Решение № 13894 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14513/2017 г.

Решение № 13894 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14513/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" от отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР Кюстендил срещу решение № 190 от 14.11.2017 г. по адм. д. № 292/2017 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отменена заповед № 17-1139-000357 от 04.08.2017 г., издадена от началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена на М. Грахльов принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца с изземване на два броя регистрационни табели [рег. номер на МПС] и на свидетелство за регистрация на МПС № [номер]. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че според утвърдената съдебна практика свидетелството с изтекъл срок на валидност не представлява изискуемият се съответен документ, удостоверяващ правоспособност. Изискването за съответно свидетелство за управление на МПС означава да е валидно, както за категорията МПС, което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата административна валидност. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок на 23.11.2017 г., при връчено съобщение за решението на 16.11.2018 г. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че не е осъществен фактическия състав за прилагане на принудителната административна мярка, визирана в разпоредбата на чл. 171, т. 2 а от ЗДвП, предложение последно, в редакцията действаща към момента на издаване на заповедта, съгласно която прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Изложил мотиви, че от доказателствата се установява, че водачът притежава свидетелство за управление на МПС от категорията на процесния автомобил, но срокът му на валидност е изтекъл на 27.03.2017 г. Направил извод, че чл. 171, т. 2 а от ЗДвП следва да се прилага в хипотезите на отнет или иззет документ и когато водачът не притежава СУМПС в смисъл, че няма издадено свидетелство, респ. мярката е допустима при първоначална липса на СУМПС и последваща такава, поради отнемането му /при лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред/ или изземването му /при загуба на правоспособността/, както и когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория по чл. 150а от ЗДвП, а в случая придобитата от водача правоспособност да управлява МПС от съответната категория, удостоверено с първоначалното свидетелство за управление на МПС, не е изгубена с изтичане срока на валидността му. Решението е неправилно. В случая е налице правното основание на чл. 171, т. 2 а от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка, в редакцията действаща към момента на издаване на заповедта /ДВ бр. 54 от 2017 г./, съгласно която прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Безспорно е по делото, че жалбоподателят пред съда, като собственик на автомобила, е допуснал на 4.08.2017 г. автомобилът да се управлява от К. Бимбов, чието свидетелство за управление на МПС е било с изтекъл срок на 27.03.2017 г. Управлението на автомобил със свидетелство за управление на МПС, с изтекъл срок на годност, отнесен към нормата на чл. 171, т. 2 а от ЗДвП означава управление на автомобил без притежание на валидно свидетелство за управление на МПС. Непритежаването на валидно свидетелство за управление на МПС рефлектира и върху правоспособността на водача, тъй като за да бъде продължен срокът за който е издадено свидетелството за управление на МПС, следва да я докаже чрез представяне на медицински удостоверения за притежаване на определени минимални стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС. Ето защо визираното в разпоредбата съответно свидетелство за управление на МПС следва да е валидно и с оглед на срока за който е издадено. И преди изменението на чл. 150 а от ЗДвП /ДВ, бр. 2 от 2018 г./ валидността на свидетелството за управление за категорията МПС е за определения период в свидетелството за правоуправление. Налице е основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението на Административен съд Кюстендил. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, Върховният администратвен съд, Седмо отделение