Решение № 8378 от 28.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3627/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище гр. София, чрез процесуален представител адв. А. Николовска, срещу решение № 812/22.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1850/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС – Пловдив), с което по жалба на Е. Г. М. е отменен отказ на „Изи Асет Мениджмънт” АД да предостави информация за обработваните лични данни, ведно с копия на носителите на тези лични данни, обективиран в писмо от 20.08.2025 г. Според касатора решението е недопустимо поради липса на годен за обжалване предмет и правен интерес, с оглед на което моли същото да бъде обезсилено – касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Алтернативно, счита решението на АС – Пловдив за неправилно като постановено в нарушение на материалните норми, при непълна обоснованост на мотивите, липса на задълбочен правен анализ и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които водят до нарушение на основни принципи на защитата на лични данни – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед на тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване с доказателствата по делото и фактите по случая, установени обективно и ценени в съответствие с духа, целите и принципите на Регламента за защита на личните данни. При условията на евентуалност, моли за изменение на обжалваното решение в частта му, с която е възприето, че администраторът е безусловно задължен да предостави всички носители на лични данни (документи и приложения), като се ограничи задължението само до онези части от документите, които съдържат лични данни, отнасящи се единствено до жалбоподателя Е. Г. М. и се даде указание на първоинстанционния съд да конкретизира съответните части от документите, както и възможността достъпът до лични данни да се осъществи чрез предоставянето на извадки или реплики от тези документи, съгласно цитираната от касатора практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, като моли то да бъде намалено съобразно практиката на СЕС, а именно – под определения минимум по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1/2004 г.). В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. С жалбата е направено особено искане за спиране на съдебното производство поради образувано пред СЕС дело С-676/25 по преюдициално запитване, отправено от АС – Варна. Счита, че по същество отправените преюдициални въпроси засягат и настоящия случай, поради което спирането на производството ще позволи на съда да се произнесе по делото с яснота и съобразно тълкуването на СЕС, като същевременно ще предотврати евентуални противоречия в практиката и ще осигури ефективно съдопроизводство. Ответникът – Е. Г. М., чрез процесуален представител адв. С. Паров, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно, допустимо и законосъобразно. По искането за спиране на съдебното производство е изразено становище за неговата неоснователност. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер не по-нисък от минималния по Наредба № 1/2004 г. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 24.07.2025 г. Е. Г. М. е подала заявление до „Изи Асет Мениджмънт” АД на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Регламент (ЕС) 2016/679), в качеството й на субект, на когото се обработват лични данни, с искане да й бъдат предоставени копия на всички носители на личните й данни (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които има отразени лични данни), договори които са сключени между нея и посочената кредитна институция в периода от 24.07.2022 г. до 24.07.2025 г. Претенцията била мотивирана с това, че тези договори съдържат лични данни на кредитополучателя и те се обработват на основание сключени облигационни правоотношения, като моли от същите да бъдат предоставени копия. На искането е изпратен отговор, обективиран в писмо с дата 20.08.2025 г. Със същото не са предоставени търсените от М. документи, съдържащи личните й данни. В писмото е описано, че търсените от заявителката документи са й предоставени при подписването на договор за паричен заем, тъй като това е единственото задължение на дружеството да предоставя тези документи. Този отговор е дал повод за иницииране на съдебното производство пред АС – Пловдив, в хода на което не са ангажирани нови доказателства. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че обжалваният отговор, обективиран в писмо от 20.08.2025 г., наименовано „уведомление“, представлява изричен отказ да бъде уважено искането на заявителката, направено във връзка с упражняване на права по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно която администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, като същевременно е уточнил, че копието на лични данни невинаги следва да се отъждествява с копие от документа, в който се съдържат тези данни. Въпреки това съдебният състав е подчертал, че в конкретния случай обработването на данните е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключени договори за потребителски кредит и именно тези договори се явяват носители на информация за обработваните лични данни по смисъла на чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. С обжалваното писмо не е било предоставено исканото от М. на основание чл. 15, § 1 във вр. с § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 копие от документите, съдържащи личните й данни. Съдът е посочил, че в случая не са налице ограничения по смисъла на чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, които да обосновават издаването на пълен или частичен отказ за предоставяне на търсената информация за обработваните лични данни на заявителката, ведно с копия на носителите на тези лични данни. Не се доказва и хипотезата на чл. 12, § 5, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за явно неоснователен или прекомерен характер на искането. При тези обстоятелства първоинстанционният състав е извел извода, че за „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството му на администратор на лични данни, е възникнало задължението по чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 да предостави на субекта на данните – Е. Г. М., копие от поисканите лични данни, съдържащи се в съставените документи (договори за потребителски кредит), в заявената форма за получаване на посочения от лицето адрес за кореспонденция. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на ответното дружество, че за реализиране на правото на достъп, предвидено в чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, не е необходимо да се предоставят копия от документите, съдържащи лични данни на лицето, а е достатъчно данните да са предоставени по начин, който позволява на субекта на данни да провери дали същите са точни и дали се обработват законосъобразно. Съдът е застъпил тезата, че за постигане на целите на чл. 15, във вр. с принципа на прозрачност, предвиден в чл. 12, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът на данни следва да предостави на заявителя исканите копия от документи, в който смисъл е и трайната съдебна практика, отразена в Решение № 7501 по адм. дело № 5074/2025 г. на ВАС. С отказа на администратора да предостави копия от сключените договори е преградена възможността жалбоподателят да упражни правата, които му предоставя чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. В този смисъл ответникът е лишил жалбоподателката от „правото на защита на личните данни“, което й се предоставя с чл. 8, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), като последната е била поставена и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679. Оспореният отказ е възпрепятствал жалбоподателката да се възползва и от правото й по чл. 8, § 2 от ХОПЕС да получи ясна представа за това дали данните й са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието й или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. По изложените съображения АС – Пловдив е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, отменил го е и е изпратил преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК на администратора на лични данни „Изи Асет Мениджмънт” АД за ново произнасяне по заявлението на Е. Г. М. от 24.07.2025 г. съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В конкретния казус съдът е бил сезиран от Е. Г. М. с жалба срещу изричен отказ на „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството на администратор на лични данни, да предостави информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на лични данни (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени лични данни). Изричният отказ е обективиран в писмо от 20.08.2025 г., наименовано „уведомление от „Изи Асет Мениджмънт” АД, адресирано до Е. Г. М. по повод на подадената от нея молба за упражняване на права по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679. Видно от представените по делото преписи от отговора (на лист 9 и лист 16), същият е съставен от името на „Изи Асет Мениджмънт” АД и е подписан от лицето Н. Й., Специалист „Обработване на жалби по клиенти“. С Определение № 8018/19.09.2025 г. АС – Пловдив е конституирал като оспорващ Е. Г. М. и ответник в съдебното производство – „Изи Асет Мениджмънт” АД. По делото не е спорно, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4 т. 7) от Регламент (ЕС) 2016/679 и в това си качество той дължи произнасяне по исканията, отправени от субекти на данни с оглед упражняване на правата по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679. Не се споделя възражението на касатора, заявено и пред първата инстанция, че в случая липсва годен предмет на обжалване по смисъла на цитирания регламент, тъй като искането на Е. Г. М. не попадало в приложното поле на ЗЗЛД, респ. на Регламент (ЕС) 2016/679, а се отнасяло до получаване на документи по съвсем различен ред – Закона за потребителския кредит. Правилно този довод не е възприет от първоинстанционния съд, който е посочил, че в случая се касае за изричен отказ по подадено искане за достъп до информация за обработване на лични данни, спрямо което следва да намерят приложение правилата и принципите, залегнали в Регламент (ЕС) 2016/679 и националния закон в областта на защитата на личните данни – ЗЗЛД. В допълнение следва да се посочи, че субективното възприятие на дружеството за вида и характера на искането, с което е било сезирано, не влияе върху обективната преценката за правната квалификация на същото, която се определя в зависимост от изложените в него обстоятелства и предявени искания – в случая по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679. Първоинстанционният състав обаче не е изследвал въпроса за компетентността на издателя на процесния отказ – оспореното писмо е подписано от лице, за чиято представителна власт по отношение на администратора на лични данни не са представени доказателства. Липсват данни за упълномощаването на Н. Й. – Специалист „Обработване на жалби по клиенти“ да представлява дружеството – администратор по искания по реда на чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679. Нещо повече – в касационната си жалба дружеството – администратор изрично посочва, че на лицето, подписано процесния отговор, не е било възложено да предоставя информация и достъп по реда на ЗЗЛД. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно за съответствието с материалния закон, а компетентността на издателя на акт е част от преценката за правилното приложение на материалния закон. При тези обстоятелства и при липса на изложени мотиви на съда относно валидността на волеизявлението на подписалия процесния акт, първоинстанционното решение се явява постановено при допуснато съществено процесуално нарушение довело до непаривлон приложение на материалния закон. Актът, предмет на оспорване, не е разгледан по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на всички основания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Мотивите на първоинстанционния съд се свеждат до цитиране на приетите за относими текстове от Регламент (ЕС) 2016/679 и едно съдебно решение на ВАС, като въпросът за авторството на акта изобщо не е обсъден. Като страна в съдебното производство е конституирано „Изи Асет Мениджмънт” АД, но по делото не е доказано това юридическо лице, в качеството му на администратор на лични данни, да е издател на оспорения пред първоинстанционния съд акт, притежаващ процесуалната легитимация на страна в процеса. Предвид изложеното решението на АС – Пловдив следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след като изпълни задълженията си по чл. 154 от АПК да установи кой е издателят на оспорения акт и компетентността му, както и налице ли е изрично прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни, след което да извърши цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК. По искането за спиране на производството до произнасяне на СЕС по дело С-676/25: Тъй като по настоящото дело се решава процесуален въпрос, а не се разрешава спорът по същество, тъй като делото се връща за ново разглеждане на първоинстанционния съд за изследване компетентността на издателя на обжалвания отказ, искането за спиране на настоящото касационно производство се явява неоснователно. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение