Решение № 3927 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8457/2011 г.

Решение № 3927 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8457/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Образувано е по касационна жалба на директора на Областната дирекция на МВР - Благоевград против решение № 311/16.03.2011 г., постановено по адм. дело № 987/2010 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта, с която е отменена негова заповед № 371 от 23.02.2009 г. за налагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България" спрямо Васил Ваньов Георгиев, на основание чл. 76, т. 3(отм.) от ЗБЛД, по отношение на държавите членки на ЕС. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. По делото е подадена и втора касационна жалба от Васил Ваньов Георгиев против решение № 311/16.03.2011 г. на АС - Благоевград, в частта, с която Георгиев е осъден да заплати на ОД на МВР сумата от 75 лева - представляващи юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените доводи, намира касационната жалба на Директора на ОД на МВР Благоевград за неоснователна по същество. Първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед за налагане на принудителната административна мярка по чл. 76, т. 3 (отм.), сега чл. 75, т. 6 от ЗБЛД по отношение на държавите членки на Европейския съюз е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и не е съобразена с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 7, т. 6 (отм.) от ЗБЛД, съгласно която може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават по отношение на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. Целта на всички принудителни мерки е определена в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. По силата на притежаваното от Георгиев българско гражданство, съгласно чл. 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), той е гражданин на Европейския съюз и има предоставена по силата на Учредителните договори въз основа на европейското гражданство свобода на движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки - чл. 21 от ДФЕС, свобода на движение на работниците - чл. 45 - 48, свобода на установяване на самонаетите лица - чл. 49 - 54 и свобода на предоставяне на услугите чл. 56 - 62 от ДФЕС. Нормата на чл. 37, във връзка с чл. 27 и чл. 1 от Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, съдържа забрана за въвеждане на други ограничения по националното законодателство на държавите-членки, освен по силата на предвидените в директивата съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като същевременно забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. А мерките предприети от съображения, свързани с първите два критерия трябва да бъдат в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на гражданина. Също така чл. 30 от директивата дава право на държавите-членки да откажат, прекратят или отнемат право, предоставено със същата, в случай на злоупотреба с права или измама. Правото на свободно напускане на територията на страната е основно човешко право, визирано в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България. Като такова, то е неотменимо - чл. 57, ал. 1 от Конституцията. Ограниченията, които се допускат по отношение на упражняването му, трябва да са посочени в закон и да са свързани единствено със защита на националната сигурност, народното здраве и свободите на други граждани - ал. 1, изречение 2 на чл. 35 от Конституцията. Съгласно чл. 23, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, всеки български гражданин има право да напуска страната и да се завръща в нея с лична карта, респективно - паспорт, или заместващи ги документи. Това право не подлежи на ограничения, освен ако те са предвидени със закон и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани - чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД. Така цитираните разпоредби включват освен предвидените в конституционната норма основания за ограничаване на правото на напускане на територията на страната и основанието обществен ред. Предвиденото в цитираната норма на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД основание за забрана да се напуска страната е по съображения, които не могат да бъдат свързани както с обществения ред и обществената сигурност, така и с общественото здраве. Те са съображения за защита на парични интереси на физически или юридически и чуждестранни лица, кредитори на парични вземания и са извън обсега на защитените от общностното право право съображения. По изложените съображения и предвид непосочване в оспорената заповед на конкретни основания за налагане на обжалваната мярка, които да са свързани със съображения за обществен ред, обществена сигурност, обществено здраве или злоупотреба с права, налага се логичният извод, че в случая правото на излизане на адресата на акта от страната и в следствие на това правото му на свободно движение като гражданин на Европейския съюз е ограничено на основание, извън предвидените в общностното право. В случая разпоредбата на чл. 7, т. 3 (отм.) от ЗБЛД е насочена към обслужване на принудителното изпълнение на установените по-значителни задължения към физически и юридически лица, освен ако не представят надлежно обезпечение. Предназначението й e да доведе до по-бързо и ефективно удовлетворяване на определен имуществен интерес, който в повечето случаи по своя обхват и значимост не би могъл да се свърже с обективна необходимост да бъдат защитени животът, здравето и благосъстоянието на обществото като цяло. Нормата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД не е съобразена с принципа на пропорционалност. Удовлетворяването на надлежно установени парични задължения трябва преди всичко да се обезпечи чрез ефективно, бързо проведено изпълнително производство, насочено не към самоцелно санкциониране на личността на длъжника, а най-вече към издирване на негово секвестируемо имущество и прехвърлянето му до размера на установеното вземане в патримониума на съответния кредитор. Решението на АС Благоевград в частта, с която Георгиев е осъден да заплати на ОД на МВР гр. Благоевград сумата от 75 лева, е неправилно. Касационната жалба на Васил Георгиев е основателна. Видно от подадената първоначална жалба от съда е поискано да бъде отменена заповедта на Директора на ОД на МВР Благоевград, по отношение на държавите членки на Европейския съюз. Съдът със своето решение е отменил заповедта, изцяло в обжалваната част. Ето защо като е осъдил Георгиев да заплати сумата от 75 лева - юрисконсултско възнаграждение АС - гр. Благоевград е постановил решението си, в обжалваната от Георгиев част, в противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК. Гореизложеното налага отмяна на решението в частта, с която Георгиев е осъден да плати на ОД на МВР Благоевград сумата от 75 лева. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,