Решение № 5614 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2017 г.

Решение № 5614 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на С. Т. С., против решение № 735/09.02.2017 г., постановено по адм. дело № 4087/2016 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на закона, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът, регионален инспектор в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" /ГД "ИОКН"/ в Министерство на културата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по жалбата на С. С. против разпореждане от 05.04.2016 г. на регионален инспектор в ГД "ИОКН". С разпореждането на основание чл. 192, ал. 1, т. 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/ спрямо С. е приложена принудителна административна мярка, в качеството му на собственик на имот "Къща на наследници на С. Т. Ш." находяща се в с. Д., със статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност, изразяваща се в задължаването му в срок от 90 дни да предприеме необходимите действия по възстановяване на оригиналното покривно покритие на обекта. От фактическа страна наложената мярка се основава на извършена проверка на място във връзка с извършени незаконосъобразни строителни дейности. С обжалваното решение административният съд е приел, че обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че в съответствие с разпоредбите на Раздел V ЗКН, недвижимото културно наследство подлежи на териториално-устройствена защита, като в нарушение на изискванията на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН и чл. 151 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ жалбоподателят е извършил подмяна на покривното покритие на сграда, недвижима културна ценност. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 168 АПК съдът проверява изцяло законосъобразността на обжалвания пред него административен акт на основанията по чл. 146 АПК, а именно - липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона. Установено е от доказателствата по делото, че органът, наложил принудителната административна мярка притежава компетентност съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 2 ЗКН. Административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, като оспореният в случая не отговаря на изискванията за форма, определени с чл. 59, ал. 2 АПК, конкретно липса на дължимото се изложение на фактически и правни основания за издаването му. Обжалваното пред съда разпореждане се основава на разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2 ЗКН, съгласно която, при упражняване на контролната си дейност инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях. Конкретизацията на принудителните административни мерки, които инспекторите може да прилагат е разписано в разпоредбите на б. "а", б. "б" и б. "в" на чл. 192, ал. 1, т. 2 ЗКН. Неправилно административният съд е обсъждал приложението на б. "а", тъй като на тази разпоредба наложената принудителна административна мярка не се основава. За да бъде приложена принудителна административна мярка, според съдържанието на разпоредбата на чл. 191, ал. 1, т. 2 ЗКН следва да е налице извършено нарушение по този закон. В оспорената не се съдържа нито правно нито фактическо изложение за извършено нарушение на ЗКН, а единствено такива, касаещи статута на собствения на жалбоподателя имот, като архитектурно-строителна недвижима културна ценност и като попадащ в границите на групова недвижима културна ценност. Всъщност статута на имота като единична културна ценност не е и доказан, тъй като се основава на списък от 15.08.1970 г. на НИПК, който списък не се съдържа в административната преписка представена по делото Установеното е от доказателствата по делото и не се спори от страните, че С. е извършил подмяна на покривното покритие на притежаваната от него къща. В обжалваната мярка липсват факти и обстоятелства тази подмяна съставлява ли нарушение на конкретни разпоредби от ЗКН и защо. Режимът на опазване на културната ценност се определя по установеният в закона начин, като този на собствения на С. имот, нито като единична такава, нито като част от групова се установява от доказателствата по делото. При това съдържание издаденото разпореждане се явява немотивирано, съответно незаконосъобразно. Неправилно в обжалваното решение съдът е обсъждал приложението на разпоредбите на Раздел V от ЗКН и чл. 151 ЗУТ, тъй като оспорената принудителна административна мярка не се основава фактически и правно на тях. Отделно от това, за приети за извършени в нарушение на чл. 84 ЗКН и чл. 152, ал. 2 ЗУТ строително монтажни работи от С., на основание чл. 195, ал. 4 ЗУТ е издадена заповед от кмета на О. С., с която също е наредено възстановяването на автентичното покривно покритие на притежаваната от него сграда. Липсата на мотиви към административния акт е достатъчно основание за отмяната му. Съдът не е длъжен да установява, какви са били съображенията на административния орган, приложил принудителната административна мярка, а следва да провери тяхната законосъобразност и правилност. При липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. Преценката на административния акт не може да се основава на предполагаемата воля на административния орган, а се дължи на действително изразената такава. В случая разпореждането на регионалния инспектор в ГД "ИОКН" не отговаря на законовите изисквания, при което се явява незаконосъобразно. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение По изложените съображения, решението на административния съд като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отмени, като незаконосъобразно, разпореждане от 05.04.2016 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадено от регионален инспектор в ГД "ИОКН". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение