Решение № 6899 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6182/2015 г.

Решение № 6899 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6182/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е от кмета на община К., с. К., област П. срещу решение № 265/27.02.2015 г., постановено по адм. дело № 514/2014 г. на Административен съд - Б., в частта, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 34/30.06.2014 г. в частта, касаеща разрешителни за водоползване, като е приел АУПДВ за законосъобразен в тази му част. В жалбата се сочат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго в същата част по съществото на спора. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрк. Величкова, която поддържа жалбата и моли за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Б." (БД - ЗБР) срещу решение № 265/27.02.2015 г., постановено по адм. дело № 514/2014 г. на Административен съд - Б., в частта с която е отменен АУПДВ № 34/30.06.2014 г. касаеща определената на община К. такса за водовземане. Излага доводи за неправилност на решението в частта му, с която е отменен АУПДВ, а също и не са присъдени разноски на БД - ЗБР - Б. от първоинстанционния съд. Моли да бъдат присъдени в полза на БД - ЗБР - Б., направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. В представен по делото писмен отговор кметът на община К. оспорва касационната жалба на директора на БД - ЗБР, като счита същата за неоснователна и моли да бъде оставено в сила решението в частта с която е отменен АУПДВ № 34/30.06.2014 г. и са отменени таксите за водовземане. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, като счита, че решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалноправните норми. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като разгледа касационните жалби, намира че същите са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Б., е приел жалбата срещу акта за частично основателна, като е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане АУПДВ № 34/30.06.2014 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", в частта му с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, буква "б", ал. 2, във вр. с чл. 194а, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ), във вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., приложима на основание § 29 от ПЗР на ЗВ и чл. 1, т. 1, буква "б", чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 15, чл. 16, ал. 1, т. 2, и ал. 2 и чл. 17 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., приложима на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ, по отношение на О. К., с. К., област П. с ЕИК ********* е установено задължение за водовземане в размер на 4526,03 лева, като в останалата част е приел АУПДВ за законосъобразен и е потвърдил дължимата се сума. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма, но при липсата на надлежни мотиви в отменената му част, поради което в тази част го е отменил като незаконосъобразен. Приел е също, че в останалата му част, административният акт е законосъобразен, поради което по отношение на нея е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предмет на съдебното производство пред Административен съд - Б., е била проверка на законосъобразността на АУПДВ № 34/30.06.2014 г. издаден от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, с който е определено, че община К. дължи такса за водовземане по Разрешително за водовземане № 41510249/11.12.2008 г.; Разрешително за водовземане № 41510250/11.12.2008 г.; Разрешително за водовземане № 41510261/22.04.2009 г.; Разрешително за водовземане № 400513/4.07.2006 г. и Разрешително за водоползване № 400168/6.08.2004 г., всички издадени от Директора на БД - ЗБР Б., за сумата общо в размер на 12 867,03 лева. Обосновано и правилно решаващият съд е приел, че по отношение на издадените разрешителни за водоползване, като правоприемник на търговско дружество "К. 96" ЕООД (обявено с Решение № 201/30.04.2009 г. на Общински съвет - К. в ликвидация) на възникналите задължения е община К.. От представената по делото пред административния съд справка от търговски регистър (стр. 111 - стр. 113 по делото) е видно, че едноличен собственик на капитала на дружеството е О. К. Неоснователни в този смисъл са наведените от касатора доводи - кмета на община К., че общината не е правоприемник на "К. 96" ЕООД. По издадените разрешителни за водоползване правилно и законосъобразно съдът е заключил, че длъжник по издадените разрешителни е О. К. По делото е била назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача да се определи, какъв е размера на дължимите такси и дали същите са изчислени правилно от административния орган, съобразно Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, съответно Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване за процесните периоди. Същата е приета от съда и страните по делото. Правилно административният съд е приел, че АУПДВ е издаден при действието на две Тарифи през процесния период - Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. за времето до 1.01.2012 г. и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 177 за времето след 1.01.2012 г. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Основното в конкретния случай, както правилно е приел съдът, в оспорения акт не е посочена, коя категория на водите е взета от административния орган при изчислението на дължимата такса, като непосочването от страна на директора на БД - ЗБР - Б. на корекционния коефициент отчитащ действителната категория на водите във водния обект води до невъзможност да се определят правнозначимите факти по спора, а оттам и до невъзможност за ефективно реализиране на съдебен контрол за законосъобразност. В този смисъл изводите направени от решаващия съд, че липсата на надлежни мотиви възпрепятства и осъществяването на съдебен контрол, доколкото съдът е задължен да направи проверка за мотивираност на акта се споделят от настоящата инстанция. Обосновано административният съд е приел, че в тази му част акта подлежи на отмяна, като незаконосъобразен. Настоящият касационен състав, счита за правилни и обосновани изводите на съда, в частта на решението, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на О. К., по отношение на размера на таксите по Разрешително за водовземане № 400513/4.07.2006 г., Разрешително за водовземане № 400168/6.08.2004 г. за всички периоди, както и по отношение на Разрешително за водовземане № 41510249/11.12.2008 г., Разрешително за водовземане № 41510250/11.12.2008 г. и Разрешително за водовземане № 41510261/22.04.2009 г. за периода от 1.01.2012 до 31.12.2012 г. като размерът на таксите е определен законосъобразно по правилата на чл. 8, ал. 1 от тарифата, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. От изложеното е видно, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски е неоснователна и такива не следва да се присъждат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,