Решение № 13263 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7278/2017 г.

Решение № 13263 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7278/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "И." ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район "Възраждане", ул. "П. Н." №..., ет. ..., ап. Офис 17, представлявано от изпълнителния директор И. И. П., против решение № 3015/2.05.2017 г., постановено по административно дело № 6683/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22220315007320-091-001/30.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта, потвърдена с Решение № 945/09.06.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С.. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът правилно е установил релевантните за спора факти, но е достигнал до погрешни изводи. Развити са доводи за това, че ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на тезата си за наличие на данъчна измама и знание за такава при получателя на спорната доставка. Позовава се на практика на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, доколкото отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от общото правило, данъчният орган следвало надлежно да установи обективни обстоятелства, въз основа на които да се заключи, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава това право на приспадане, е данъчна измама. На следващо място се твърди, че съдът не бил обсъдил доказателствата, установяващи прякото реализиране на услугите - договори, количествено-стойностни сметки, приемо-предавателни протоколи, които били подписани от страните по доставката и не били оспорени, поради което следвало да се ценят и не били противопоставими на косвените доказателства, на които почивали изводите на приходните органи. Иска се отмяна на съдебното решение, вместо което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат Чернев и адвокат Арабаджиева, които поддържат жалбата и молят да бъде уважена. Ответникът - Директора на Дирекция "ОДОП" С., се представлява от юрисконсулт Горанов, който оспорва касационната жалба и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Установено по делото е, че основният предмет на дейност на ревизираното дружество през релевантния период е изпълнение на сгради и съоръжения в жилищното и промишлено строителство, реконструкция и модернизация, саниране на сгради, изграждане на инженерингова инфраструктура. Дружеството е регистрирано в Камарата на строителите, има наети работници и служители на длъжности, свързани с предмета му на дейност, има заведени дълготрайни материални активи. С процесния ревизионен акт, в тежест на "И." ЕАД, са установени задължения по ЗДДС, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 150 000 лева за данъчен период месец май 2015 г. по фактура № 30...09/27.05.2015 г., издадена от "Б. а. к." ЕООД, с предмет на доставката СМР по договор от 18.05.2015 г. за обект "Реконструкция на част от водопроводната мрежа на с. Д., община Я., област М.". За да отхвърли жалбата против ревизионния акт, съдът е възприел изводите на приходната администрация за това, че изпълнението на СМР на обекта от страна на "Б. а. к." ЕООД, лично или чрез подизпълнител, не било доказано. Така постановеното решение е неправилно, поради несъответствието му с материалния закон и необоснованост. Съдебният състав подробно е описал представените доказателства и установените посредством тях факти от обективната действителност, но същите не са анализирани правилно и в съвкупност, не е очертана правилно доказателствената тежест, респективно последиците от недоказването на един или друг факт от страните, както и не е приложена относимата практика на Съда на Европейския съюз по сходни казуси. В резултат на това са възприети неправилни правни изводи, които не се споделят от касационния съд. Доказателствената тежест за установяване на материалните предпоставки за реализиране правото на данъчен кредит лежи върху ревизираното дружество, което е следвало да докаже наличието на доставка (данъчно събитие) по фактурата, която да е осъществена от нейния издател. След съвкупната преценка на всички събраните в хода на ревизионното и на съдебното производство доказателства, се налага изводът, че тези предпоставки са налице. Както приходната администрация, така и съдът са приели за безспорно установено, че строителни услуги са действително извършени. Основният спорен факт е свързан с това дали са извършени от издателя на процесната фактура - "Б. а. к." ЕООД чрез подизпълнител "Н." ЕООД. Съдът е приел този факт за недоказан, позовавайки се на следните обстоятелства: двете дружества били дерегистрирани по ЗДДС през м. август 2015 г.; нямали наети работници и заведени ДМА; представената строителна документация на обекта не съдържала данни за участието в строителния процес на "Б. а. к." ЕООД и на "Н." ЕООД, като строител било вписано ДЗЗД "А. Я.", чрез материалите, ресурса и техниката на двамата му съдружници, сред които и ревизираното дружество; същото в процедурата по възлагане на обществената поръчка декларирало, че нямало да ползва подизпълнител. Тези обстоятелства, обаче няма как да бъдат противопоставени на представените частни диспозитивни документи, установяващи спорната доставка, а именно изпълнение на договорените между "И." ЕАД и "Б. а. к." ЕООД строително-монтажни дейности. Представените от ревизираното лице документи не са били оспорени по съответния ред, респективно доказателствената им сила е следвало да бъде ценена. Същевременно горепосочените обстоятелства, мотивирали съдът да постанови решението си, имат косвен характер и не представляват елементи от фактическия състав за признаване правото на данъчен кредит за получателя по доставката на строителни услуги. Както, СЕС сочи в практиката си /Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11/, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура. Неотносимо към настоящия правен спор е обстоятелството, че в строителната документация, издателят на процесната фактура или неговият подизпълнител, не фигурирали като строители, тъй като съответните строителни книжа се съставят и отразяват етапите на строителството на обекта и нямат отношение към пряката доставка в случая. Действително, "И." ЕАД е декларирало, че няма да ползва подизпълнител при участието си в обществената поръчка. Но тази декларация, която очевидно не е спазена, се явява недобросъвестно поведение при участието му в поръчката, като не следва да влече негативни последици за него в настоящия правен спор. Значимите в този процес факти са: наличието на доказателства за изпълнение на процесните услуги от доставчика, които както се каза са представени и наличието на данни за участие на дружеството - жалбоподател в данъчна измама, какъвто извод се съдържа в потвърждаващото ревизионния акт решение на горестоящия орган. По втория въпрос, доказателствената тежест лежи върху ответната в процеса страна, която не е съумяла да се справи с нея. Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се установят обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на доставката, така както е презумирал решаващият орган. Следва да се налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител, каквито доказателства в случая липсват. В унисон с посочената съдебна практика на СЕС, следва да се посочи, че органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. С решението постановено по съединени дела С-80/11 и С-142/11, СЕС е приел, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), чл. 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Воден от горните мотиви, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че оспореното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт. При този изход на спора, основателно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски, които са в общ размер на 625 лева, от които 75 лева за внесени държавни такси и 550 лева за възнаграждение на вещото лице. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,