Решение № 10648 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7564/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД против решение 338/27.03.2025 г., постановено по адм. д. 7/2025 г. по описа на Административен съд Монтана (АС - Монтана). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска оспореното решение да се отмени. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът Д. П. И. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в писмена защита. Иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 338/27.05.2025 г., постановено по адм. д. 7/2025 г. по описа на АС Монтана е отменен мълчалива отказ на ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, формиран по подадено от Д. П. И. заявление с правно основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Регламент (ЕС) 2016/679), преписката е върната на администратора на лични данни за ново произнасяне в едномесечен срок и са присъдени разноски. Първоинстанционният съд е установил, че на 20.11.2024 г. Д. И. е подала заявление до ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, с което на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 е поискала от дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, да й предостави информация относно това дали нейните лични са обработвани, целите на обработване, категориите лични данни, получателите и категориите получатели пред които са разкрити личните й данни, както и копие от личните й данни, които са в процес на обработване, вкл. предоставяне на копие от всички носители на личните й данни. В заявлението е посочено, че искането за предоставяне на информация касае периода 20.11.2019 г. 20.11.2024 г. За да постанови оспореното решение административният съд е приел, че от страна на ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е формиран незаконосъобразен мълчалив отказ по подаденото заявление на Д. И., защото като администратор на лични данни не се е произнесъл по заявлението в срока по чл. 12, § 4 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съдът е приел, че мълчаливия отказ възпрепятства упражняването на права от субекта на данни, гарантирани както от европейското, така и от националното законодателство, поради което го е отменил и е върнал преписката на администратора на лични данни за ново произнасяне в едномесечен срок. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на представителна власт на адвоката по отношение на подаденото заявление до администратора на лични данни на основание чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Правилно решаващият съд е изискал от жалбоподателя потвърждение на извършените действия от неговите процесуален представител. Такова потвърждение е представено с нотариално заверена декларация от 10.01.2025 г., съгласно която жалбоподателката потвърждава всички извършени процесуални и фактически действия от адв. Мавров, считано от датата 01.10.2023 г. Следва да се посочи, че първоинстанционната жалба е подадена ведно с представено пълномощно от 20.08.2024 г., съгласно което Д. И. упълномощава Еднолично адвокатско дружество Мавров, представлявано от адв. М. Мавров, да бъде представлява съгласно обхвата, съдържащ се в пълномощното. Обхвата на представителната власт включва и упражняване на права на Д. И. в качеството и на субект на лични данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679. От представената административна преписка е видно, че приложеното пълномощно към заявлението е идентично с приложеното към първоинстанционната жалба. Съгласно чл. 12, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15 22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца, като информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства. В заявлението изрично е посочено се иска информацията да бъде предоставена по електронен път, за което е представен и адрес на електронна поща. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. Пред касационната инстанция ответната страна е представлявана от адв. М. Мавров, при условията на по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което с оглед изхода на спора и направено искане, касационният жалбоподател трябва да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. (в синхрон с чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа). По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение