Решение № 385 от 24.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 968/2011 г.

Решение № 385 от 24.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 968/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 550 от 5.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на П. Д. А., представлявана от адв. К. от Б., на въззивно решение № 58 от 7.07.2011 г. на БАС, постановено по в. гр. д. № 138/2011 г. С това решение е потвърдено решение № 73 от 15.03.2011 г. по гр. дело № 1670/2010 г. на БОС, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 23 СК (отм.), предявен от П. Д. А. против И. А. И., Р. А. И. и Д. А. А., за установяване недействителност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №..., том ...., peг. №...., д. №..../.... г. на нотариус Л. К., peг. №....., с район на действие Районен съд Бургас. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, поради нарушение на процесуалните правила. Ответниците по касация И. А. И., Р. А. И. и Д. А. А. вземат становище за неоснователност на жалбата. С цитираното по-горе определение № 550 от 5.07.2012 г. касационното обжалване е допуснато за извършване на преценка за допустимостта на решението. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по предявен от П. Д. А. против И. А. И., Р. А. И. и Д. А. А. иск с правно основание чл. 23 СК (отм.), за установяване недействителност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №...., том...., peг. №.... , д. №..../..... г. на нотариус Л. К., peг. №...., с район на действие Районен съд Бургас. В исковата молба и в хода на производството ищцата е поддържала, че е преживяла съпруга на прехвърлителя по сделката А. И. А., починал на.....г.; че предмет на сделката, материализирана в нотариален акт №.... от.....г., том...., peг. №....., д. №...../.... г. на нотариус Л. К., peг. №...., с район на действие Районен съд Бургас, е семейното жилище и разпореждането в полза на ответниците И. А. И. и Д. А. А. - деца на А. И. А. от предходен брак, извършено по време на брака на сина му с третата ответница Р. А. И., е направено без нейно съгласие и без разрешение от районния съд - тоест в нарушение на нормата на чл. 23 СК (отм.). Поддържала е и това, че процесният имот е придобит в режим на СИО от А. И. А. и първата му съпруга Й. К. А.. След смъртта на последната, настъпила на 5.08.1985 г. имотът станал съсобствен между вече починалия й съпруг и неговите деца - ответниците И. А. И. и Д. А. А. при права 4/6 идеални части за А. И. А. и по 1/6 идеална част за И. А. И. и Д. А. А.. С оглед горните твърдения е сезирала съда с искане да се обяви за недействителна спрямо нея извършената разпоредителна сделка досежно 4/6 идеални части от семейното жилище. С атакуваното въззивно решение е потвърдено решение № 73 от 15.03.2011 г. по гр. дело № 1670/2010 г. на БОС, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 23 СК (отм.) като неоснователен. За да постанови този резултат въззивният съд след анализ на доказателствата по делото е обосновал извод, че процесният имот е имал характер на семейно жилище, но е бил съсобствен между починалия съпруг на ищцата и децата му от първия брак, поради което и извършената разпоредителка сделка е по своя характер способ за ликвидиране на съсобствеността; че съгласието на съпруга-несобственик по смисъла на чл. 23 СК /отм./ за разпореждане със семейното жилище е необходимо единствено в случай, че жилището е еднолична собственост на другия съпруг или разпореждането с притежаваната идеална част е в полза на трети лица несобственици. Отделно от това е обосновал и извод, че с оглед събраните доказателства в процесния случай е установено безспорно наличието на предварително дадено от ищцата съгласие за сключване на сделката. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че обжалваното решение, с което е разгледан по същество иска по чл. 23 СК (отм.) е процесуално недопустимо. Процесуалната легитимация определя принадлежността на правото на иска и следва от правните твърдения в исковата молба, които обуславят не само процесуалната легитимация на ищеца, но и процесуалната легитимация на ответника. Според чл. 23 СК (отм.), когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг, а ако липсва съгласие с разрешение на районния съд. Легитимиран да предяви иска за обявяване недействителността на разпоредителната сделка с недвижим имот на основание чл. 23 СК (отм.) е съпругът-несобственик, а легитимирани като ответници са двете страни по оспорената разпоредителна сделка; съпругът - собственик, съответно неговите наследници и приобретателят. Съгласието по чл. 23 СК (отм.) не е елемент от фактическия състав на сделката. По своя характер то е изискване, което обуславя правното действие на извършеното разпореждане. Със съгласието се взема положително отношение към извършеното разпореждане и се допуска неговото правно действие, затова може да бъде дадено и след сключването на сделката. Касае се до висяща недействителност, която се трансформира в действителност с даване на съгласие от съпруга - несобственик. При оспорването му по чл. 23 СК (отм.), договорът не е нищожен, поради противоречие със закона, а относително недействителен. Договорът е породил действие между разпоредилия се съпруг и третото лице, но е непротивопоставим на съпруга - несобственик, само дотолкова, доколкото може да засегне негови права върху семейното жилище. Следва да се има предвид, че предвиденото с нормата на чл. 23 СК (отм.) изискване за наличие на съгласие е гаранция срещу накърняване интересите на семейството. С това правило се ограничава правото на лична собственост и затова то не може да се тълкува разширително. По настоящето делото искът е предявен от съпругата - несобственик, след смъртта на разпоредилия се съпруг. Ищцата няма правен интерес от предявения иск, тъй като към този момент, тя вече не е негова съпруга, а наследница без никакви права върху "семейното жилище". Правният интерес на ищцата да обяви прехвърлянето за непротивопоставимо, като съпруг - несобственик, е обусловен в случай на развод или унищожаване на брака, при определяне на мерките относно ползването на семейното жилище, но със смъртта на съпруга й, бракът е прекратен и това вече е правно невъзможно, или в случай на изпълнение върху имота срещу нея, като съпруга - несобственик, но тя вече няма това качество. При изложените съображения предявеният иск по чл. 23 СК (отм.) е недопустим поради липса на правен интерес от иска за съпруга - несобственик. Наличието на правен интерес за страната от завеждане на иска е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. При липсата на такъв, производството по делото се прекратява. В процесния случай първоинстанционният съд е разгледал и е постановил решение по същество по един недопустим иск. Този порок не е констатиран от въззивния съд, който с постановеното решение е потвърдил съдебния акт на първата инстанция. Извършените процесуални действия и бездействия на съда при разглеждането на спора и произнасяне на съдебния акт, в контекста и на изложеното по-горе, имат пряко отношение към допустимостта на постановеното решение, а за нея ВКС е задължен да следи служебно, дори и без изтъкнати доводи и съображения в касационната жалба по този въпрос съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС на РБ от 19.II.2010 г. Изложеното обуславя недопустимост на постановените от инстанциите по същество съдебни актове, поради което настоящият състав приема, че по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК обжалваното решение и потвърденото с него такова следва да бъдат обезсилени и производството по делото се прекрати. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.