Решение № 6274 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4609/2018 г.

Решение № 6274 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4609/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "С." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. "В." №..., представлявано от управителя М. Й. Н., подадена чрез пълномощник - адвокат В. С.. Оспорва се Решение № 251/12.02.2018 г., постановено по административно дело № 266/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-03000816002323-091-001/25.10.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 479/10.01.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В., с който са определени задължения по ЗДДС в общ размер на 32 365,06 лева главница и лихви в размер на 3 262,21 лева, и за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 г. в размер на 3 132,17 лева и лихви от 181,07 лева. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съдебния състав за нереалност на процесните доставки на стоки и услуги от доставчика "ХЕАТ-И" ЕООД. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт. От ответната страна, Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. В., чрез главен юрисконсулт К. Д. е постъпило писмено становище, с което се оспорва касационната жалба и се изразяват доводи в подкрепа на съдебното решение с молба да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който в тежест на "С." ЕООД са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. 12.2014 г., м. 05.2015 г., м. 06.2015 г., м. 09.2015 г., м. 10.2015 г., м. 11.2015 г., м. 12.2015 г. и м. 02.2016 г. в общ размер на 32 365,06 лева главница и 3 262,21 лева лихви. Тези задължения са установени в резултат на непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "ХЕАТ - И" ЕООД, с предмет "доставка на материали по заявка" по 1 бр. фактура и "поддръжка на сушилни камери по договор" по останалите 10 фактури, по които приходните органи са приели, че липсват доказателства за реалност на доставките. Въз основа на тези изводи е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2015 г. и е определен допълнително корпоративен данък за този период, на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО, като разходите по фактурите, издадени от "ХЕАТ - И" ЕООД, не са били признати за данъчни цели. Съдът е отхвърлил жалбата, след като е приел, че от ангажираните по делото доказателства не може да се установи реалната доставка на стоки и изпълнение на услуги от страна на дружеството, издател на спорните фактури, следователно приходните органи правилно са приложили материалния закон, като не са признали правото на приспадане на данъчен кредит и не са признали за данъчни цели разходите по фактурите, които не са документално обосновани. Съдебното решение е подробно мотивирано, в същото се съдържат както фактически установявания, така и съответните им правни изводи. Обсъдени са всички доказателства и поддържаните от жалбоподателя възражения. Оспореното решение е постановено при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби. Правилно съдът е възложил на жалбоподателя доказателствената тежест за установяване реалността на процесните доставки, предаването и приемането на стоките и услугите, както и възможността на доставчика да ги извърши. Към фактурата с предмет "доставка на материали по заявка" е представена единствено заявка, която обаче не е подписана от страните по доставката, липсва приемо-предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ индивидуализиране на вещите и предаването им в разпореждане на получателя. Предвид характера на вещите, описани в заявката, които са родово-определени, правилно съдът е приел, че от съществено значение е да се докаже тяхното отделяне от рода чрез предаването им на получателя, което не е сторено в случая. Липсват и доказателства за съхранение на стоките, тяхното транспортиране, товарене и разтоварване. Към фактурите с предмет "поддръжка на сушилни камери по договор" е представен сключения договор и приемо-предавателни протоколи, но отразените в тези документи факти, не са подкрепени от други доказателства. Освен това, приемо-предавателните протоколи са с твърде общо съдържание и не съдържат необходимите реквизити, които да конкретизират по вид, обем, място и времетраене извършените дейности. В протоколите е посочено единствено количеството дървесина, която е просушена, без никаква друга конкретизация относно извършените от страна на "ХЕАТ - И" ЕООД услуги, предмет на договора от 24.04.2015 г., с който на изпълнителя са възложени редица дейности, свързани с поддръжка на сушилни камери, като: стартиране, 24-часов мониторинг на технологичния процес, ел. поддръжка, софтуерно регулиран процес по параметри влага, температура, вентилационен ефект, управление на въздушните процеси. От страна на жалбоподателя се е твърдяло, че услугите са били извършени от И. И. - управител на "ХЕАТ - И" ЕООД, но обосновано съдът се е усъмнил в това твърдение, предвид обективната невъзможност на това лице да извършва лично и ежедневно мониторинга и управлението на двете сушилни, и същевременно да изпълнява останалите си задължения, поети по договори със същия времеви обхват. Освен това по делото не са представени косвени доказателства за реалното изпълнение на възложените услуги, каквито несъмнено биха били налични, в случай, че дейностите са били действително извършени. Не са представени доказателства за начина на придвижване на лицето, извършило услугите до обекта на възложителя, каквито биха били пътни листи, разходи за гориво, данни за превозни средства и др. подобни. При извършената насрещна проверка на дружеството - доставчик не са представени счетоводни документи и регистри за установяване размера на разходите, извършени по повод процесните услуги, които би следвало да са за негова сметка съгласно клаузите на договора. Не са представени и доказателства за извършено плащане на фактурираните услуги, което обстоятелство, макар и неотносимо към материално-правните предпоставки за признаване на данъчен кредит по фактурите, в случая, ведно с останалите обстоятелства, подкрепя изводът за нереалност на доставките. Друго обстоятелство, на което съдът е акцентирал е това, че доставчикът "ХЕАТ - И" ЕООД не е представил счетоводни регистри, от които да се изведат данни за себестойността на конкретните стоки и услуги, за вложените материали в натурално и стойностно изражение. В този смисъл се е позовал на постановеното от СЕС в Решение от 21.06.2012 г. по обединени дела С-80/2011 и С-142/2011, съгласно което редовната и подробна счетоводна отчетност е гаранция за предотвратяване на злоупотреба с права, тъй като само по този начин може да се направи съпоставка на счетоводните записвания при доставчика с представените документи. Въз основа на така установените факти и съответните им правни изводи, обосновано Административен съд - В. е приел, че в хода на ревизионното и съдебно производство от страна на жалбоподателя не е доказано реалното изпълнение на възложените услуги и доставка на стоки от страна на доставчика "ХЕАТ - И" ЕООД, поради което установените с ревизионния акт задължения по ЗДДС следва да бъдат потвърдени. При така изложеното относно недоказаност на реалното извършване на процесните доставки, законосъобразно е извършената корекция по ЗКПО, ведно със съответните задължения по този закон. В тази насока не са посочени конкретни възражения от жалбоподателя, поради което съдът е приел, че липсват основания за корекция на ревизионния акт в тази му част. Правилно са приложени разпоредбите на чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО, според които счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован с първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Тъй като фактурите, издадени от "ХЕАТ - И" ЕООД не отразяват вярно отразените в тях операции, декларираният от ревизираното дружество финансов резултат е преобразуван в посока увеличение с неправомерно отчетените разходи в размер на 104 050,00 лева по тези фактури. На следващо място, не е било спорно по делото, че е налице неосчетоводен от "С." ЕООД приход в размер на 1 000,00 лева от продажба на лек автомобил, поради което и на основание чл. 78 ЗКПО, счетоводният финансов резултат за 2015 г. е увеличен и с посочената сума. В резултат на посочените по-горе корекции на финансовия резултат на дружеството, е определено допълнително задължение по ЗКПО за данъчен период 2015 г., което по основание и размер правилно е потвърдено от съда. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се определи съобразно отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт и е в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Това възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 698,22 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение