Решение № 10077 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5462/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Б. А. , гражданин на Сирия, против решение 3396/07.04.2025г., постановено по адм. дело 506/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М. Б. А. против Решение 1488/11.02.2025г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с която му е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут . Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му. В съдебно заседание М. Б. А., гражданин на Сирия се явява лично и с процесуалния си представител, като при предоставена му възможност да добави нови обстоятелства от бежанската си история, същият се възползва от това си право и те биват взети предвид при постановяване на настоящото решение. Ответната страна - Председател на Държавна агенция за бежанците се представлява от юк. Хичовски, който оспорва касационната жалба и представя допълнителни писмени доказателства 2 бр. справки за военната , политическата и икономическата обстановка в Сирия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да достигне до този извод съдебният състав взема предвид следните обстоятелства: С оспореното в настоящото производство решение АС Хасково е отхвърлил жалбата на М. Б. А., гражданин на Сирия против Решение 1488/11.02.2025г. на председателя на ДАБ , с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Производството пред административния съд в Хасково е било инициирано по жалба на М. Б. А., гражданин на Сирия, против Решение 1488/11.02.2025г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първата инстанция е била приета административната преписка по издаване на оспорения акт. От фактическа страна по делото е установено, че М. Б. А. е подал молба за предоставяне на международна закрила с вх. 4031/03.10.2024г., като личната му преписка е продължила под УП 35002. От проведеното със заявителя интервю, обективирано в представен по преписката протокол се установява, че същият е с етническа принадлежност [етническа принадлежност], религиозната му принадлежност е [вероизповедание], неженен без деца. В обективираното в Протокол рег. УП - 35002/22.01.2025г. интервю от същата дата заявителят е изложил информация за това кога, по какъв начин и при какви обстоятелства е напуснал Сирия. Обяснил е за причините за напускането на страната, времето през което е преминал през Р. Турция, начинът на реализиране на нелегалното си влизане в България и социално-битовата обстановка в района на пребиваването му в Сирия. Според събраните от органа и преценени от първоинстанционния съд данни същият не сочи спрямо него да е осъществено каквото и да е преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.Единственото обстоятелство, което е изложил била сексуалната му ориентация към лица от [заличен текст] и опасенията, че можело с напредване на възрастта да бъде разкрит. При така събраните доказателства Съдът е обосновал извода за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, като включително обсъдил обстоятелството, че заявената [заличен текст] сама по себе си не е достатъчна за извършване на преценка за основателност на опасенията от преследване , тъй като подобни действия спрямо него не се твърдят. Приел е за недоказано обстоятелството, че [заличен текст] в Сирия е силно дискриминирана и подложена на масово преследване както от държавата и обществото, така и от недържавни субекти. Посочил е също така, че липсват данни за криминализиране на [заличен текст], но и при хипотетичното наличие на това обстоятелство съдът е преценил, че то не представлява основание за автоматично предоставяне на търсения статут на бежанец. Посочил е, че заявителят не е доказал наличието спрямо него на основателни опасения от преследване. Що се отнася до основанията за предоставянето на хуманитарен статут, съдебният състав възприел установените от административния орган факти, и въз основа на тях е счел за обоснован правния извод на органа, че липсват каквито и да било предпоставки по чл.9, ал.1 ЗУБ. Приел е, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход но не поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание , екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. При така достигнатите изводи, съдебният състав е отхвърлил жалбата на чужденеца против постановеното от органа решение, с което последният е отказал предоставянето на международна закрила на заявителя. Според настоящата съдебна инстанция, такапостановеното решение е правилно като краен резултат, но съдът изразява несъгласие с част от правните изводи на първоинстанционния съд, а именно относимите към твърденията за [заличен текст] на касатора. Настоящата съдебна инстанция преценява релевантните обстоятелства както спрямо информацията налична за държавата на произход към момента на изготвяне на съдебния акт, така и спрямо актуалната към настоящия момент. От процесуална гледна точка, спрямо касатора са били спазени всички изисквания на Закона за убежището и бежанците, които целят да гарантират правото на надлежно участие на заявителя в производството. Интервюто е осъществено в присъствието на преводач, на разбираем за лицето език, такъв е ползван и в хода на съдебното производство. С всички междинни за производството документи той също е бил запознат на разбираем език, като административната процедура е била изпълнена правилно, вкл. в съответствие с изискването на чл.58, ал.10 ЗУБ за предоставяне на писмено становище от ДАНС. В хода на съдебното производство му е предоставена правна помощ и преводач. Що се отнася до съществените за спора факти, след проверка на същите се установява, че аргументите за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, изложени от страна на процесуалния му представител в касационната жалба са неоснователни. Те почиват на общи твърдения за сложната и опасна ситуация в Сирия която според изложеното не търпи подобрение, но не почиват на конкретика, касаеща личната бежанска история на касатора, която да разкрива личното му положение в страната в степен по-подробна от тази, изяснена при провеждане на административното производство пред ДАБ. Нови обстоятелства, свързани конкретно с личността му или с тази на членове от семейството му, с които да е свързан, лицето не излага в касационната жалба. В нея не се оспорват като основание за касационно обжалване изводите на първоинстанционния съд, сочещи на недоказаност на наличието на основателни опасения от преследване заради [заличен текст] на касатора. За да достигне до този извод първоинстанционният съд се е позовал както на Протокола от проведеното от служител на ДАБ интервю, така и на разказаното от страна на касатора в проведеното открито съдебно заседание. Настоящият съдебен състав също взема предвид изложеното в двата протокола, както и споделеното от страна на касатора пред настоящата инстанция. При тази преценка настоящият съдебен състав намира за неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд, че сама по себе си сексуалната ориентация на заявителя към лица от мъжки пол не може да обоснове наличието на сериозни опасения от преследване, като самият той не твърдял наличието на конкретни актове, насочени против него . Съдът не е съгласен и с обстоятелството, изложено от АС Хасково, че липсва информация за криминализирането на хомосексуалността в Сирия. По отношение на последното обстоятелство, според доклада на Агенцията на Европейския съюз за убежището от м. Март 2025г. Съгласно член 520 от Наказателния кодекс на Сирийската арабска Република от 1949 г., неестествено сексуално сношение е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до три години и се прилага както за мъже, така и за жени. Към момента на изготвяне на този доклад, източници посочват, че все още не е ясно каква е позицията на новите власти относно еднополовите отношения. По време на среща с журналисти през декември 2024 г., М. Х. от политическия офис на HTS е заявил, че отношението към ЛГБТИК лицата е една от темите, които ще бъдат обсъждани от новото правителство. Според същия доклад BBC News съобщава, че новите власти са замесени в насилие и преследване срещу гей лица , а ILGA е посочила, че доброволните еднополови сексуални актове продължават да бъдат криминализирани през 2025 г. В същият доклад се сочи и това, че Относно еднополовите връзки се съобщава, че съществува риск от екзекуция в територии, контролирани от екстремистки групировки . Според доклада редица източници посочват, че хомофобията е широко разпространена в сирийското общество, включително сред членове на семейството, религиозни групи и обществото като цяло. През 2024 г. сирийска трансджендър жена е била депортирана от Турция в северозападна Сирия и убита от въоръжени групи, подкрепяни от Турция, в сътрудничество с нейното семейство. През февруари 2025 г. е съобщено за нападения, насочени срещу трансджендъри в Сирия. Същият доклад твърди, че онлайн се разпространяват видеа, които показват кампания на сирийските власти за арести на трансджендъри. Според анонимен източник от службите за сигурност на правителството в Дамаск, интервюиран от Jerusalem Post, целта на операцията е да се изпрати послание на тези хора, че не трябва да се появяват свободно в района и да прекратят действията си на публични места . Според публикация на Guardians of Equality Movement (GEM) първата сирийска ЛГБТИК организация от декември 2024 г. въоръжени групи, свързани с новите власти, както и неправителствени субекти, са замесени в сериозни нарушения срещу ЛГБТИК лица, включително: примамване чрез приложения за запознанства, обиски в домовете, отвличания, произволни арести, изтезания, унижения, заплахи за физическо насилие и обезобразяване, опасни практики като принудително заснемане и публично порицание GEM също така посочва, че обществото се е превърнало в основен източник на насилие срещу LGBTQIA+ лица, докато властите не са показали подкрепа към тях. Тези информация безспорно е от съществено значение за оформяне крайните изводи по провежданото производство, като те следва да бъдат възприети в светлината на изводите на СЕС по обединените дела C199/12, C200/12 и C201/12 X, Y и Z срещу Minister voor Immigratie en Asiel. В най-обобщен вид според СЕС хомосексуалните лица могат да бъдат считани за принадлежащи към определена социална група по смисъла на Директива 2004/83/ЕО (сега заменена от Директива 2011/95/ЕС). Според изложеното в решението сексуалната ориентация е характеристика, която е толкова фундаментална за личността, че не може да се очаква от лицето да се откаже от нея, за да избегне преследване. Фактът, че наказанието не винаги се прилага, не означава, че няма реален риск от преследване. И не на последно място, не може да се изисква от кандидата да прикрива сексуалната си ориентация, за да избегне опасност. В крайна сметка това решение утвърждава, че ЛГБТИК+ лицата са защитени като социална група, и че преследване, основано на сексуална ориентация, може да обоснове предоставяне на бежански статут. Така установеният стандарт би следвало да се прилага и в настоящата хипотеза в случай, че от страна на състава бъде възприето изложеното от касатора още пред интервюиращия орган твърдение , че е [заличен текст]. Принципно , доколкото сексуалната ориентация е свързана или с вродена характеристика на личността или със споделена социална идентичност, обичайно не следва да се изискват доказателства за твърдяната принадлежност. Доколкото обаче заявеното следва да е истина, тъй като само лица действително принадлежащи към съответната социална група се ползват от тази защита, а злоупотребата с подобно твърдение е израз на неуважение към самата социална група, съдът следва да следи от всички изложени факти и обстоятелства в бежанската история, дали твърдяното е вярно. В конкретния случай, при сравнение на обстоятелствата, изложени от касатора по времена интервюто пред интервюиращия в административното производство и пред първоинстанционния съд от една страна и тези дадени пред касационната инстанция от друга, съдът констатира съществени резминавания и дори противоречия във фактите, които не просто поставят под съмнение истинността на бежанската история на А., а директно сочат на опит да бъде намерен вариант за благоприятен изход в адм. производство в полза на това лице. Така например, докато в интервюто си А. обяснява, че родителите му не са знаели , че е [заличен текст], но напредването на възрасста му го притеснявало, тъй като била обичайната за сключване на брак. Твърди, че се страхувал, че в случай че те разберат за ориентацията му, съществувала възможност да бъде убит от самите тях, то пред съдебната инстанция лицето излага коренно различна версия на причините за напускане на страната си. Обяснява, че е отказал да се ожени за момичето , определено му за съпруга още при неговото раждане, което според новия разказ е довело до отхвърлянето му от роднините, като опасността да бъдел убит също съществувала, но по-скоро като вероятност. Твърде съществената разлика в тази най-важна част от изложението му, доколкото същата се явява конкретен повод за решението на А. за напускане на страната му, е неправдоподобно да бъде забравена от самия него до степен на толкова съществено противоречие на фактите, изложени в двата разказа. По тази причина съдът възприема тази част от бежанската история за недостоверна и съставена за целите на настоящото производство, а твърдението на А., че е [заличен текст] за невярно. Така, съдът намира, че от твърденията на М. Б. А., както поддържа това и административният орган, съществуването на други обстоятелства, които могат да бъдат възприети като преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група също не се извличат. Правилно и обосновано се явява заключението на първоинстанционния съд за липса на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход на заявителя (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и на данни за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Категорично бива установено по делото, включително и при отчитане на констатираните противоречия, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне Сирия, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, различни от оборения му социален статус на [заличен текст], както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Напротив, както бе посочено и по-рано, заявителят сам обяснява, че семейството му е останало в Сирия, което опровергава твърдението му за нетърпимите условия там. Правилно съдът е взел предвид и извършената от административния орган надлежна проверка за наличие на основанията за прилагане на разширенията в хипотезите за предоставяне на хуманитарен статут, дадени с Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на СЕС и обосновано е приел за правилно приложена от органа пълзящата скала, посочена в т.39 от същото решение. Във връзка с тази скала правилно е обсъдено от първоинстанционния съд, че касаторът не сочи да е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение. Напротив в проведеното интервю той изобщо не представя конкретни подробности, свързани с положението му в сирийското общество. В този случай, изискуемата степен на безогледно насилие следва да бъде изключително висока. Правилно е взето предвид и непрекъснатото развитие на ситуацията в държавата по произход, в това число по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК и обстоятелствата, настъпили след издаването на оспореното решение, като предходната инстанция е съобразила възможно най-актуалната информация за военната и обществено политическа обстановка в Сирия, с която е могла да се снабди. Според проведеното интервю, извън твърденията , че е [заличен текст] друга посочена от него причина да напусне страната си е военната обстановка там. Самите притеснения и оплаквания на касатора касаят конфликт, който вече не е актуален. Към настоящия момент не са налице данни за продължаване на вътрешния въоръжен конфликт между правителствените войски и опозицията с изключение на отделни райони, поради което правилни в тази връзка към момента на постановяване на оспореното решение се явяват изводите на съдебния състав за липса и на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Настоящият съдебен състав също взема предвид възможно най актуалните данни за вътрешнополитическата обстановка в Арабска Република Сирия, изходящи от международнопризнати и независими източници, като според данните на международни неправителствени организации за съдействие на населението в условия на въоръжени конфликти, Военно политическата ситуация в последните месеци значително се е изменила спрямо предходните години. При излагане на следващите заключения съдът взема предвид и Решение на СЕС по дело С-285/12, за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на член 15, буква в) от т. нар. Квалификационна директива, Директива 2004/83/ЕО от 29 април 2004 г., който е протичал на територията на Сирия. Към настоящият момент от информационните данни се установява, че ситуацията в Сирия не притежава характеристиките, необходими, за да бъде възприета като вътрешен въоръжен конфликт. Налице е установена нова политическа власт, редовната армия е разпусната, Летището в столицата Дамаск обслужва непрекъснато граждански полети, като както обяснява това самият адм. орган според официални данни на Р. Турция до 8 декември 2024г. над 145 639 Сирийци са се върнали само през Турската граница до 08. Декември 2024г. доброволно. ВКБООН също свидетелства за над 120 000 завърнали се доброволно Сирийци още през първите месеци на установяване на новата политическа власт. Не съществува спор и относно това, че са налице спорадични инциденти в отделни области. Касае се основно за сражения съсредоточени в северозападната и северната погранична част на страната. В тази връзка до към м. март 2025 г. обстановката в град К. Н. (K.N.), провинция Идлиб, Сирия, е била нестабилна и рискова, особено за уязвими групи като ЛГБТИК лица, жени и политически активисти, но според Международната кризисна група през март 2025 г. силите на преходната администрация са успели бързо да разширят присъствието си в няколко части на Сирия, особено в централни градове като Алепо, където са постигнали възстановяване на доверието и запазване на спокойствието. В такова положение са и южната и източните части, които се сочат за спокойни - например столицата Дамаск, гр. Хама , гр. Хомс, които се намират твърде далеко от регионите на военни конфликти. Отделно от това, липсват категорични доказателства дори в по-неспокойните райони интензитетът на тези военните действия според информационните данни да могат да бъдат определени като достигащи нивото, разглеждано в Решение на СЕС от 17 февруари 2009г. по дело С-465/07. Предвид установеното, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод за липса към настоящия момент на повсеместен вътрешен конфликт, за какъвто Агенцията на ЕС за убежището (EUAA) говори в предходния неин доклад за Сирия от април 2024г., но не твърди след март 2025г., видно от гореизложените данни, извлечени от нейно ръководство от м.март 2025г. Що се отнася до преценката за наличието на данни за тежки заплахи срещу живота или личността на М. Б. А., налице следва да са много по-конкретни достоверни твърдения и данни от негова страна, за опасност от личното му засягане. (доколкото тази по-голяма конкретика се изисква при установено по-ниско ниво на интензитет на евентуален вътрешен конфликт), съдът намира, че предвид новите доказателства за промяна на военнополитическата обстановка в Сирия, правилни се оказват изводите на ответния орган за липса и на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата. Безогледно насилие на територията на страната към настоящия момент и момента на постановяване на първоинстанционното съдебно решение не се установява. Предвид изложеното, се установява, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон, изводите на АС Хасково се подкрепят от допълнително представени данни за нормализиране на обстановката в Сирия. След извършен анализ на същите касационният състав достига до заключение за направен в крайна сметка правилен правен извод от страна на административния орган за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно и потвърдилото го първоинстанционно решения. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователна касационната жалба, подадена от М. Б. А., против оспореното съдебно решение 3396/07.04.2025г., постановено по адм. дело 506/2025г. по описа на Административен съд Хасково, с което е била отхвърлена жалбата му против Решение 1488/11.02.2025г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на касатора. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,