно фактите по делото правилен е изводът за изкуствено създадени условия, за които са налични обективен и субективен елементи, като в този смисъл е решението на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12. В решението е посочено, че чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент са от значение обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната. За субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е възнамерявал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. При това следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и да са установени улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица (така в решение 7358/21.07.2022 г. по адм. д. 1986/2022 г. на ВАС). Касационната жалба е неоснователна и в частта относно липсата на част от субсидираните активи в обекта на инвестицията и съответно използването им не по предназначение и неподдържането на информационна табела/билборд, указваща, че финансирането на инвестицията е извършено с подкрепа на ЕЗФРСР. Първоинстанционният съд е дал възможност на ЕТ И. Ш. да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, но констатациите не ДФЗ не са опровергани. Правилни са изводите на съда, че по време на извършената проверка на място в периода 20.06.2019 - 21.06.2019 г. подписалото контролния лист с резултатите от проверката упълномощено лице е уведомено за неналичието на информационна табела, като бенефициентът е имал възможност в едномесечен срок след извършване проверката на място да постави нова информационна табела и да уведоми ДФ Земеделие, но не го е направил. Обсъдено е, че по делото не са налице данни за обективна възможност за неизпълнение, непреодолима сила, стопанска непоносимост или форсмажорни обстоятелства. Оспореният съдебен акт е правилен и в тази част. С оглед изложеното, твърденията в касационната жалба не обосновават наличието на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на първоинстанционното съдебно решение, поради което са неоснователни. Не се установяват допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила и съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,