Решение № 13345 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2020 г.

Решение № 13345 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Али, [населено място], [област], чрез проц. си представител адв. Д. Рангелов, против решение № 838/27 ноември 2019 г., постановено по адм. д. № 401/2019 г. по описа на Административен съд Хасково. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата в смисъл, че не е изследвано обстоятелството търпим ли е строежът и в тази връзка неподлежащ на въвеждане в експлоатация. Предлага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за изследване на това обстоятелство. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Али против заповед № 210/13 февруари 2019 г., издадена от кмета на община Хасково, с която на осн. чл. 178, ал. 6 ЗУТ е забранено ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж "Млекопункт", намиращ се в общински път, източно от УПИ ІІІ-326 по плана на с. Елена, община Хасково и собственост на М. Али. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Процесният строеж е пета категория и подлежи на въвеждане в експлоатация по реда, определен в чл. 177 и чл. 178 ЗУТ. Налице са фактическите и материалноправни предпоставки на чл. 178, ал. 6 ЗУТ за издаване на процесния акт. Както в съставения констативен акт, така и в заповедта е отразено, че млекопунктът се ползва без да е въведен в експлоатация и това обстоятелство е безспорно установено от първоинстанционния съд. Така постановеното решение е съответно на материалния закон. По делото е установен фактът че процесният строеж е пета категория и че същият се ползва без да е въведен в експлоатация. Хипотезата на приложимата правна норма - чл. 178, ал. 6 ЗУТ изисква липса на въвеждане на обекта в експлоатация по предвидения за това ред и установяване ползването на невъведения в експлоатация обект. Въвеждане на обекта не е установено, но е установено ползването му, поради което диспозицията на нормата изисква от органа да забрани ползването на обекта като невъведен в експлоатация по изискуемия ред. Фактът на ползването на строежа, без да е въведен в експлоатация по нормативно установения ред, е безспорен. Поради това, като е приел, че релевантните за издаване на административен акт, със съдържание като оспорения, факти са осъществени, административният орган е издал съответен на материалните норми акт. Крайният извод на съда за валидност и законосъобразност на атакувания административен акт е съответен на материалния закон. В разглеждания аспект въпросът дали строежът е законен строеж, както и търпим ли е той, е извън обсега на предмета по делото. Забраната по чл. 178, ал. 6 ЗУТ се налага тогава, когато строежът не е въведен в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ и този факт е релевантен при преценката на нейната законосъобразност. Забраната за ползване се налага именно с такава цел - да преустанови ползването на строеж, който не се ползва по предназначението си или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация, без значение законен ли е или не. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в отговора по касационната жалба, на Община Хасково следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав