Решение № 5164 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 416/2009 г.

Решение № 5164 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 416/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Перник против решение № 219 от 04.12.2008 г., постановено по адм. дело № 547/2008 г. по описа на Пернишкия административен съд, с което е отменена негова заповед № 1702 от 03.09.2008 г., в частта, с която за имот № 120 по ПНИ, м. "Реката" землището на с. Драгичево, с площ от около 535 кв. м при описани съседи е определено бившите собственици да бъдат обезщетение по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му и да бъде потвърдена заповедта на кмета на община Перник. Ответниците- Лазар Дудев, Димитър Дудев, Величка Христова, Веселка Методиева, Мариана Димитрова, Стефан Миланов, Елка Узунова, Бонка Стефанова, Иринка Златкова, Горян Златков, Йордан Златков, Димитър Христов, Лазаринка Михайлова, чрез пълномощника си адв. Букарска оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно. Същото съответства на представените по делото доказателства, от преценката на които съдът правилно е обосновал извод, че при съществуваща възможност за реално възстановяване правото на собственост на жалбоподателите, прилагането на реда за обезщетение по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ е незаконосъобразно. От заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че върху процесния имот № 120 няма осъществени мероприятия и няма изградени сгради, които да пречат на възстановяването му. В регистъра от ПНИ от 30.11.2007 г. за имот № 120 в графата за собственик е записано - неидентифициран, със забележка - липсва информация. Няма данни за закупуването на имота по реда на § 4 или §4б ЗСПЗЗ. От друга страна в тежест на административния орган е било правилното установяване и удостоверяване на данните за собствениците в регистъра. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. В производството пред Пернишкия административен съд е оспорена заповед № 1702 от 03.09.2008 г. на кмета на община Перник, с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ) за местностите "Реката", "Старо село" и "Копринено орище", в землището на с. Драгичево е възстановено правото на собственост на наследниците на Христо Златков Милушев, върху новообразувани имоти - № 109 с площ от 600 кв. м, № 114 с площ от 822 кв. м, № 118 с площ от 894 кв. м, № 123 с площ от 369 кв. м, № 124 с площ от 322 кв. м, № 126 с площ от 817 кв. м, № 127 с площ от 713 кв. м. В заповедта е посочено, че за останалата част от имота, собствениците следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Жалбоподателите - наследниците на Христо Златков Милушев са оспорили заповедта именно в частта, с която е указано обезщетяване, като са твърдели, че освен имотите, върху които им е възстановено правото на собственост, следва да им бъде възстановена и собствеността върху имот № 120 с площ от 535 кв. м, при описани граници, който имот е вписан в регистъра към ПНИ на неидентифициран собственик. Върху него няма изпълнени сгради или други мероприятия, които да препятстват възстановяването на собствеността, не е закупен по реда на § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че жалбоподателите се легитимират като наследници на Христо Милушев, като с решение № 01 от 25.01.2000 г. им е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 11 дка, находяща се в процесната местност "Реката" ("Върла стран"), четвърта категория, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като имотните граници ще се установят въз основа на влезлия в сила ПНИ. От заключението на назначената техническа експертиза, съдът е приел за установено, че спорния имот № 120, не е отразен в регистъра към плана на жалбоподателите, като същият е идентифициран и като част от бившия имот следва да им бъде възстановен. За имота не са проведени процедури по §4а и § 4б от РЗР на ЗСПЗЗ. Приел е, че са налице нарушения на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и собствеността върху този имот следва да се нанесе в регистъра към плана, който е неразделна негова част. Следва да бъде възстановена собствеността на бившите собственици, като това няма пречка да стане чрез корекция на оспорената заповед, вместо да се прилага реда за обезщетяване по чл. 10б от ЗСПЗЗ. По изложените съображения е отменил заповедта, в частта, с която е указано обезщетяване за земите, извън имотите, върху които собствеността е възстановена, а именно за тази част, представляваща имот № 120, с площ от 535 кв. м при описани съседи. Така постановеното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. Обжалваната заповед е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съгласно които разпоредби възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В производство с предмет на оспорване заповед от посочената категория, предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретните имоти, с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В случая не е спорно, че ПНИ е влязъл в сила за процесната местност и имоти, в това число и относно имот № 120, с площ от 535 кв. м. Безспорно е също така, че имот № 120, в регистъра към плана е записан на неидентифициран собственик. Не се спори, а и от доказателствата по делото - регистрите към ПНИ и заключението на вещото лице, се установява, че заповедта на кмета на община Перник напълно съответства на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, с който на наследниците на Христо Милушев са отредени имоти с номера -109, 114, 118, 123, 124, 126 и 127. С процесната заповед за възстановяване на правата на собственост, се изпълва фактическия състав и приключва реституцията на цитираните имоти. Тя съдържа описанието на имотите по местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, които факти се съдържат във влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Или заповедта, издадена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен записванията в ПНИ. В случая посоченото е спазено. Оплакванията на жалбоподателите в първоинстанционното производство са относно обстоятелството, че имот № 120 не им е отреден с ПНИ. Посочените възражения са неотносими към обжалваната заповед. Същите са относими към евентуално производство по обжалване на плана на новообразуваните имоти, по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и в настоящото. Вярно е обстоятелството, че за процесния имот липсват данни за проведени процедури за трансформация на право на ползване в право на собственост, за същия няма данни за други реституционни претенции, поради което същият като част от бившия имот на Христо Милушев е следвало да бъде отреден с ПНИ на наследниците му. Жалбоподателите обаче не са оспорили ПНИ, съответно отреждането с него на имота, както и вписването му на неидентифициран собственик в регистъра към плана, вместо на тях като правоимащи. При това положение ПНИ, който е влязъл в сила, като стабилен административен акт, не може да бъде изменен (отменен в производството по оспорване на заповедта на кмета на по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Необосновани и несъобразени с цитираните норми са изводите на съда, че е без значение обстоятелството, че имот № 120 не е отразен и отреден с ПНИ на жалбоподателите. Напротив, ПНИ е влязъл в сила и изменението му е недопустимо да става по реда на § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Налице са две отделни производства, като административните актове се издават от различни органи с различна компетентност. ПНИ се одобрява със заповед на областния управител на съответната област, докато заповедта по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ се издава от кмета на общината, въз основа на влезлия в сила ПНИ. Жалбоподателите биха могли да реализират правата си по реда за изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, който е регламентиран в разпоредбата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при посочените в нормата основания, съответно по реда разписан в чл. 28в от ППЗСПЗЗ. Необосновано съдът е приел, че с корекция в оспорения административен акт може да се нанесе корекция в ПНИ, като спорния имот се впише в регистъра на името на наследниците на Христо Милушев. Актовете са различни, издадени в различни административни производства, като по повод оспорване на единия не може да бъдат допусната промяна в другия акт. Съдът неправилно е приложил закона и постановеното решение следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго по същество, тъй като делото е изяснено от фактическа страна, като по изложените съображения се отхвърли жалбата против заповедта на кмета на община Перник, в оспорената част. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,