Решение № 6427 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8152/2014 г.

Решение № 6427 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8152/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 1163 от 08.05.2014 г. по адм. дело № 563/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, II отделение, XVII състав. С обжалваното решение по жалба на Сивелин Георгиев Сивенов е отменен Ревизионен акт № 161302131 от 20.08.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1238 от 02.12.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив в частта, в която са установени задължения, както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 2236,30 лева ведно с лихвите за забава в размер на 1664,79 лева; ДОО за самоосигуряващо се лице за 2006 г. в размер на 259,60 лева ведно с лихви за забава в размер на 403,33 лева; ДЗПО - УПФ за самоосигуряващо се лице за 2006 г. в размер на 96,80 лева ведно с лихви за забава в размер на 146,55 лева, както и ЗО за самоосигуряващо се лице за 2006 г. в размер на 52,80 лева ведно с лихвите за забава в размер на 47,42 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва като неправилен извода на АС Пловдив за незаконосъобразност на РА поради погасени по давност задължения по ЗОДФЛ (отм.) и за задължителни осигурителни вноски за 2006 г. Счита, че при неправилно прилагане на материалния закон съдът е отчел началото на ревизионното производство с оглед връчване на ЗВР, а не с оглед датата на нейното издаване. Иска отмяната на решението със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Сивелин Георгиев Сивенов, чрез процесуалния му представител адв. Николай Апостолов изразява подробно писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е бил Ревизионен акт № 161302131 от 20.08.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1238 от 02.12.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив в частта, в която са установени задължения, както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 2236,30 лева ведно с лихвите за забава в размер на 1664,79 лева; ДОО за самоосигуряващо се лице за 2006 г. в размер на 259,60 лева ведно с лихви за забава в размер на 403,33 лева; ДЗПО - УПФ за самоосигуряващо се лице за 2006 г. в размер на 96,80 лева ведно с лихви за забава в размер на 146,55 лева, както и ЗО за самоосигуряващо се лице за 2006 г. в размер на 52,80 лева ведно с лихвите за забава в размер на 47,42 лева. Установено е, че процесното ревизионно производство е образувано на 28.12.2012 г., с издаването на Заповед № 1206304/28.12.2012 г. от орган по приходите на длъжност началник Сектор в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП, гр. Пловдив. Не е спорно, че ЗВР е връчена лично на ревизираното лице на 03.01.2013 г. За да достигне до извода за материална незаконосъобразност на оспорения РА, съдът е развил съображения за погасяване на задълженията поради изтекъл петгодишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Погасителната давност е юридически факт от категорията на събитията, представляващ определен в закона период от време, след изтичането на който се поражда субективно непритезателно право за длъжника да откаже изпълнение на паричното си задължение. Заявяването на това право в съответното исково производство е основание за съда да отхвърли претенциите на кредитора. Тъй като давността е материалноправен институт, приложение винаги намира нормативната уредба, която е била в сила към момента на възникване на задължението. В случая са приложими разпоредбите на ДОПК, доколкото задълженията по процесния РА са възникнали през 2006 г. Според чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Петгодишният давностен срок за задълженията за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ за самоосигуряващо се лице за процесната 2006 г. е започнал да тече, считано от 01.01.2008 г. и е изтекъл на 31.12.2012 г. По правилото на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. За разлика от преклузията, която свързва началото на течене на срока с образуване на производството, спирането на давностния срок е свързано със започване на административното производство по установяване на съответното публично задължение. Настоящата касационна инстанция споделя извода на АС Пловдив, че към датата на връчване на ЗВР на ревизираното лице е изтекъл петгодишният давностен срок за погасяване на задълженията по РА, описани по-горе. Според чл. 114, ал. 1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. ЗВР от 28.12.2012 г. е връчена на 03.01.2013 г., като връчването е надлежно удостоверено с дата и подпис на получателя - Сивелин Георгиев Сивенов, върху разписката на самата заповед. Именно от тази дата на връчване следва да се приеме, че е започнало производството за установяване на публичните вземания, по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК и до този момент давностният срок е изтекъл. Неоснователно е твърдението на касатора, че изтичането на давностния срок следва да се преценява към момента на издаване на първата ЗВР, а не към момента на връчването й. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Съответно според чл. 216, ал. 1 от ДОПК, недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са изрично посочени видове сделки, сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Следователно, анализът на цитираните разпоредби в ДОПК обосновава извода, че началото на ревизията се поставя не само с издаването на ЗВР, а е необходимо и нейното връчване на ревизираното лице. Съобразно изложеното, като е отменил РА по съображения за изтекла погасителна давност, АС Пловдив е постановил правилно решение. Не е налице твърдяното от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,