Решение № 6846 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14259/2019 г.

Решение № 6846 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14259/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Димитров от [наслено място], подадена чрез особен представител адв. В. Илиева, против решение № 2015 от 18.10.2019 г., постановено от Административен съд – Пловдив, петнадесети състав, по адм. д. № 859/2019 г. С жалбата и в писмена молба от 26.05.2020 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 - неправилност на съдебния акт. Твърдят се допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Според касатора с атакуваното пред първоинстанционния съд решение незаконосъобразно е наредено настаняване на жалбоподателя в специализирано заведение за лица с психически разстройства, заедно със семейството му, доколкото Центърът за настаняване е от семеен тип. Изразява становище, че по делото неоснователно не е допусно доказателствено искане за назначаване на медицинско-психиатрична експертиза, която да установи общото психично състояние на оспорващия и дали то отговаря по вид и характер на предложеното с процесния адм. акт специализирано заведение. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав, който да установи релевантните факти и обстоятелства. Ответникът - Комисия по чл. 30, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им, приета от Общински съвет - Пловдив /НУРУЖННОЖП/ оспорва касационната жалба с писмен отговор от 25.11.2019 г. и писмено становище от 21.05.2020 г., представени чрез юрисконсулт П. Георгиева /пълномощно на л. 46 от адм. д. № 859/2019 г. /, която пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно постановено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото обосновано съдът е приел, че са налице фактическите основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт, а именно – ограничен брой на общинските жилища от фонд "Резервен", както и установени по съответния ред остри здравословни проблеми на касатора Димитров, който има 80% трайно намалена работоспособност и страда от [диагноза] – състояние, което значително затруднява социалната му адаптация. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Б. Димитров за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2015 от 18.10.2019 г. е отхвърлена жалбата на Б. Димитров, против Решение на Комисията по чл. 30, ал. 1 НУРУЖННОЖП във вр. с чл. 45 ЗОС, обективирано в Протокол № 22 от 27.02.2019 г, с който протокол е потвърдено Решение на Комисията по чл. 30, ал. 1 НУРУЖННОЖП, взето с Протокол № 21 от 14.12.2018 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Пловдив е констатирал, че със заявление с вх. № 9400-2877 от 18.03.2018 г. жалбоподателят е поискал да бъде настанен в общинско жилище от фонд "Резервен", към което заявление е приложил Решение на ТЕЛК № 3246 от 29.08.2018 г. и е посочил, че е [диагноза], няма жилище и 18 години е бездомен. Това заявление е разгледано от Комисията по чл. 12, ал. 1 НУРУЖННОЖП към район "Източен", която се е произнесла с Протокол № 10 от 27.09.2018 г и е приела следното решение: 1. Едночленното семейство на Б. Димитров отговаря на условията на чл. 25, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 НУРУЖННОЖП. 2. Предлага преписката на едночленното семейство на заявителя с вх. № 9400-2877/18.09.2018 г. да бъде разгледана от Комисията по чл. 30, ал. 1 от НУРУЖННОЖП към община Пловдив, с цел разрешаване на жилищния проблем. Назначената със заповед № 160 А151 от 22.01.2016 г. на кмета на община Пловдив Комисия по чл. 30, ал. 1 НУРУЖННОЖП /изменена със заповед № 170 А484/10.03.2017 г. / е установила, че е приложена декларация по чл. 27 НУРУЖННОЖП, ведно с необходимите документи и от представеното ЕР на ТЕЛК № 3246/29.08.2018 г. е видно, че лицето е с 80 % трайно намалена работоспособност, със срок до 01.08.2020 г., което решение е потвърдено с ЕР на НЕЛК № 0328/15.11.2018 г. Към преписката са приложени и други медицински документи: епикризи, изследвания, протоколи на медицински комисии, амбулаторни листове и др.), от които е видно, че лицето е със следните диагнози: [диагнози]. От представените към преписката удостоверение по декларирани данни от Дирекция МДТ към Община Пловдив и удостоверение от Агенция по вписванията, Служба по вписванията - гр. Пловдив, е установено, че заявителят няма декларирани недвижими имоти и не се е разпореждал с такива за периода от 08.07.1991 г. до 19.07.2018 г. По така постъпилите документи Комисията по чл. 30, ал. 1 НУРУЖННОЖП е взела предвид обстоятелството, че броят на общинските жилища от фонд "Резервен" е ограничен и настаняването в този фонд има временен характер, както и предвид възрастта и наличните остри здравословни проблеми (установени от ЕР на ТЕЛК № 3246/29.08.2018 г., ЕР на НЕЛК № 0328/15.11.2018 г., епикриза № 68414/1036809.11.2018 г. от УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, епикриза № 13212/18.10.2018 г. от МБАЛ "Централ Хоспитал"-Пловдив и др.), и след проведено явно гласуване е приела решение № 21 от 14.12.2018 г., с което: Препоръчва Б. Димитров да бъде насочен по компетентност към Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив, с оглед оказване на съдействие за настаняване в специализирано социално заведение, като Център за настаняване от семеен тип за лица с психични разстройства и др. Горепосоченото решение е потвърдено с Решение № 22 от 27.02.2019 г. на същата комисия, която отново е насочила заявителя към настаняване в специализирано заведение като Център за настаняване от семеен тип за лица с психични разстройства и др. При така установените факти решаващият съдебен състав е приел, че оспореното решение на Комисията по чл. 30, ал. 1 НУРУЖННОЖП, обективирано в Протокол № 22 от 27.02.2019 г, е взето съгласно изискванията на чл. 30, ал. 2 НУРУЖННОЖП, тъй като е подписано от Председателя на комисията и от всички присъствали членове, утвърдено е от кмета на община Пловдив, съгласно чл. 30, ал. 3 НУРУЖННОЖП, постановено е в писмена форма, мотивите се съдържат в приложените към преписката документи, взето е от надлежно оправомощен колективен административен орган, който е действал в законен състав, при наличие на кворум и необходимото мнозинство за постановяване на процесния акт. При това положение е счетено, че с процесните решения, отразени в протоколи № 21 и № 22 се защитават интересите на жалбоподателя, тъй като с настаняването му в специализирано социално заведение, ще бъде защитено здравето и животът му, понеже от приетото по делото Експертно решение на НЕЛК № 0328/15.11.2018 г. ставало ясно, че лицето има медицинска документация за [диагнози], което значително затруднява социалната адаптация на лицето /загуба на умения за справяне с всякаква работа, независимо от специфичната й природа, следват се 80% трайно намалена работоспособност/. Оттук е изведено заключение, че явно са необходими специални грижи за опазване здравето на жалбоподателя, които може да получи само в специализирано социално заведение, с оглед на което е фирмиран извод, че оспореното решение е издадено при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона, като административният акт не засяга права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Касационният съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд и го намира за необосновано и формирано при допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното съдебно решение не е налице произнасяне по въпроса дали ответният колективен административен орган притежава правомощие да насочва заявителя към настаняване в специализирано социално заведение за лица с психични разстройства, чрез което практически се отказва предоставяне на претендираното от Б. Димитров общинско жилище, въпреки изразеното становище на Комисията по чл. 12 НУРУЖННОЖП, според която заявителят отговаря на условията на чл. 25, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 НУРУЖННОЖП. Също така първостепенният съд не е обсъдил обстоятелството, че в процесните две протоколни решения ответната комисия се е позовала на ограничения брой общински жилища от фонд "Резервен" и на възрастта на лицето, като от тези мотиви не може да се разбере дали е преценено, че заявителят има ниска или обратно - напреднала възраст, поради която му се предоставя общинско жилище, както и не е отчетен обективният факт, че броят на общинските жилища от визирания фонд винаги е бил и ще бъде ограничен, като липсват мотиви каква е точно връзката между гореописаните обстоятелства с постановения отказ от колективния адм. орган. Освен това настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд погрешно е вписал два пъти в обжалвания съдебен акт, че обжалваното решение, обективирано в Протокол № 22 било подписано от председателя на комисията и от всички присъствали членове, което не отговаря на истината. От представените с административната преписка Протокол № 21 от 14.12.2018 г. и Протокол № 22 от 27.02.2019 г. /в пълния им текст и като извлечения/ се установява по безспорен начин, че председателят на комисията по чл. 30 НУРУЖННОЖП, а именно: г-н Кацарски, както и още двама членове - г-жа Комсийска и г- жа Димитрова са отсъствали и от двете заседания на същата комисия, с оглед на което горепосочените три лица не са подписали и двете протоколни решения. Тоест нито решението, взето с протокол № 21 от 14.12.2018 г., нито решението, прието с Протокол № 22 от 27.02.2019 г., са подписани от председателя и от всички членове на комисията, както неправилно е прието от първоинстанционния съд. Касае се за погрешно фактическо установяване, за което обаче настоящият съдебен състав счита, че то не съставлява основание за отмяна на обжалваното решение, доколкото в случая процесните решения са приети с изискуемото мнозинскво и кворум, които не са посочени в НУРУЖННОЖП, но са вписани в раздел IV, т. 1 от Заповед № 16 ОА 151 от 22.01.2016 г. на кмета на община Пловдив. От съществено значение в конкретната хипотеза е обстоятелството, че първоинстанционният съд без правно основание е отхвърлил доказателственото искане на процесуалния представител на жалбоподателя за назначаване и изслушване на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от психиатър, която да установи общото психично състояние на Б. Димитров и дали това състояние отговаря на предложеното с обжалваното решение специализирано заведение. От текста на протокола от съдебното заседание, проведено на 06.06.2019 г. е видно, че адв. Илиева е формулирала горепосоченото доказателствено искане, но то е оставено без уважение, понеже съдът е счел, че "по административната преписка има достатъчно доказателства за извършени психологически прегледи на жалбоподателя". Касационният съдебен състав намира така постановеното определение за необосновано и неправилно, защото при внимателен преглед на всеки един от приложените медицински документи се установява, че в нито един от тях не се съдържат вписани от медицинските лица препоръки или насоки за настаняване на Б. Димитров в специализирано заведение за лица с психични разстройства. При това положение първостепенният съд е лишил процесуалния представител на жалбоподателя да докаже тезата си, че настаняването на заявителя в горепосоченото заведение би влошило психическото му състояние и не съответства на неговото общо здравословно състояние. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила в конкретния случай е съществено, защото е осуетило правото на жалбоподателя да организира защитата си и да опровергае мотивите на ответния административен орган, както и е възпрепятствало лицето да упражни възможностите за процесуална защита, които са допустими от закона и предвидени в АПК. С оглед на това касационният съдебен състав счита, че с посоченото нарушение оспорващото лице е лишено от право на справедлив процес по смисъла на чл. 14 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., защитаващ правото на справедлив процес. Отказът на съда да допусне поисканото изслушване на съдебно- медицинска експертиза е довело до невъзможността на жалбоподателя да обори становището на административния орган, поради което признесеното от първоинстанционния съд определение противоречи на нормата на чл. 121, ал. 1 от Конституциятана Република България, установяваща конституционното изискване съдилищата да осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. Освен това необоснованият отказ на решаващия състав на Административен съд - Пловдив да уважи доказателственото искане за назначаване на експертиза категорично е в несъответствие с разпоредбата на чл. 6 КЗПЧОС относно правото на справедлив процес по отношение на изискванията за състезателност и равенство на средствата за правна защита. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение са осъществени съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които налагат отмяна на оспорения съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,