Решение № 1746 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12893/2011 г.

ВАСIII отделение06.02.2012 г.докладчик т Ваня Пунева

Диспозитив

Изменя, по жалба на Любомир Костадинов Димитров, Иван Димитров Илчев, Стефка Димитрова Хмиелевска, Марийка Иванова Радева - Илчева и Димитър Костадинов Димитров, в качеството си на наследници на Димитър Костов Илчев подадена от Любомир Димитров лично и адв. Георги Митрев с пълномощно № 0182507 за всички наследници, Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил, (обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение от 420 лева общо за поземлен имот с пл. № 137.6 с площ 2000 кв. м и за отчуждаваната част от имот пл. № 131.49, находящи се в землището на село Дяково, като, Увеличава определеното парично обезщетение от 284 (двеста осемдесет и четири) лева за имот № 131.49 посочен под № 359 в списъка към решението на 478.20 (четиристотин седемдесет и осем лв. и двадесет ст.) лева и за имот пл. № 137.6 вписан под № 389 в списъка от 136 (сто тридесет и шест) лева на 208 (двеста и осем) лева. Осъжда Министерски съвет на Република България да заплати на жалбоподателите разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1746 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12893/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е образувано по жалба на Любомир Костадинов Димитров, Иван Димитров Илчев, Стефка Димитрова Хмиелевска, Марийка Иванова Радева - Илчева и Димитър Костадинов Димитров, в качеството си на наследници на Димитър Костов Илчев подадена от Любомир Димитров лично и адв. Георги Митрев с пълномощно № 0182507 за всички наследници, срещу решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил, (обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за поземлен имот с пл. № 131.049 от землището на село Дяково, община Дупница, с обща площ от 10 500 кв. м от който се отчуждават 3 736 кв. м за сумата 284 (двеста осемдесет и четири лева) и имот № 137.006 с площ 2000 кв. м в с. Дяково, който се отчуждава целия за сумата 136 (сто тридесет и шест) лева. Твърдят, че общо определеното обезщетение от 420 лева за двата имота е далеч под равностойностото парично обезщетение което би се получило, ако имота се продаваше на свободния пазар. Цената е занижена, тъй като не са взети предвид посочените цени за продажба на подобни имоти в сайтовете за недвижими имоти. Затова жалбоподателите считат, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. С жалбата са претендирани разноски, но без приложен списък по чл. 80 от ГПК до приключване на делото по същество. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Василев, счита жалбата за неоснователна. Разноски не се претендират. Заинтересованите страни - Министърът на финансите, Министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежни страни, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. е отчужден в цялост имот с пл. № 137.6, посочен под № 389 в списъка към решението, с площ от 2 дка, попадащ в землището на село Дяково и с определено обезщетение от 136 (сто тридесет и шест) лв. и имот № 131.49, посочен под № 359 в списъка към решението с обща площ от 10,499 кв. м и с отчуждавана част от 3.736 кв. м с определено обезщетение от284 лева. Обезщетението за двата имота предмет на отчуждителното производство е оценено на стойност от 420 лева, като имотите са разглеждани като земеделска земя - нива (орна земя). Стойността на определеното обезщетение от административния орган е посочена въз основа на оценка, възложена на 4.08.2011 г. Оценката на имотите е извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Административния орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 10.10.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждаваните имоти, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Поради липса на относими пазарни свидетелства, установено след справка в регистрите на Служба по вписванията - Дупница, позволяващи определянето на пазарна цена, вещото лице Катя Дринова е изготвило заключението по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Според вещото лице равностойното парично обезщетение за имота двата имота, представляващи нива - орна земя при неполивни условия, 9 категория, находяща се в с. Дяково, е на стойност за имот пл. № 131.49 - 487.20 лева, а за им. № 137.6 - 208 лева Стойността на земята е изведена съобразно методиката по Наредба за определяне на цени на земеделски земи по отношение оценката на земеделската земя - чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Жалбоподателя не е представил доказателства за наличието на пазарни свидетелства, опровергаващи констатациите на ответната страна за липсата на такива, потвърдени и от приетата експертиза а само се позовава на офертни цени в сайтовете за недвижими имоти. Същите обаче не могат да бъдат взети предвид тъй като по силата на закона пазарните цени са осреднените цени от всички сделки сключени и вписани 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, докато в конкретния случай позоваването не е на конкретно извършени сделки, а на офертни цени което е в противоречие с определеното от закона. При така установеното и като съобрази, че ответната и заинтересованите страни не оспорват установените от вещото лице характеристики на отчуждаваните имоти, определящи начина на изчисляване цената на земеделската земя, съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение от общо 420 лева е неравностойно спрямо стойността на отчуждения имот. Вещото лице изяснява че оценката изготвена от него е завишена, тъй като в тази на административния орган не са определени правилно коефициентите . По изложените съображения настоящият състав, приема, че следва да кредитира и възприеме посочения в приетата по делото съдебно - оценителна експертиза размер на дължимото парично обезщетение и да измени административното решение като увеличи размера на обезщетението за имот пл. № 131.49 от 284 лева на 478.20 лева и за имот пл. № 137.6 от 136 лева на 208 лева. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива в размер общо на 350 лева - депозит за вещо лице и разноски за представителство от адвокат съгласно договор за правна помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,

Цитирани разпоредби

1