Решение № 15129 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2010 г.

Решение № 15129 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 243 от АПК. Образувано е по молбата на Нисим Моис Алкалай, чрез пълномощника му адв. Й. Герон, за отмяна на решение № 5038 от 19.04.2010 г., постановено по адм. дело № 12432/2009 г. от тричленен състав на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение от 24.04.2009 г., постановено по адм. дело № 575/2007 г. по описа на СГС, АК, III-г състав. Твърди, че са налице законовите изисквания на чл. 239, т. 1 от АПК, а именно в административната преписка, представена от административния орган, са били налице акт за държавна собственост № 2259 от 1956 г. и писмо изх. № 1194 р-03-18 от 10.05.2001 г. на СО, които са от съществено значение за решаване на спора, но същите не се намират в кориците на делото. Тези доказателства не са били известни на съда при решаване на спора, а молителите не са могли да ги представят. Ответникът по молбата - Областният управител на област София, чрез процесуалния си представител юрк. Бояджийски, в представени по делото писмени бележки и в становището си в съдебно заседание поддържа неоснователност на молбата. Настоящият състав, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Молбата за отмяна е депозирана от надлежна страна, в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В молбата си адв. Герон се позовава на отсъствието на писмо изх. № 1194 р-03-18 от 10.05.2001 г. на СО от делото. Това твърдение не отговаря на действителността. На л. 13 от адм. дело № 575/2007 г. по описа на СГС, III-г състав е приложено именно това писмо. В него кметът на СО е посочил, че искането на Нисим Моис Алкалай за реституиране на имот по преписка вх. № 1194 р-03-18 от 1999 г. по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., не може да се разглежда и решава от Столичната администрация, тъй като "липсват данни за отчуждаване на посочения имот по реда на законите в обсега на ЗВСНОИ". Това писмо не е било предмет на обсъждане в мотивите на решаващия съд, поради което жалбоподателят е обжалвал решението на съда пред касационната инстанция с твърдения за необоснованост. Второто твърдение на молителя, че АДС № 2259/1956 г. се е намирал в административната преписка, представена от административния орган, но не е включен в доказателствения материал по делото и не е бил взет пред вид при решаване на спора също не дава основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт поради следното: Видно от протокола на проведеното на 13.06.2008 г. съдебно заседание, адв. Герон е поискал издаването на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от СО, район Възраждане, от което да е видно има ли съставен акт за държавна или общинска собственост за процесната 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ дворно място - имот пл. № 14 от кв. 105 по плана на гр. София, ГГЦ и триетажна външна сграда, находяща се на бул. "Мария Луиза" № 73 (сега № 67), на какво основание е бил завзет същия и има ли строителство върху него. Съдът е издал исканото удостоверение (л. 46) и по делото е представен отговор от СО, район Възраждане (л. 49), от който е видно, че с АДС № 2259-II от 23.08.1956 г. е актувана новопостроена шестетажна сграда на ЦСУ при Министерския съвет с административен адрес бул. "Кн. Мария Луиза" № 67. От приложения по делото акт за частна общинска собственост № 272 от 20.07.1998 г. също е видно, че АДС № 2259-II р-н/56 г. е послужил като основание за актуването (л. 56, 57). С определението си от 24.03.2009 г. съдът е приел всички тези писмени доказателства, но самият акт за държавна собственост № 2259-II от 23.08.1956 г. не е бил изискан от страната, нито е приложен по дело № 575/2007 г. на СГС. В т. 2.1 на касационната си жалба адв. Герон отново се е позовал на посочения АДС, за да обоснове твърдението си за незаконно завземане на имота на довереника му от държавата. С други думи не може да се твърди, че молителят не е знаел или не е могъл да изиска от съда представянето на АДС № 2259/1956 г. от ответника щом като е преценявал че същият е от съществено значение за доказване на основанието за одържавяването. В случая се касае както за процесуална пасивност на страната, която не е изискала своевременно попълването на делото с писмени доказателства от решаващо значение за спорното право, така и до процесуален пропуск на съда. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице законовите изисквания на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, молбата е неоснователен и като такава ще следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,