Решение № 9504 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3082/2019 г.

Решение № 9504 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3082/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Камарски против решение № 157 от 07.01.2019 г., постановено по адм. д. № 5433/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд отхвърля жалбата на Б. Камарски с искане за обявяване на нищожност на заповед № RB202004-001-04 К-2676/20.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи, с която жалбоподателят е назначен на длъжност в рамките на притежаваната категория по щат "Мисии на международни организации" при национална служба "Полиция" МВР; разрешено му е да ползва неплатен отпуск и е изпратен като полицейски наблюдател в мисията на ООН в Косово. Със заповедта е разпоредено вещевото и медицинското оборудване да е за сметка на полицейския служител. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, обуславящи нейната нищожност, поради което прави извод за неоснователността на жалбата. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона тричленният състав на Върховния административен съд приема, че оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон, поради което не е налице порок на административния акт, водещ до липса на волеизявление. Освен това оспорената заповед не е отправена до несъществуващ адресат, няма невъзможен предмет и е издадена на предвидено в закона правно основание - чл. 191, ал. 1, т. 8 и чл. 212, ал. 1, т. 7 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) отм. в редакцията му ДВ бр. 30/11.04.2006 г. в сила към датата на издаване на оспорената заповед. Фактът, че в заповедта не е посочено правното основание въз основа, на което се разпорежда вещевото и медицинското оборудване да е за сметка на полицейския служител не обосновава нейната нищожност, тъй като това е нарушение на формата на акта, който би имал значение за унищожаемостта на същата, но не и за нейната нищожност. Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като оспорената заповед е издадена преди депозиране на заявлението с искане да бъде назначен по щат "мисии на международни организации при НСП и да му бъде разрешено да ползва неплатен отпуск за времето на участието му в мисията на ООН в Косово, считано от датата на заминаване, са обсъдени от тричленният състав на Върховния административен съд и правилно са приети за неоснователни. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на 03.01.2006 г. Б. Камарски иска разрешение да се яви на конкурс за участие в полицейски мисии на международни организация. Впоследствие се явява на изпита и е утвърден за участие в мисията в Косово. Фактът, че заявлението, с което жалбоподателят заявява желанието си да бъде назначен по щат "мисии на международни организации при НСП и да му бъде разрешено да ползва неплатен отпуск е с входящ номер и дата на 21.11.2006 г. т. е. един ден преди издаване на оспорената заповед, не обосновава нищожност на същата. Заявлението е депозирана с дата 17.11.2006 г. и е обсъдено в предложението от 20.11.2006 г., адресирано до министъра на вътрешните работи за назначаването му. Освен това с факта на участието в конкурса и одобряването му за изпращане на мисия служителят недвусмислено изявява желанието си да участва в международната мисия, участва в същата и изцяло изпълнява заповедта, като мисията приключва и жалбоподателят се завръща в България на 01.12.2008 г. Доводите на касатора за нищожност на оспорената заповед, тъй като на същия се дължи възнаграждение за длъжността, на която е назначен до заминаването му на мисията и по време на продължаване на същата, както и за неправилност на разпореждането вещевото и медицинското оборудване да е за сметка на полицейския служител, са относими към законосъобразността на оспорената заповед, а не към нейната нищожност. Освен това неплатеният отпуск е разрешен по искане на служителя и на основание чл. 212, ал. 1, т. 7 ЗМВР (отм.); т. е. на предвиденото в закона основание. Неоснователни са и доводите, че Камарски, че не е уведомен за оспорената заповед по реда на чл. 61, ал. 1 и 2 АПК, поради което срокът за оспорването й като унищожаема не е започнал да тече за същия. Макар, че не е налице отбелязване за съобщаване на заповедта, служителят несъмнено е уведомен за нейното съдържание с факта на започване на изпълнението й и завършването му. Освен това видно от приложеното по делото решение № 4580 от 07.08.2012 г., постановено по адм. д. № 9480/2011 г. по описа на Административен съд София – град е, че препис от оспорената заповед е връчена на Б. Камарски в хода на производството по делото и същата не е оспорена в законоустановения срок. Останалите доводи в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорената заповед, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия съдебен конрол. Следователно като прави извод за липса на основания за прогласяване на нищожност на оспорената заповед тричленният състав на Върховния административен съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда в този смисъл изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът указва доказателствената тежест на страните, обсъжда доводите им и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Фактът, че кадровата справка е за период преди издаване на оспорената заповед е ирелевантен, тъй като същата е неотносима към нищожността на същата. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 81 вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Б. Камарски да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,