Решение № 2142 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7495/2023 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Карагьозов - лично и в качеството му на законен представител на Н. Карагьозов, срещу решение 561 от 04.05.2023г., постановено по адм. дело 101/2023г. на Административен съд София - област, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.256, ал.1 от АПК срещу директора на детска градина "Радост" - гр. Драгоман. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите на АССО, че административният орган е изпълнил задълженията си по чл.258, ал.1 вр. с чл.218, ал.2 от ЗПУО с доводи, че същите са в противоречие с други разпоредби на закона, а именно чл.60 и чл.314, ал.4 във вр. с чл.316, ал.2 от ЗПУО. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се осъди ответника да извърши посочените в исковата молба действия. Ответната страна - директор на ДГ "Радост " - Драгоман в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. В съдебно заседание, чред адв. Миланов иска прекратяване на съдебното производство, поради липса на правен интерес от предявения иск, в условията на евентуалност претендира оставяне на решението в сила. Претендира разноски, съгласно списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да остане в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. При извършена служебна проверка по валидността и допустимостта на постановения съдебен акт, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението е недопустимо. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от А. Карагьозов - лично и в качеството му на законен представител на Н. Карагьозов, срещу бездействието на директора на ДГ "Радост" - Драгоман, изразяващо се в непредприемане на предвидените в ЗПУО фактически действия, свързани с организирането и реалното осъществяване на обучение и възпитание на децата от предучилищна и по - ранна възраст, които преди 03.11.2022г. са посещавали филиала на ДГ "Радост" - с. Габер, с искане да бъде осъден директора да предприеме предвидените в закона фактически действия, изразяващи се в организирането на дейността на филиала на ДГ "Радост" - с. Габер по начин, който позволява на учителите да изпълнят задължението си по чл.219, ал.2 от ЗПУО да осъществяват обучение и възпитание на децата от с. Габер и околните села в сградата на посочения филиал. За да се произнесе по спора, съдът е установил от събраните по делото доказателства от фактическа страна следното: С писмо на началника на РУО - София област, кмета на община Драгоман и директора на ДГ "Радост" - Драгоман са уведомени за извършена проверка от ОДМВР - София, РУ - Сливница в сградата на филиала на ДГ "Радост" - с. Габер, при която е констатирано липса на физическа охрана, липса на охранително осветление, видеонаблюдение и изграден СОТ, както и предоставен срок за предприемане на мерки за охрана и сигурност на детското заведение. С докладна записка на кмета на община Драгоман е внесен проект за решение за преместване на четвърта група от с. Габер в основната сграда на ДГ " Радост" в гр. Драгоман. С решение 176 по протокол 10 от заседание на ОС - Драгоман от 28.10.2022г. е разрешено преместването на групата от с. Габер в основната сграда в гр. Драгоман. Изпълнението на решението е възложено на директора на ДГ "Радост" под контрола на кмета на общината. Със заповед РД -15 - 1109/01.011.2022г. кметът на общината е възложил на директора, извършването на всички необходими действия за въвеждане в изпълнение на решението на ОбС - Драгоман. Със заповед 43 от 02.11.2022г. на основание чл.258 и чл.259 ЗПУО, директорът на ДГ "Радост" - гр. Драгоман е разпоредил преместването на смесената група от филиала в с. Габер в основната сграда на ДГ в гр. Драгоман. След извършена служебна справка, съдът е констатирал, че в АССО е образувано адм. дело 26/2023г. по жалба на настоящия касатор А. Карагьозов срещу решение 233 по протокол 11 от заседание на 18.11.2022г. на ОбС - Драгоман , а адм. дело 10514/22г. по описа на АССГ е образувано по жалба на А. Карагьозов - лично и в качеството му на законен представител на Н. Карагьозов, срещу заповед 43 от 02.11.2022г. на директора на ДГ" Радост" - гр. Драгоман. При тези данни от фактическа страна, съдът след като е извършил анализ на разпоредбите на чл. 256 от АПК и чл.258, чл. 259, ал.2 и ал.3 е стигнал до извод, че директорът на ДГ "Радост" изпълнява своите задължения по чл.258, ал.1 вр. с чл.218, ал.2 ЗПУО, като в основната сграда на детската градина в гр. Драгоман под негово ръководство и организация се осъществява образователна и възпитателна дейност на децата и в изпълнение на задължението си по чл.259, ал.1 от ЗПУО, директорът е разпоредил и организирал преместването на смесената група от филиала в с. Габер в основната сграда на детската градина. Изложил е съображения, че не съществуват законови задължения, директорите на детски градини да организират и ръководят учебно - възпитателна дейност на изнесени места, както в с. Габер и преценката за това е по целесъобразност на органа, а не пряко произтичащо от нормативен акт задължение. С оглед липсата на предпоставките по чл.256, ал.1 от АПК, съдът е отхвърлил предявения иск. Решението е недопустимо. Процесуалните предпоставки за съществуване на правото на иск по чл. 256, ал. 1 АПК са надлежна страна - всеки, който твърди, че е адресат на фактическо действие, за което административният орган е задължен по закон и което не е извършил към датата на подаване на исковата молба, след като е бил надлежно сезиран; интерес от търсената защита, който трябва да бъде prima facie установим; процесуална правоспособност и подведомственост на делото на съда. Процесуалните предпоставки за упражняване на правото на иск по чл. 256, ал. 1 АПК са процесуална дееспособност, представителна власт, когато процесуалните действия се извършват от пълномощник, и редовност на искането. Наличието или не на задължение за действие произтичащо пряко от нормативен акт е материалноправна предпоставка за основателност на иска. В случая касаторът е сезирал първоинстанционния съд на основание чл. 256, ал. 2 АПК с искане да бъде осъден директорът на ДГ "Радост" - Драгоман да предприеме предвидените в закона фактически действия, изразяващи се в организирането на дейността на филиала на ДГ "Радост" - с. Габер по начин, който позволява на учителите да изпълнят задължението си по чл.219, ал.2 от ЗПУО да осъществяват обучение и възпитание на децата от с. Габер и околните села в сградата на посочения филиал. Разпоредбата на чл. 256, ал. 1 и 2 АПК съдържа две различни хипотези за защита срещу неоснователно бездействие. Алинея 1 визира бездействие на органа, по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а алинея 2 визира неизвършване на фактически действия, които органът е длъжен да извърши по силата на закона. Видно от фактите по делото касаторът е сезирал органа с искане за предприемане на необходимите фактически действия, насочени към възстановяването на учебно- възпитателната дейност във филиала на ДГ "Радост" - с. Габер с доводи, че издадената от него заповед 43/02.11.2022г. е оспорена пред съда. В случая е налице изричен индивидуален административен акт - заповед 43/02.11.2022г. на директора на ДГ "Радост" - гр. Драгоман, с който на осн. чл.258 и чл.259, ал.2 от ЗПУО е разпоредено преместване на Смесена група филиал с. Габер и обучение и възпитание на децата в четири групи в основната сграда на ДГ "Радост" гр. Драгоман, разпределение на децата по групи, както и учителите по групите, поради което не е налице нито една от хипотезите на чл. 256 АПК, тъй като правата и законните интереси на касатора не са засегнати от бездействие или неизвършването на фактически действия, а от издадения изричен акт. С този изричен индивидуален административен акт, директора на ДГ "Радост" - гр. Драгоман е осъществил правомощията си по ЗПУО. Защитата, която касационният жалбоподател търси срещу организиране на дейността на ДГ "Радост" и в частност филиала в с. Габер е осъществена от него чрез оспорване именно на този акт. След служебна справка в деловодната система на ВАС се установи, че А. Карагьозов лично и в качеството му на законен представител на Н. Карагьозов, е оспорил заповед 43/02.11.2022г. на директора на ДГ "Радост" и е образувано адм. дело 10514/2022 г. на Административен съд София град, по което е постановено решение 3251 от 17.05.2022г., с което са отхвърлени жалбите срещу заповедта на директора на ДГ "Радост" - гр. Драгоман, с която на осн. чл.258 и чл.259, ал.2 от ЗПУО е разпоредено преместване на Смесена група филиал с. Габер и обучение и възпитание на децата в четири групи в основната сграда на ДГ "Радост" гр. Драгоман. С Решение 1667 от 13.02.2024 г. по адм. дело 6307/2023 г. на ВАС е оставено в сила решението на АССГ. Следователно касаторът се е възползвал от допустимия ред за защита срещу оспорения по същество акт на директора на ДГ "Радост" - гр. Драгоман и е недопустимо, използвайки исковия ред по чл. 256, ал. 1 АПК да търси защита срещу правните последици от този акт, каквото по същество е съдържанието на депозираното искане пред административния съд. Административен съд София - област неправилно е преценил искането за допустимо и се е произнесъл по същество. Решението му е недопустимо и следва да бъде обезсилено и производството по делото - прекратено. Искането на ответната страна за присъждане на разноски, независимо от изхода на спора следва да се отхвърли като неоснователно. Ответник в производството по делото е директора на ДГ" Радост" гр. Драгоман. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 09.01.2024г., въз основа на който се претендира договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е сключен между ЦДГ "Радост" гр. Драгоман и адв. Ц. Миланов, следователно разноските не са заплатени от директора на ДГ "Драгоман" в качеството му на ответник по делото, поради което не подлежат на възстановяване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение