Решение № 6519 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 723/2017 г.

Решение № 6519 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 723/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. С. М., Й. Б. Й., А. Л. Й., Л. М., В. М., В. М., М. /М. М./ М., Т. Б. Г., С. Ц. Д., М. Б. Х., всички чрез процесуалния им представител срещу решение № 6540 от 28.10.2016 г. по адм. дело 10584/2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на посочените лица, както и на Й. К. Й., Н. В. Й. М. Р. Н. К. Д. Н. против заповед № РД-21-001/10.09.2015 г. на областен управител на област С. С молба от 09.12. 2016 г. адв. Г. е направил изявление от името на Й. К. Й., Н. В. Й., М. Р. Н., К. Д. Н., че се присъединяват към касационната жалба и я поддържат. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение, като настоящият състав квалифицира оплакванията им като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите считат, че съдът не е изследвал и анализирал представените доказателства и неправилно приел, че имотът е публична общинска собственост към момента на подаване на заявлението за обезщетение. Молят обжалваното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да признае правото на касаторите на парично обезщетение. Ответникът - Областният управител на област С., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни Л. К. К., В. Н. Й. и И. Н. Й. не вземат становище. Заинтересованата страна Д. И. Й. предоставя на съда да вземе решение по делото, като заявява, че тя и дъщеря и И. Н. Й., като наследници на Н. В. Й., са се отказали от наследството на последния. Не представя доказателства за това. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба на А. С. М., Й. Б. Й., А. Л. Й., Л. М., В. М., В. М., М. /М. М./ М., Т. Б. Г., С. Ц. Д., М. Б. Х. е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Съдът намира, че лицата Й. К. Й., Н. В. Й., М. Р. Н., К. Д. Н. не могат да имат качеството на касатори по делото. Първата причина за това е, че съгласно служебните справки от НБД "Население" Й. К. Й. е починала на **** г., Н. В. Й. е починал на *** г. и М. Р. Н. е починала на *** г., следователно и тримата не са били живи още към момента на подаване на жалбата пред първоинстанционния съд. Съответно и естествено няма данни те да са упълномощавали адв. Г. за процесуално представителство пред съда. Това води до недопустимост на съдебното решение по отношение на починалите преди образуване на съдебното производство лица. Настоящият касационен състав служебно е издирил и конституирал наследниците им по делото. К. Д. Н. е единствена наследница на М. Р. Н. и е била страна по делото пред първата инстанция, упълномощила е адв. Г. да я представлява, но заявлението от 09.12.2016 г. е подадено три дни след срока за касационно обжалване. Поради това касационната жалба на К. Н. следва да бъде оставена без разглеждане. Независимо от това, К. Д. Н. следва да участва по делото като заинтересована страна, доколкото е страна и в първоинстанционното производство. Производството пред АССГ е образувано по жалба на М. Г. М., лично и като пълномощник на С. Ц. Д., Й. К. Й., Л. К. Н., Н. В. Й., А. Л. Й., М. Р. Н., К. Д. Н., Й. Б. Й., М. Б. Х., Т. Б. Г., М. /М.-М./ М., Л. М., В. М., В. М. срещу заповед № РД-21-001/10.09.2015 г. на областен управител на област С.. Жалбата е подписана и от адв. Г., който обаче, както се посочи, няма пълномощно за Й. К. Й., Н. В. Й., М. Р. Н. и Л. К. К.. М. Г. М. е починала на ***** г., в хода на процеса, и като нейна наследница е конституирана А. С. М., която е упълномощила адв. Г. да я представлява. АССГ е установил, че със заявление рег. № РД-97-00-3944/14.10.1998 г., адресирано до областния управител на област С., наследниците на Д. В. М. - М. Г. М., С. Ц. Д., Й. К. Й., Л. К. Н., Т. Б. Н., Т. Б. Г., М. Б. Х., Й. Б. Й., Н. В. Й., А. Л. Й., М. Р. Н., К. Д. Н., М. А., Л. М., В. М. и В. М., на основание чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, са поискали обезщетение за одържавен недвижим имот: празно място с площ от 3635 кв. м., с пл. № 1128, м. "Красна поляна - Барите - Тресулите - I ет. ", кад. лист № 378 по кадастралния план от 1980 г. В заявлението е посочено, че е незаконно отнет, като върху него е създадена т. нар. "Юбилейна гора", както и че предпочитан начин на обезщетение е друг равностоен имот или връщане на имота, а като крайна възможност компенсаторни записи. Първоинстанционният съд е приел, че към заявлението са приложени нотариален акт; удостоверения за наследници, скици и удостоверения, но реално по преписката липсват доказателства, че страните по делото-физически лица са наследници на Д. В. М. Съдът е приел, че по това обстоятелство страните не спорят. Със заповед № РД-15-322/30.08.2000 г. на областен управител на област С., поправена със заповед № РД-15-322/20.10.2000 г. на същия е отказано да се уважи искането за възстановяване собствеността върху посочения по-горе имот. С влязло в сила на 20.12.2002 г. съдебно решение от 21.10.2002 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. дело № 557/2001 г., заповедите са обявени за нищожни, поради липса на компетентност на издалото ги лице и преписката е върната за ново произнасяне на областен управител на област С. С последваща заповед № РД-21-001/10.09.2015 г. областен управител на област С. е уважил искането за обезщетяване с компенсаторни записи, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ, с мотиви, че процесният имот не е отчужден по законоустановения ред от държавата, за него няма данни за отчуждително - обезщетителни процедури, както и че имотът е включен в мероприятие "Юбилейна гора", което е реализирано и представлява залесена площ. В удостоверения № ДИ-94-00-41/19.04.1996 г. и № ДИ/94-00-123/06.10.1998 г., издадени от район "Красна поляна", писмо № 1124-00-283/06.07.2000 г. на зам.-кмета на Столична община и писмо изх. № 6600-237/22.05.2001 г. на секретаря на Столична община, се установява, че имот пл. № 1128 не е актуван за държавен, няма държавен или общински произход, както и не са открити данни за проведени отчуждително-обезщетителни процедури. От писмо рег. № РГР-92-00-230/99/01.10.2002 г. на директора на Дирекция "Архитектура и градоустройство" и писмо рег. № РД-07-00-164/05.10.2006 г. на кмета на район "Красна поляна" се установява, че стар имот с пл. № 1128 попада в регулационния план на м. "Барите - Тресулите - Факултета" /Юбилейна гора/, одобрен със заповед № 144/16.04.1969 г. в територия с отреждане: СГНС - парк /Юбилейна гора/, а по регулационния план на м. "Факултета" - част 2, одобрен със заповед № РД-50-09-251/08.05.1987 г., попада в парцел II, отреден за озеленяване. По застроителния и регулационен план на м. "Факултета" - част 2, одобрен с Решение № 25 по Протокол № 24/30.01.2001 г. на Столичен общински съвет /СОС/, процесният имот попада в територия, отредена за "Опвр" /озелени площи с висока растителност/, като върху него попадат част от УПИ II-за озеленяване, кв. 93, и част от УПИ III-за озеленяване, кв. 94, за които са съставени актове за общинска собственост № 740/19.01.2006 г. и № 741/19.01.2006 г. Съгласно писмо изх. № РА-92-00-357/16.08.2011 г. на директора на дирекция "Архитектура и градоустройство" по Общия устройствен план на Столична община, приет с решение № 960.27/16.12.2009 г. на Министерския съвет, процесният имот попада в устройствена зона "За градски паркове и градини" с допустими параметри на застрояване: макс. плътност - 1%, макс. К. - 0.06, мин. Озеленяване 85 % /мин. 2/3 от парка е с висока дървесна растителност/ и минимален размер на УПИ - 1 ха. С оспорената заповед областният управител на област С. е уважил искането на М. Г. М., С. Ц. Д., Й. К. Й., Л. К. Н., Н. В. Й., А. Л. Й., М. Р. Н. и К. Д. Н., като наследници на Д. В. М. за обезщетяване с компенсаторни записи по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ за процесния имот. В мотивите на заповедта е прието, че процесният имот е бил собственост на техния наследодател, че няма проведени отчуждително-обезщетителни процедури, а имотът е отнет за мероприятието "Юбилейна гора", което е реализирано и представлява залесена площ. При така установените факти, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна. Изложил е мотиви, че имотът не е станал публична собственост след датата 25.02.1992 г., тъй като още в периода 1969 - 1987 г. е било реализирано мероприятието "Юбилейна гора", което е свързано с "трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение" по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗОбС, поради и което процесният имот по своето предназначение е имал характер на публична общинска собственост още към влизането в сила на ЗВСОНИ. Съдът е отчел и обстоятелството, че никъде в подаденото заявление рег. № РД-97-00-3944/14.10.1998 г. не е било направено искане за обезщетяване по действителни пазарни цени. Като допълнителен аргумент АССГ изтъква, че заявлението не е било подписано от всички наследници на Д. В. М. Решението е правилно. Не са налице сочените от касаторите касационни основания. Не е спорно и е признато от адв. Г., че наследниците на Д. М. не са упълномощили писмено заявителката М. М. Върху заявлението са положени само подписите на посочените в оспорената заповед правоимащи, а именно М. Г. М., С. Ц. Д., Й. К. Й., Л. К. Н., Н. В. Й., А. Л. Й., М. Р. Н. и К. Д. Н.. Останалите заявители не са подписали заявлението, следователно не може да се приеме, че са подали искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ в срока по чл. 6 ЗОСОИ, в редакцията му към момента на подаване на искането. За разлика от реституцията на земеделски земи, подаденото от един наследник искане по ЗОСОИ не ползва останалите наследници. Действително, процесуалният закон /Законът за административното производство (отм.) към момента на започване на производството не изисква форма на упълномощаването, но при всички положения същото следва да бъде доказано. Именно такива доказателства не са представени, нито в административното, нито в съдебното производство. Напротив, и в съдебното производство се установи извършване на съдопроизводствените действия от починали лица, без надлежно учредена представителна власт. Освен това, по преписката липсват данни останалите жалбоподатели да са наследници на Д. В. От свидетелство на Столична община, VI районно кметство от 1924 г. е видно, че единствен наследник на това лице е майка му К. В. По дело няма доказателства какви наследници е оставила тя. Доколкото този въпрос не е повдиган от ответника в административното производство, може да се приеме, че фактът на наследяването е безспорен, но само по отношение на адресатите на заповедта, а именно М. Г. М., С. Ц. Д., Й. К. Й., Л. К. Н., Н. В. Й., А. Л. Й., М. Р. Н. и К. Д. Н. Правилен е и изводът на АССГ, че заявителите не са посочили като начин на обезщетяване паричният по действителни пазарни цени, а съгласно чл. 6 ЗОСОИ заявителите посочват изрично начина на обезщетяване в искането и в предвидените от закона срокове. Правилен е и крайният извод на АССГ, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 2, ал. 7 ЗОСОИ. Настоящата инстанция изцяло възприема изложените в съдебното решение съображения за неприложимостта на посочената разпоредба. Според нейната редакция след изм. в ДВ, бр. 25/2001 г., само когато имотът е превърнат след 25.02.1992 г. в публична собственост на държавата по закон или с решение на министерския съвет, или на общината с решение на съответния общински съвет, той се заплаща на собствениците по действителни пазарни цени към деня на влизане на закона в сила. Правилно в случая е установено, че отреждането на имота за залесяване и озеленяване, както и реализирането на мероприятието са осъществени далеч преди 1992 г. и след 25.01.1992 г. няма промени в неговия статут, а само констатации, че същият представлява публична собственост. Следва да се има предвид и че разпоредбата на чл. 2, ал. 7 ЗОСОИ /предишна чл. 2, ал. 6/ е била обект на контрол за конституционосъобразност - решение № 4 от 11.03.1998 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конст. д. № 16/97 г. В т. 8. от мотивите към това решение са разгледани различни хипотези на закона, в които се споменава датата 25.02.1992 г. Конституционните съдии изразяват идеята, че ако промяната в статута на имота е настъпила след тази дата, той реално ще представлява възстановена собственост по силата на самия закон /в случая чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ/. Ако обаче след тази дата той е станал публична държавна или общинска собственост, собствениците се обезщетяват по предвидения в чл. 2, ал. 7 ЗОСОИ ред. Ясно е посочено, в кои случаи обезщетението се определя по пазарни цени, а именно в случаите, когато реституираната частна собственост се е превърнала в публична след 25.02.1992 г., какъвто не е настоящият случай. В случая имотът, подлежащ на реституция, а заварен от ЗВСОНИ като публична собственост. Поради това лицата, от които е отнет, получават компенсаторни записи. В т. 8.В от решението изрично е посочено че "... всяко разпореждане върху възстановената на 25.02.1992 г. по пътя на реституцията частна собственост, макар и от държавата, представлява отчуждаване, поради което е свързано със заплащане равностойността върху имота". В решението е прието за безспорно съществуването на публична държавна собственост към датата 25.02.1992 г. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна. Решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 24, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. за настоящата инстанция. По изложените по-горе съображения следва да се остави без разглеждане касационната жалба на Й. К. Й., Н. В. Й., М. Р. Н., К. Д. Н., тъй като решението за нея е влязло в сила. Производството по отношение на тях не се прекратява, тъй като К. Н. и съответно наследниците на останалите три лица са заинтересовани страни по делото. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение