Решение № 2733 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12109/2009 г.

Решение № 2733 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12109/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - със седалище в Благоевград против решение № 469/23.07.2009 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 385 по описа за 2009 г. на този съд, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 25/22.02.2008 г. на Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград", в частта установяваща по основание и размер задължение на "В и К" ЕООД - Благоевград, като дължима сума за водовземане по Разрешително за водоползване № 0334/06.06.2001 г., издадено от Зам.-министъра на околната среда и водите, изменено с Разрешително за водоползване № 334 - 1/01.08.2003 г., издадено от Директора на БД "Западнобеломорски район - Благоевград", за останалите водни обекти по поречие Струма, поречие Места и Баненско езеро, общо в размер на 63 842,10 лева. В полза на БД "Западнобеломорски район - Благоевград" е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 235,19 лева. В касационната жалба се твърди, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон (Закона за водите, чл. 2, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 4 и чл. 6 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г.), необоснованост. Касаторът счита, че съдът неправилно не е кредитирал заключението по СТЕ, защото данните от мониторинга на "В и К" ЕООД не са били оспорени от БД "Западнобеломорски район - Благоевград". Първоначалното разрешително е изменено, като на дружеството е вменено задължението да заплаща такса за водоползване за действителната категория на водата във водоизточниците. В чл. 56, ал. 1 от Закона за водите липсвало изискване категорията на водата да е посочена в самото разрешително за водоползване. Неправилно бил определен размера на таксата по старите водни количества, посочени в разрешителното за водоползване, чийто срок на действие е изтекъл на 31.12.03 г. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - Директорът на БД "Западнобеломорски район - Благоевград" я е оспорил с доводи, изложени в подробни писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от ст. юрисконсулт Кр. Тодоров. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано било прието в решението, че констатациите в СТЕ почиват на данни, снети от едностранни изпитвания на водите. Заключението по СТЕ е неотносимо към решаването на правния спор, доколкото категорията на повърхностните води не може да се оспорва в производството по оспорване на АУПДВ. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че за разрешеното право на водовземане "В и К" ЕООД - Благоевград дължи заплащането на такса за водовземане от повърхностни водни обекти съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ, изчислена на основание § 9 от ПЗР на ЗВ за периода 01.01.2001 г. до 31.12.2006 г.. Нейният размер е формиран по методиката, определена в раздел I на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект и на базата на разрешения годишен воден обем по разрешителното, съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗВ във вр. с чл. 6 от Тарифата вр. с чл. 194, ал. 6 от ЗВ. Съобразена е категорията на водата от водните обекти и корекционния коефициент по чл. 2, ал. 2, т. 1 при първа категория повърхностни води. В решението е посочено, че всички водоизточници по разрешително № 0334/01 г. за водовземане за питейно - битови нужди са от I категория. Споровете относно категорията дружеството е могло да заяви пред органа при издаване на разрешителното. В този смисъл съдът не е кредитирал заключението по СТЕ, допълвайки още, че изводите на експерта за втора категория са направени въз основа на едностранни изпитвания от страна на "В и К" ЕООД - Благоевград. Поради липсата на монтирани измервателни устройства таксата за разрешено водовземане се определя на базата на разрешения годишен обем вода. При определяне размера на таксата органът е изходил от общия разрешен лимит по години водните количества за водохващанията, за които дружеството е подало информация, че не използва, съобразявайки и заявените количества. Съдът не е дал вяра на заключението по СИЕ, защото неговите констатации са изготвени въз основа некредитираното заключение по СТЕ. Решението в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила. При неговото постановяване административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. В същността си първото оплакване се изразява в неправилно определяне категорията на повърхностните води - вместо първа категория се твърди, че те са втора категория. По този въпрос първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат приповтаряни. Съдебната практика е константна по въпроса, че категорията на водите не може да бъде оспорвана в производството, образувано по оспорване на АУПДВ. Такова оспорване "В и К" ЕООД е могло да направи в производството по издаване на разрешителното за водоползване, което представлява влязъл в сила индивидуален административен акт. В разрешително за водоползване № 0334/06.06.2001 г. е посочена I категория повърхностни води. Изводът на съда, че разрешителното не е било изменено относно категорията на повърхностните води по реда на чл. 72 и сл. от ЗВ, е обоснован. Изменението касае срока, но не и категорията на водите. От една страна е видно, че Разрешително за водоползване № 0334/06.11.02 г. не съдържа твърдяната от жалбоподателят втора категория повърхностни води. От друга страна - в края на разрешителното е записано, че сумарното разрешено водно количество, сумарният разрешен лимит, условията на водоползване и всички останали клаузи не се променят. В тази връзка са правилни възраженията на представителя на БД "Западнобеломорски район - Благоевград", че данните от мониторинга на "В и К " ЕООД - Благоевград са съпоставени с останалите писмени доказателства (Разрешително, издадено от министъра на околна среда и водите, заповед № РД - 272/03.05.01 г. на министъра на околната среда и водите за категоризация на повърхностните води във водните обекти или части от тях). Цитираната заповед е издадена на основание ЗВ и приложението към чл. 1, ал. 1 от Наредба 7 за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води. Заповедта е влязла в сила. В този смисъл заключението по СТЕ правилно е преценено, като неотносимо към спора. Възражението на жалбоподателя за водните количества от които е следвало да се изчисли таксата за водоползване за периода от 01.01.2004 г. до датата на подаване на 18 бр. заявления, е обсъдено на стр. 7 от съдебното решение. Липсват отменителни касационни основания, поради което решението в обжалваната част трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на Директора на БД "западнобеломорски район - Благоевград" трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 726,84 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на IА отделение