Решение № 3902 от 11.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. Евстатиева от гр. Велико Търново, чрез адв. Миланова, срещу решение 495/31.10.2022 г., постановено по адм. дело 123/2022 г. по описа на Административен съд Плевен. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед РД-12-344/13.08.2019 г. на зам. кмета Териториално развитие на Община Плевен, ведно със законните последици. Ответникът зам. кмет Териториално развитие на Община Плевен, чрез юрк.Стойчев, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски- юрк.възнаграждение. Ответниците К. Петракиева, М. Долп и А. Иларионова не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед РД-12-344/13.08.2019 г. на зам. кмета Териториално развитие на Община Плевен, с която на основание чл.225а,ал.1 във връзка с чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж , съставляващ Навес над съществуващи сгради с идентификатори 56722.661.346.1 и 56722.661.346.4 , изпълнен над съществуващата сграда с идентификатор 56722.661.346.4 с предназначение постройка на допълващото застрояване /ЗП 13м2/ и частично над сграда с идентификатор 56722.661.346.1 с предназначение жилищна сграда /ЗП 17м2/, в УПИ XIX-8790, кв. 26 по плана на град Плевен . Прието е, че заповедта е издадена от компетентният орган, в съответствие с изискванията на чл.59 АПК и при спазена административна процедура. Установено е ,че навеса съставлява строеж по смисъла на т.38, §5 от ДР на ЗУТ, изграден без разрешение за строеж след 2016г., към който момент адресата на заповедта е придобил собствеността върху сградите на основно застрояване и част от имота. Обсъдени са подробно констатациите на двете съдебно-технически експертизи и са изведени мотивирани изводи за вида на строително-монтажните работи тухлена зидария от 1,20м, стоманобетонов пояс, дървени греди с различно сечение и анкерни болтове за прикрепване на дървената конструкция към съществуваща фасадна стена и др. Мотивиран е и извод за липса на изискванията за търпимост на строежите по § 16 от ПР на ЗУТ и по §127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221,ал.2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 33/07.12.2018г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото от приетите съдебно-технически експертизи обстоятелството, че се касае за незаконен строеж с описаните параметри в заповедта, които съвпадат изцяло с установяванията на вещите лица изпълнен дървен навес /покривна конструкция/ върху три ограждащи стени от тухли и стоманобетонов пояс с геобразна форма, двускатен, покрит с керемиди с размери 10,65м/2,56м//3,50м., върху две от съществуващите сгради на допълващо застрояване с идентификатори 56722.661.346.1 и 56722.661.346.4 . Установено е ,че строежа е извършен след 2001г. /около и след 2016г./. Следователно процесния незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ, така и по §127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./,тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. - §127,ал.1 ЗУТ. С оглед на това изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл.225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Неоснователно се явява възражението на касаторката по отношение на адресата на заповедта, тъй като той е определен при спазване изискванията на чл.225а, ал.5 от ЗУТ във връзка с §3, ал.1 от Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено , а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Решението следва да се обезсили по отношение на настоящите ответници и заинтересовани страни в първоинстанционното производство К. Петракиева, М. Долп и А. Иларионова, които не са извършители / собственици на незаконния строеж, а съсобственици на имота и сигнализатори за извършваното незаконно строителство. В производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл.225а от ЗУТ , страни са компетентният административен орган /в случая зам. кмета Териториално развитие на Община Плевен/ и адресата на административния акт собственика или извършителя на строежа, чието премахване е разпоредено. Трети лица, вкл. подалите сигнала, а също и съсобствениците на имота, нямат качеството на заинтересовани лица, тъй като заповедта не създава задължения за тях, а възникналите облигационни и друг вид отношения се уреждат по общия исков ред. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от зам. кмета Териториално развитие на Община Плевен, касаторката дължи разноски в размер на 100лв, съставляващи мин.юрк.възнаграждение определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал.3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,