Решение № 7111 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 892/2019 г.

Решение № 7111 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 892/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 2382 от 10.12.2018 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 3154/2018 г., с което по жалба на "Т. -95 М"ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от управителя А. Михайлов, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 233-ФК/7.11.2018 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а", вр. ал. 3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на "Т. -95 М" ЕООД, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – рибен ресторант "Дантон", находящ се в гр. В., местност "Липов кладенец" № 35/65 А и забрана за достъпа до него за срок от 7-дни. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото съдът необосновано приел, че нарушението, поради което е наложена процесната ПАМ не е доказано. Административният орган действал при обвързана компетентност и не можело да не наложи ПАМ при установяване на административно нарушение, във връзка с което тя е предвидена в закона. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба "Т. -95 М" ЕООД, чрез адв. А. Христанов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: Принудителна административна мярка се налага, когато административно правна норма я предвижда за осъществено административно нарушение, описано в хипотезата на нормата. При недоказване на осъществяването на такова нарушение, няма основание за налагане на ПАМ. Тежест на административния орган, който налага мярката, е да докаже фактическите и правни основания затова. В случая, първоинстанционният съд обосновано на събраните доказателства е приел, че не е доказано извършване на административното нарушение, предвидено в хипотезата на нормата на чл. 186, ал. 1 вр. чл. 118 от ЗДДС. Спорен пред административния съд е бил фактът на плащане на пари в брой при продажба, извършена в стопанисван от дружеството адресат на акта търговски обект. Правилно съдът е приел, че единствено закритата сметка и изведените 2 бр. КЛЕН за 29.09.2018 г. не установяват посочения релевантен факт – получено плащане и неиздаване за него на фискален бон. При липса на констатация за разлика между отчетеното по ЕКАФП и касовата наличност към датата на твърдяното нарушение, разпечатката на КЛЕН няма самостоятелно значение. Като се има предвид и липсата на констатирани нарушения при извършената проверка на 06.11.2018 г. /документирана с протокол от същата дата стр. 21 от делото на АС/, при която не са установени нарушения при отчитане на продажбите в търговския обект – за извършената в брой контролна покупка е издадена фискална бележка и при проверка на регистрирания оборот и фактическата наличност в касата не са установени несъответствия, обосновано съдът е приел, че наложената ПАМ противоречи и на целта на закона. Отделно от това, мотивите на заповедта за налагане на ПАМ са противоречиви като от една страна, се установява нарушение при отчитане на продажбите в търговския обект при проверката на 6.11.2018 г. /обратно на констатациите на посочения по-горе протокол/, а в същото време се посочва, че нарушението е извършено на 29.09.2018 г, съгласно подаден до приходната администрация сигнал. Предвид изложеното, първоинстанционото решение не страда от пороците, описани в касационната жалба и следва да остане в сила. Разноски на ответника по жалбата не следва да се присъждат защото не са доказани такива в тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, върховният административен съд, състав на осмо отделение