Решение № 4728 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1006/2021 г.

Решение № 4728 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1006/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Л. против решение № 4808 от 08.09.2020 г. по адм. дело № 13056/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Л. против отказ № РПД19-РД56-10/21.05.2019 г. на главния архитект на район "Подуяне", Столична община, за узаконяване на строеж: "Пристойка а един и два етажа към съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ XVI-672, кв. 321 м. "Левски к-с Ботевградско шосе-IIч.", гр. София по действащия подробен устройствен план, с административен адрес: гр. София, [улица]. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като строежът е търпим. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските и делото да бъде върнато на Административен съд София – град за ново разглеждане от друг състав. Ответникът – главен архитект на район "Подуяне", Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения отказ за узаконяване с материалния закон също се споделя от настоящата инстанция. Административното производство е образувано по заявление вх. № 9400-558/11.03.2013 г., подадено от жалбоподателя Л., за узаконяване на "Пристойка на един и два етажа към съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ XVI-672, кв. 321 м. "Левски к-с Ботевградско шосе-IIч.", гр. София по действащия подробен устройствен план, с административен адрес: гр. София, [улица]. Строежът представлява пристройка на един етаж, изградена на границата със съседния XVII-671, кв. 321 и на уличната регулационна линия, с размери 1, 75 м. / 1, 45 м. и височина 3 м. и на два етажа към съществуващата в имота жилищна сграда, с размери 3. 52 м. /1. 86 м. и височина около 6 м. До втория етаж се стига чрез метална вита стълба. Върху втория етаж на пристройката е оформена тераса, покрита с метална конструкция. Строителството е извършено от Л. през 1997 г., без строително разрешение и одобрени инвестиционни проекти. Такива не са представени от извършителя и в указания в административното производство 6 – месечен срок. Обстоятелството, че инвестиционен проект за строежа не е изготвен, се признава и в касационната жалба. При тези факти, при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на постановения отказ за узаконяване на строежа. Съгласно § 127, ал. 2 и ал. 4 от ПЗР на ЗИД ЗУТ (ДВ бр. 82/2012 г.) строежи по § 184 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, след представяне на необходимите по чл. 144 ЗУТ документи в указания от органа срок. Текстовете се отнасят за строежи, извършени до влизане в сила на ЗИД ЗУТ (ДВ бр. 65/22.05.2003 г.). В случая административният съд правилно приема, че предмет на искането за узаконяване е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изпълнен без разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, който с оглед времето на извършване попада в обхвата на § 184 ЗИДЗУТ (ДВ бр. 65/2003 г.). Законосъобразно е и заключението, че предпоставките за узаконяване на строежа не са изпълнени, тъй като въпреки дадените в хода на административното производство указания с подходящ срок за изпълнение, инвестиционни проекти с доказване на възможността за узаконяване не са представени от заявителя. Липсата на документи по чл. 144 ЗУТ, каквито, както жалбоподателят сам признава, не са изготвени и към момента, е достатъчно основание за постановения отказ за узаконяване съгласно § 127, ал. 5 ПЗР на ЗИД ЗУТ. Допълнително следва да се посочи, че строежът е в противоречие с действалите към момента на изграждането му разпоредби по устройство на територията, а и по действащите такива. В нарушение на чл. 53, чл. 69, ал. 1 и чл. 113, ал. 1 от Наредба № 5/1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.); , както и на чл. 21, ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 ЗУТ пристройката е изградена на уличната регулационна линия, както и на границата със съседния имот без да покрива калканна стена. Недопустимостта на строителството по действащите правила и нормативи, както и по тези, действали към момента на извършването му, също е пречка за узаконяване на строежа и е основание за постановения отказ. Изложено налага заключението, че не са налице основания за узаконяване на стоежа. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против заповедта на главния архитект, първоинстанционният съд постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Възражението на касатора, че отказът е издаден в нарушение на чл. 9, ал. 4 АПК, е неоснователно. Както вече се посочи, административният акт е издаден при спазване на процедурата по § 127, ал. 3 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ, като в изпълнение на цитираните разпоредби на заявителя е указано да представи необходимите документи, а отказът за узаконяване на строежа е издаден след осъществяване на предвидените в закона материалноправни предпоставки. Останалите доводи на касатора за незаконосъобразност на отказа за издаване на виза, както и за неправилното узаконяване на строежи в съседния имот, са извън предмета на настоящия спор и не следа да бъдат обсъждани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед направеното искане, обстоятелството, че ответникът главен архитект на район "Подуяне", Столична община е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,