Решение № 806 от 17.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14287/2018 г.

Решение № 806 от 17.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14287/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет (ОбС) – Ветово, чрез адв. Т. Бойчева и адв. М. Карачорова, срещу Решение № 31 от 5.10.2018 г., постановено по адм. д. № 267 по описа на Административен съд – Русе (АС – Русе) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на кмета на Община Ветово, е отменено Решение № 426 по Протокол № 49 от 27.04.2018 г. от заседание на Общински съвет – Ветово, с което на основание чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 29а, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) ОбС – Ветово е одобрил щат и структура на звеното, което подпомага работата на ОбС – Ветово и неговите комисии и осъществява организационно – техническото и административно обслужване на тяхната дейност, както следва: 1. Технически сътрудник "Канцелария, протокол, Общински съвет" – 2 броя; 2. Юрисконсулт – 1 брой и е възложил на кмета на Община Ветово да внесе за разглеждане и одобрение от ОбС Ветово щат и структура на общинската администрация, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, а при условията на евентуалност се твърди, че е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Становището за недопустимост на съдебното решение се мотивира с твърдението, че оспореното пред първоинстанционния съд решение на ОбС – Ветово не съставлява индивидуален, общ или нормативен акт. Същото пресъздавало правилата по чл. 29а, ал. 1 - 6 ЗМСМА, като с този акт ОбС – Ветово е упражнил разписаните в посочена норма права, както и в чл. 21, ал. 1, т. 2 от същия закон. Наред с това, за първоинстанционния жалбоподател липсва правен интерес от предявеното оспорване. Излагат се съображения по същество на спора. Иска се отмяната на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – кметът на Община Ветово оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Изразява становище, че решението е недопустимо, като постановено по жалба срещу решение на ОбС – Ветово, което не подлежи на обжалване. Предлага се обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по съображения досежно допустимостта на обжалваното решение. Първоинстанционният съд приел, че оспореното решение на ОбС – Ветово е подлежащ на оспорване акт, доколкото представлява волеизявление на административен орган, с което формално се създава задължение на кмета на общината в това му качество да извърши определени правни действия. С подаването на жалбата до съда кметът на общината е упражнил предоставеното му законово правомощие по чл. 45, ал. 5, изр. 1 ЗМСМА. Според съда в случая кметът, като орган на местната власт, упражнява предоставеното му процесуално право с цел осигуряване и засилване принципа на законност в сферата на местното управление. Приел, че оспорването е насочено срещу подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт. По същество изложил подробни съображения, въз основа на които отменил спорното Решение № 426 от 27.04.2018 г. на ОбС – Ветово. Решението е валидно, но е недопустимо. Неправилна е направената от АС – Русе преценка за допустимост на първоинстанционната жалба на кмета на Община Ветово. Основателни са касационните оплаквания за недопустимост на обжалваното съдебно решение поради постановяването му по жалба на кмета на общината срещу решение на ОбС – Ветово, което не подлежи на оспорване. Последното не разкрива белезите на индивидуален административен акт, нито е общ или нормативен административен акт. Решението на ОбС - Ветово е акт с вътрешноведомствен и организационен характер по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, който предвид съдържанието, което има не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по жалбата на кмета на Община Ветово и е изключен от приложното поле на АПК. В допълнение, задълженията на кмета на общината произтичат от закона, поради което доводът на ответника по касационната жалба, че с решението "формално се създават задължения за кмета на общината" не може да обоснове обратни изводи, нито интерес от оспорване. Предвид изложеното и поради наличието на касационно основание чл. 209, т. 2 АПК за недопустимост на решението, предмет на касационна проверка, на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК то следва да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба на кмета на Община Ветово, а делото следва да бъде прекратено. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение